Тилзитски мир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
шаблон обработка |
||
Ред 1:
{{обработка|Редактиране, източници, категория, МЕП}}
'''Тилзитски мир''' e мирен договор, сключен в Тилзит на 26 юни 1807 г. в резултат от преговорите между [[Наполеон I]] и руския император [[Александър I]]. [[Русия]] се присъединява към континенталната блокада и се съгласява да бъде създадено [[Варшавското велико херцогство]].
Line 7 ⟶ 8:
На 14(26).12.1806 г. при Пултуск ( Полша ) руският корпус на ген. Бенингсен ( 45 000 ) отразява атаките на френския корпус на маршал Лан ( 20 000 ).
Следва битката при Прайсиш - Ейлау, град в Източна Прусия ( сега гр. Багратионовск, Калининградска област на Руската федерация ) - 26. - 27.01.(нов стил 7 - 8.02 ) 1807 г., 78 хилядна руско - пруска армия ( в т. ч. 8 000 пруси ), командвана от ген. Бенингсен води бой със 70 хилядна френска армия под командването на Наполеон. Съюзническата армия предприема тактическо отстъпление.
Кампанията приключва със сражението при гр. Фридланд ( сега гр. Правдинск ) 02. ( нов стил 14 ) 06.1807 г. в което руската армия под командуването на ген. Бенингсен ( 60 000 войници ) претърпява поражение от френската армия ( 85 000 войници ).
Line 25 ⟶ 27:
От руска страна, не е ясна целта на сражението. Те първо се опитват да задържат града, после контраатакуват, накрая го изоставят, след като напразно подлагат мускетарския полк от Кострома на масова сеч от драгуните на Груши. Беннигсен има да пази две направления. Ляво от позициите му е пътя към Русия, зад гърба му е Кьонигсберг с пруското кралско семейство и относително сигурна снабдителна база. Далеч на северозапад е Данциг, оттатък Висла, но нищо в руското поведение не показва, че се опитват да настъпват натам. Варшава е сполучлива цел, но пред тях стои Великата армия.
Французите най-вероятно планират да отрежат и дори обкръжат руската армия, първо от собствената и територия, а с идването на частите на Ней - и от [[Кьонигсберг]]. Наполеон играе Va banque. Дори самото му присъствие е способно да придаде тежест на френските аргументи. Корпусите на Ожеро и Султ са достатъчни да занимаят центъра и лявото руско крило. В руското дясно единствения бой е между една от дивизиите на Султ и малко кавалерия за една мелница, превзета при руската контраатака, но продължение няма.
Най-драматично до обед нещата се развиват в центъра, пред прословутото гробище, край църквата на Ейлау.
Слънцето изгряло около 7 часа местно време - денят бил 8 февруари по нов, грегориански стил, или 27 януари по юлианския на руснаците (17-и, хм , вентоз по революционния календар). През нощта температурите паднали до -12 градуса, през деня достигнали до -4.
Първоначално царяла пълна тишина. Но с изгрева, откъм руските позиции започнала канонадата. Тя била насочена главно към Ейлау. Французите научили от пленници, че руският командващ артилерията Резвой е докарал и 22 обсадни оръдия от Кьонигсберг. Френските батареи били командвани от любимеца на Императора, прочутият Александр-Антоан Юро де Сенармон. Действията му през този ден му донасят Почетния легион. Френската артилерия е със стотина оръдия по-малко от руските. Но действа със същата унищожителна сила. Обстрелват се почти три часа, без да се предприемат други действия, поне в центъра. Французите са малко по-добре, частите им се укриват в градските постройки. А [[Виктор Юго]], племенник на един от участниците в битката, капитан Жозеф Юго от 55 линеен полк, пише прословутите си стихове: "Снарядите се забиваха в гробището, сякаш искаха да убият гробовете..."
== Руски боен ред при Прейсиш-Ейлау - февруари 1807 ==
Line 182 ⟶ 184:
https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BB%D0%B7%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80
| |||