Източнорумелийска милиция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м малки |
допълнение |
||
Ред 4:
Със заповед от 5 януари 1879 г. войсковите части на Пловдивска и Сливенска губерния са подчинени на генерал-губернатора на Източна Румелия, като по този начин се отделят от [[Българска армия|Българската земска войска]]. Новото формирование се нарича ''Източнорумелийска войска'', като под това име фигурира до 1 март, когато е преименувана на ''Източнорумелийска милиция''.
На 14 април 1879 г. е приет [[Органически устав на Източна Румелия|Органическия устав]], съгласно който се формират 12 дружини и един учебен батальон.<ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 1, София, 1976, Военно издателство, стр. 14</ref>
Със заповед от 1 май се урежда състава на милицията, която се организира съгласно изискванията на [[Берлински договор|Берлинския договор]] на милиционни основи. ▼
▲Със заповед от 1 май се урежда състава на милицията, която се организира съгласно изискванията на [[Берлински договор|Берлинския договор]] на милиционни основи.
== Командване ==
Командва се от Главен щаб, състоящ се от началник и двама [[адютант]]и, началник щаб и началници на различните отделения и служби. За началник на войските от милицията е назнчен бригадният генерал Виталис, а началник-щаб е капитана от френската армия де Тустен.<ref name="paf" /> Под ръководството на Главния щаб се намира и жандармерията на областта.
Главният щаб е попълнен с офицери от немски, френски и английски произход на служба при [[Високата порта]]. По-голяма част от [[дружина|дружините]] се командват от руски офицери, а останалите както и [[рота|ротите]] и [[взвод]]овете
Съгласно Берлинският договор, милицията е местна военна сила и е подчинена на [[Османска империя|османската]] армия, като при нашествия или военни действия е задължена да я подкрепи. Съгласно устава
== Състав ==
След разформироването на Пловдивската и Сливенската губернии се сформират две пехотни [[бригада|бригади]]. Те са разформирани през юли с.г. и от бойният им състав са формирани 12 [[пехота|пехотни]] [[дружина|дружини]], като само 3 от дружините имат по 3 [[рота|роти]], а останалите с 1 постоянна и 2 присъстващи т.е. такива съставени от домостоящи войници.
От юни 1879 година 1<sup>-ва</sup> пловдивска, 10<sup>-а</sup> хасковска и 12<sup>-а</sup> бургаска дружина се формират в боен състав, а останалите в мирновременен.
Милицията се състои от 1 учебен [[батальон]] (2 учебни пехотни роти), 1 [[ескадрон]], 1 полубатарея и 1 сапьорна рота. Попълването на милицията се извършва посредством задължителна военна служба на годните мъже от 20 до 32 годишна възраст. През 1881 година Източнорумелийската милиция се формират Пловдивски и Сливенски офицерски обществен съд.<ref name="paf" />
Източнорумелийската милиция участва дейно в осъществяване на [[Съединението]], като след него се обединява с [[Българска армия|Българската войска]]. През 1885 г. съгласно указ №61 от Източнорумелийската милиция се формира 5<sup>-а</sup> пеша бригада ([[Девети пехотен пловдивски полк|9<sup>-и</sup> пехотен пловдивски]] и [[Десети пехотен родопски полк|10<sup>-и</sup> пехотен родопски полк]]), 6<sup>-а</sup> пеша бригада ([[Единадесети пехотен сливенски полк|11<sup>-и</sup> пехотен сливенски]] и [[Дванадесети пехотен балкански полк|12<sup>-и</sup> пехотен балкански полк]]), [[Трети конен полк|3<sup>-и</sup> конен полк]] и [[Трети артилерийски полк|3<sup>-и</sup> артилерийски полк]].<ref name="paf" />
== Външни препратки ==
* [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/3_00.php Изграждане на българската армия и нейното участие в Съединението на България]
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
| |||