Разлика между версии на „Преспа (област)“

Допълних статията със сведения за това кой автор е писал за дадената област.
м (Робот: Преместване на 6 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q73414.)
(Допълних статията със сведения за това кой автор е писал за дадената област.)
 
В географско отношение Преспа представлява голяма котловина, в чийто център са разположени двете Преспански езера - [[Преспанско езеро|Голямото]] и [[Малко Преспанско езеро|Малкото]]. От север котловината е обградена от планината [[Бигла]], от запад от [[Галичица]], от юг от Суха гора и от изток от [[Баба (планина)|Баба]]. Северната част на областта, разположена днес в Република Македония се нарича [[Горна Преспа]] и обхваща по-голямата част от територията на Община [[Ресен (община)|Ресен]]. Южната - [[Долна Преспа]] е разделена на [[Мала Преспа]], на чиято територия е албанската Община [[Пустец]] и [[Голема Преспа]], на чиято територия е разположен гръцкият Дем [[Преспа (дем)|Преспа]] и южната част от община [[Ресен (община)|Ресен]] в Република Македония със селата [[Долно Дупени]], [[Наколец]], [[Брайчино]], [[Любойно]], [[Щърбово]], [[Крани]], [[Сливница (Община Ресен)|Сливница]], [[Претор (село)|Претор]], [[Курбиново]], [[Асамати]], [[Райца]] и [[Грънчари]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html Кънчов, Васил. „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, Сборник за народни умотворения, кн. IV, 1891 г.]</ref>
 
За областта Преспа пише известният български писател Димитър Талев в своите три тома "Преспанските камбани", "Железният светилник" и "Илинден".
 
== Бележки ==
Анонимен потребител