Университетска криза (1907)

Университетската криза от 1907 година е политическа криза в България, предизвикана от посегателството на княз Фердинанд и стамболовистите срещу автономията на Софийския университет.

Възникване и ескалация

В края на 1906 година социалните условия в България се влошават вследствие от пренапрягането на държавните финанси и увеличаването на данъчното бреме. Недоволството на преподавателите и учащите в Университета нараства, поради плановете на правителството на Димитър Петков да ограничи самоуправлението му. Студентите организират демонстрации срещу намеренията на управляващите и в солидарност на започналата през декември масова стачка на железничарите. Протестите са повлияни от революцията в Русия.

Напрежението между студентите и управляващите ескалира при откриването на Народния театър в София на 3 януари 1907. За случая в новата сграда са допуснати само подбрани от властта лица. Разгневени от ограниченията, останалите отвън голям брой студенти посрещат с освиркване и снежни топки пристигащия на каляска Фердинанд. Конният конвой на княза разпръсква стотиците демонстранти, но поканените за освещаването на Народния театър представители на дипломатическия корпус стават свидетели на скандала. Подтикван от Фердинанд, ден по-късно кабинетът взема решение да затвори университета за половин година и да уволни всички професори и лектори. Решението е приложено на практика, след като е утвърдено с указ на княза. Академичната общност го обявява за незаконно и свиква митинг на 8 януари, но в същото време полиция и войска блокират сградата на университета. Голям брой студенти са арестувани и впоследствие интернирани по родните си места или изпратени в казармата.

Обществена реакция

Репресиите срещу студентите, последвани и от масови уволнения на учители заради активната им позиция по социалните проблеми и критики към управлението, предизвикват широко недоволство в Княжеството и в европейския либерален печат. В страната те насърчават сформирането на „Патриотичен блок“ от Народната и други опозиционни партии. В защита на уволнените се обявяват Константин Величков, Иван Вазов, Константин Иречек и други влиятелни интелектуалци. Междувременно управляващите приемат законодателство, което забранява членуването на студенти в политически организации, премахва окончателно университетската автономия, налага административна намеса в назначаването на преподаватели и в дисциплинарните наказания на студенти и засилва съдебното преследване срещу критичните спрямо княза вестници. Новият министър на народното просвещение Никола Апостолов, който заменя несъгласния с политиката срещу университета Иван Шишманов, се опитва да реши кризата, като привлече част от уволнените професори. Те обаче отхвърлят постъпките му, докато не бъдат възстановени на работа всичките им колеги. В открития отново през лятото на 1907 университет са назначени гимназиални учители и преподаватели от чужбина, но студентите, с изключение на незначителен брой, отказват да се върнат във висшето училище.

Развръзка

Университетската криза подронва престижа на стамболовистите и принуждава Фердинанд да потърси алтернативно управление. Сред първите действия на Демократическата партия, дошла на власт през януари 1908, е да върне на работа старите преподаватели и да възстанови изключените студенти.