Разлика между версии на „Книга на Еклисиаста“

м
Премахнати редакции на Jeta (б.), към версия на Iliev
м (Правопис според заглавието на статията)
м (Премахнати редакции на Jeta (б.), към версия на Iliev)
:'' За албума на КариЗма вижте [[Еклесиаст (албум)]].''
'''ЕклисиастЕклесиаст'''<ref>Изписване според https://www.biblegateway.com/passage/?search=Еклесиаст+3&version=BULG</ref> или '''Проповедник''' (на [[гръцки език|гръцки]]: '''Εκκλησιαστής''', на [[латински език|латински]]: '''Ecclesiastes''', на [[иврит]]: '''קהלת''', '''Кохелет'''), е книга от [[Стар завет|Стария завет]] (еврейската [[Библия]]). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте ([[Septuaginta]]).
 
Авторът на книгата се представя като ''син на [[Давид (Библия)|Давид]]'', ''цар на [[Йерусалим]]'' (1:1, 12, 16; 2:7, 9). Творбата съдържа лични и автобиографични елементи, изразени предимно с [[афоризъм|афоризми]] и [[максима|максими]], които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху значението на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).
Еврейската дума ''קהלת'' (''кохелет'') означава ''служба или дейност на онзи, който говори, поучава, проповядва пред'' '''събрание''', на иврит '''קהל''' (''кахал''), на гръцки '''εκκλησία''' (първоначално ''εκκλησία'' означава светско събрание, а по-късно започва да се използва със значение на религиозно събрание, като в [[Нов завет|Новия завет]] вече има значение на ''църква''). Друго тълкувание на думата ''קהלת'' (''кохелет'') е: ''онзи, който събира нещо'', като от контекста на книгата може да се заключи, че това, което събира, е или афоризми, или група от хора, за да ги учи на мъдрост.
 
В [[Български език|българското]] заглавие на книгата е запазена гръцката дума, ''Εκκλησιαστής'', с новогръцко произношение (''η'' = ''и''), съответно побългарена (без наставката ''ής''), <ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_24.xml Библия, Ветхий завет, Книга на ЕклисиастаЕклесиаста или Проповедника, Св. Синод на БПЦ, София, 1993 г.]</ref> а освен това се използва и славянско заглавие, ''Проповедник''. Обаче това би предполагало религиозна функция, което не отговаря напълно на действителната функция, която по-скоро е ''учител''.
 
==Автор==
В първите две глави авторът описва себе си като син на Давид и цар на Израел в Йерусалим, представяйки се като велик мъдрец, живеещ в разкошен дворец. Това би могло да се отнася само до цар [[Соломон]], понеже неговите наследници са царе само на [[Юдея]]. По-късно, традиционното схващане на равините и на ранните християни е, че ''ЕклисиастЕклесиаст'' е написан от цар Соломон. Много съвременни учени обаче изоставят това схващане, като приемат, че ''ЕклисиастЕклесиаст'' е творба в [[псевдоепиграф]]ската традиция, която придава тежест на дадено ново произведение, като го приписва на известен мъдрец. Съвременното схващане е, че ''ЕклисиастЕклесиаст'' е написан през [[3 век пр.н.е.]], когато в [[Палестина]] започва да прониква [[елинизъм|елинистичната]] култура, която завладява света с чисто земни ценности, поради което назрява необходимостта в духа на библейската традиция да се изтъкне, че земните ценности изобщо не могат да направят човек щастлив. Най-разпространено схващане е, че ''ЕклисиастЕклесиаст'' е написан около [[250 пр.н.е.]] от неелинизиран интелектуалец от средите на [[Втори храм|Втория храм в Йерусалим]]. Тази най-късна възможна датировка се определя от факта, че в [[Книга на Сирах]] (написана около [[180 пр.н.е.]]) многократно се правят цитати от ''ЕклисиастЕклесиаст'' или парафрази като от канонично, а не съвременно произведение.
 
