Слатина (област Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Website
Ред 30:
В литературата животът и битът в с.Слатина най-добре са описани от Иван Вазов в романа"Под игото"- глава "Тлака в Алтъново". Близък приятел на Иван Вазов бил поп Недялко-учител в еднокласното училище в Алтъново. Той му разказвал случки от живота в селото. Въз основа на тези разкази Вазов описва тлаката в Алтъново.
 
Църковният храм в селото е от края на XIX век и носи името "Свети Тодор". Идеята за построяване на местна църква е подкрепена от Неофит Рилски, минал през селото около 1832год1832 год. Матьо Кунчев и Станьо Петков подаряват място за двор на училището и черквата. Строежът започва през пролетта на 1884 год. с майстори македонци.Доведени са зографи от Самоков. В средата на лятото на 1885 год. черквата е напълно завършена. С общи усилия родолюбивите слатинци събират дарения за строежа. За зографисването образа на патрона на църквата-св. Тодор отвън, над главния вход, заплаща Стойо Стоянов.Средствата за построяването на камбанарията са дарени от Пенчо Лазаров. Освещаването на новопостроения храм "Св.Тодор " се извършва при голяма тържественост на Петковден през 1885г. в присъствието на митрополита на Пловдив. Внушителният църковен храм в с.Слатина е обявен за паметник на културата.
 
Наред с църковните дела, в Слатина отрано се работи и за издигане на просвещението.През 1873 год. по поръка на В. Левски в селото е открито еднокласно училище.Голям принос за това има Генчо Чорбаджи. Първи ученици в него са били: Иван Минчев, Минчо Илиев, Мичо Димитров, Георги Стефков, Танчо Тодоров и др. За учител е изпратен поп Недялко от Сопот. Стая за училището предоставя в къщата си Цвятко Стойчев - в същата къща, в която се е провела описаната от Иван Вазов тлака в Алтъново.
Ред 57:
На Великден в центъра на селото се извиват кръшни хора.
За Празника на детето -1 юни се провежда тържество за най-малките.
С шумни веселия се отбелязват и празниците:Богоявление, Трифон зарезанЗарезан, Сирни заговезниЗаговезни, Лазаров ден и Коледа.Съхранена е автентичността на обичаите: коледуване, сурвакане, лазаруване, правене на кукери.
 
== Външни препратки ==