Златолист (област Благоевград): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
Село Златолист е възникнало като [[чифлик]], който е прераснал в [[село]]. До [[1951]] година името на селото е '''Долна Сушица'''.<ref>Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> Новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно [[Отглеждане на тютюн|тютюнопроизводство]].
В землището му са регистрирани [[археология|археологически]] останки от времето на [[античност]]та и [[средновековие]]то. В местността Свети Никола (на около 1 километър северозападно от селото) са запазени руини от
Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от [[1611]] - [[1617]], [[1623]] - [[1625]], [[1650]] и [[1660]].<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 358.</ref>
Ред 29:
През [[18 век|18]] - [[19 век]] селото е свързано с железодобивната индустрия в областта [[Мървашко]]. Жителите му се занимават с [[кираджийство]] и превозват руда, обработено и необработено желязо (некови).<ref>Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини), София, 1953, стр. 54.</ref>
През 19 век е чисто [[българи|българско]] село и се числи към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза|кааза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В 1857 година е построена църквата „[[Свети Георги (Златолист)|Свети Георги]]“, а в 1887 - „[[Света Петка (Златолист)|Света Петка]]“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=358 |url= |accessdate=}}</ref>
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Долна Сушица ''(Dolne-souchitsa)'' е посочено като село с 42 домакинства с 150 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.</ref>
Ред 47:
Главната забележителност на селото е черквата „[[Свети Георги (Златолист)|Свети Георги]]“. Храмът е построен в [[1857]] година и представлява едноабсидна трикорабна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. Храмът е изписан през [[1876]] година от [[Теофил Минов]] от село [[Каракьой]], [[Драма|Драмско]].<ref name="pk">Енциклопедия Пирински край, Том 2, Благоевград, 1999, стр. 405 - 406.</ref> Тъй като по това време Теофил е на 11 години, съществуват предположения, че автор е по-големият му брат [[Марко Минов]], докато не се изключва възможността Теофил да участва в изписването. Също така има хипотези, че в изписването взима и участие и зографът [[Милош Яковлев]].<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)]</ref> В средата му, под купола, се намира мраморна плоча с [[двуглав орел]] - емблема на [[Цариградската патриаршия]]. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване. През 90-те години на 20 век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.
В тази черква в началото на миналия век е живяла пророчицата [[Преподобна Стойна]]. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка [[Ванга]]. В [[Емпория (архитектура)|женското отделение]] е запазена килията, в която е живяла Преподобна Стойна. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.<ref name="pk"/>
Златолист е известен и с [[винарство|винарските]] си изби. Известен е и със студената вода от старата чешма с [[месинг|пиринчените]] чучури.
| |||