==Език==
Еврейският език на ''ЕклисиастЕклесиаст'' не е обичаен за епохата на царуването на цар Соломон, понеже книгата съдържа множество [[заемка|заемки]] от други езици, например от [[арамейски език|арамейски]] и [[староперсийски език]]. Влиянието на тези два езика е характерно за късния еврейски и се смята, че е настъпило след като Йерусалим бива превзет от [[Вавилон|вавилонските]] войски през [[587 пр.н.е.]]. Обаче използването на тези заемки може да се свърже и с езиковите познания на Соломон, които евентуално е натрупал при развитието на външната търговия и международните отношения ([[Първа книга на царете]] 4:30, 34; 9:26-28; 10:1, 23, 24).
 
==Датиране на ''ЕклисиастЕклесиаст''==
Доминик Рудман в ''Детерминизмът в ЕклисиастЕклесиаст'' (JSOTSup. 316; Sheffield: Sheffield Academic Press, 2001, стр. 13) цитира различни съвременни коментари в подкрепа на датирането на ''ЕклисиастЕклесиаст''. Същият автор в [http://www.findarticles.com/p/articles/mi_qa3679/is_199901/ai_n8843619 Бележка относно датирането на ЕклисиастЕклесиаст] в ''Catholic Biblical Quarterly'' том 61, бр. 1 (1999), стр. 47-53, обсъжда книгата на Чун Леонг Сеов ''Лингвистични доказателства и датиране на Кохелет'' в ''JBL'' том 115 (1996), стр. 653-54, в която Сеов поддържа датиране [[4 век пр.н.е.]]. В тази бележка се посочва, че „Повечето съвременни коментатори, например Р. Н. Уайбрей (Ecclesiastes, [NCB Commentary; Grand Rapids: Eerdmans; London: Marshall, Morgan & Scott, 1989] 4-12) привежда доводи в полза на датирането от средата до края на 3 век пр.н.е. Други, сред които Н. Лофинк (Kohelet [NEchtB; Wurzburg: Echter Verlag, 1980] 7) и Чарлз Френсис Уитли (Koheleth: His Language and Thought (Кохелет: неговият език и мисъл) [BZAW 148; Berlin/ New York: de Gruyter, 1979] 132-46), предлагат началото или средата на [[2 век пр.н.е.]]“.
 
==Място в канона==
В ''ЕклисиастЕклесиаст'' едно от названията на Бог, ''האלהים'' (''ха-елохим''), което се използва често в [[Петокнижие]]то, се среща 32 пъти, което се възприема като божие вдъхновение и дава повод тази книга да бъде причислена към библейския канон както на [[юдаизъм|юдаизма]], така и на [[християнство]]то (според [[Адам Кларк]], ''Commentary'', том III, стр. 799: ''Книгата, озаглавена Кохелет или ЕклисиастЕклесиаст, винаги е възприемана както от юдаизма, така и от християнството като написана по вдъхновение от Всевишния, и съответно се е смятала за част от свещения канон'').
 
''ЕклисиастЕклесиаст'' също така е в съзвучие с останалите библейски книги, където се засягат същите теми. Той е съгласен с [[Битие (Библия)|Битие]] за това, че човек е създаден от „пръст от земята“ от Бог, който му е вдъхнал жизнено дихание (''ЕклисиастЕклесиаст'' 3:20, 21; ''Битие'' 2:7; 7:22; ''[[Книга на пророк Исаия|Исаия]]'' 42:5). Освен това, ''ЕклисиастЕклесиаст'' утвърждава учението на Библията, че човек е създаден идеален и праведен, но че по собствено воля е избрал да не се подчини на Бог (''ЕклисиастЕклесиаст'' 7:29; ''Битие'' 1:31; 3:17; ''[[Второзаконие]]'' 32:4, 5). ''ЕклисиастЕклесиаст'' също така приема Бог като Създател (''ЕклисиастЕклесиаст'' 12:1; ''Битие'' 1:1) и е в съответствие с другите книги от Стария завет по въпроса за смъртта (''ЕклисиастЕклесиаст'' 9:5, 10; ''Битие'' 3:19; ''[[Псалми]]'' 6:5; 115:17 (113:25)).
 
==„[[Суета]]“==
Целта на ''ЕклисиастЕклесиаст'' е да открие как да си осигури човек облаги в живота, които да са в съответствие с главните цели, посочени в останалите [[Книги на мъдростта (Библия)|Книги на мъдростта]]. Според ''ЕклисиастЕклесиаст'' обаче всяка възможна облага в живота се унищожава от неизбежната смърт. Оттук ''ЕклисиастЕклесиаст'' достига до заключението, че животът (и всичко останало) е безсмислено (''суета'').
 
Думата ''הבל'' (''hebel'') буквално означава „дъх, въздишка“, в преносен смисъл: „нещо безсмислено, напразно“. При традиционния превод на български се използва думата „суета“ с архаичния си ([[старобългарски език|старобългарски]]) смисъл, който вярно предава значението на еврейската дума.
 
Основното заключение в ''ЕклисиастЕклесиаст'', което е и негов [[лайтмотив]], се повтаря както в началото, така и в края на книгата: ''Суета на суетите, казва проповедникът, суета на суетите, всичко е суета'' (по-буквален превод от оригинала би звучал по следния начин: ''Напълно безсмислено, казва Кохелет, напълно безсмислено, всичко е безсмислено''). Изразът ''суета на суетите'' всъщност е [[суперлатив (граматика)|суперлатив]]
 
"ЕклисиастЕклесиаст'' показва пътя към Бога, и как човечеството бива да изпълнява поетия си към Бога дълг като, доказва че, суетата на живота обърква човека в пътя към Бога. Ето защо, Соломон, който е имал всичко от „суетния“ светски живот, е постигнал нищо, т.е. „суета“, и щом обръща гръб на Божията воля, загубва всичко наведнъж, затова съветът му е да почуствате Бога в себе си, и да Го следвате неотлъчно и уверено, каквато и да е волята Му. Само така може да си подсигурите и по-добър живот занапред, тъй като както е казал: „Всичко се повтаря“.
Неслучайно в „Еклисиаст“„Еклесиаст“ се посочва път, който е според Божиите правила (3:10-17), предупреждава се за Божия съд (8:12, 9:1). Според „Еклисиаст“„Еклесиаст“ „мъдростта е равностойна на едно наследство“ (7:11), защото тя „запазва живота на ония, които я имат“ (7:12).
 
==Отзвук в другите книги на Библията==
Цитати от ''ЕклисиастЕклесиаст'' или парафрази се срещат първо в ''Книгата на Сирах'': Сир. 11:5 – Екл. 4:13, Сир. 13:25 – Екл. 8:1, Сир. 14:4 - Екл. 2:21, Сир. 21:20 – Екл. 7:6.
 
Позовавания на ''ЕклисиастЕклесиаст'' се срещат и в [[Нов завет|Новия завет]], например в [[Послание към римляните]] 8:20 („Понеже създанието беше подчинено на ''немощ''... “), където „немощ“ е превод на гръцка дума, използвана в превода на седемдесетте за предаване на еврейската дума ''хебел''.
 
==Отзвук на ''ЕклисиастЕклесиаст'' извън Библията==
* Песента [[Turn, Turn, Turn]] на [[Пит Сийгър]] е по стиховете за времената в ''ЕклисиастЕклесиаст'' (3:1-8). В средата на [[1960-те]] е популяризирана от групата [[The Byrds]].
* Главният герой в разказа на [[Роджър Зелазни]] ''Роза за ЕклисиастЕклесиаст'' ([[1963]]), номиниран за [[Награда Хюго|наградата Хюго]] използва цитати от ''ЕклисиастЕклесиаст'' за по-голям емоционален ефект.
 
''Вижте също:'' [[Библия]], [[Общ увод в Библията]], [[Стар завет]].