Руско-японска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Правопис |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Инфокутия Военен Конфликт
|име = Руско-японска война
Line 5 ⟶ 4:
|картинка = Картинка:RUSSOJAPANESEWARIMAGE.jpg
|описание = Най-отгоре: Крайцерът „[[Палада (бронепалубен крайцер)|Палада]]“ под обстрел в пристанището на Порт Артур. Отляво по часовниковата стрелка: японска пехота на мост през река Ялу, руска кавалерия край Мукден, „Варяг“ и „Кореец“ в Чемулпо, руски войници стоят над траншея с убити японци по време на обсадата на Порт Артур.
|период =
|място = [[Манджурия]], [[Жълто море]], [[Японско море]], [[Сахалин]]
|причина = Сблъсък на зоните на влияние на [[Руска империя|Руската]] и [[Японска империя|Японската]] империи в [[Корея]] и Манджурия
Line 39 ⟶ 38:
<li>Черна Гора обявява война на Япония, изразявайки благодарността си към Русия за усилията за постигането на независимост на страната в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877-1878 г.]] Поради своята отдалеченост, Черна гора не оказва никаква помощ на Русия, и усилията ѝ се ограничават с участието на тези черногорци, които служат във въоръжените сили на Руската империя. При сключването на Портсмутския мирен договор Черна гора е забравена, и формално до [[2006]] г. тя се намира в състояние на война с Япония.</li>
}}
'''Руско-японската война''' ({{lang-ru|Ру́сско-япо́нская война́}}, {{lang-ja|日露戦争}}: ''нити-ро сэнсо''; [[
Една от основните цели на външната политика на Русия от векове е била излаз на „незамръзващо“ море<ref>Forczyk, p. 22 "Tsar's diary entry"</ref> и достъп до пристанища, които да могат да работят, както през лятото, така и през зимата. Пристанището на [[Владивосток]] може да работи само през летния сезон, докато Порт Артур — военно пристанище, намиращо се в провинция Ляотунг, има възможност за целогодишна работа. След края на първата японско-китайска война преговорите между Япония и Русия за контрола върху Корея и Манджурия се оказват безрезултатни. Затова Япония избира пътя на войната, за да реши проблема. Азиатската империя [[битка при Порт Артур|изненадващо напада]] руското пристанище [[Порт Артур]], с което разпалва военните действия. В серия от битки по суша и море японската имперска армия постига убедителна победа над неорганизираните руски войски.
Последиците от края на войната трансформират баланса на силите в Източна Азия и превръщат Япония във важен играч на международната сцена.
Line 51 ⟶ 50:
=== Първа китайско-японска война (1894 - 1895) ===
[[Файл:Sino Japanese war 1894.jpg|мини|
Открай време японските управници смятат Корейския полуостров за съществена част от японската сигурност и го използват като буферна зона между Япония и нейните врагове. Именно за това те имат желание, ако не могат да наложат своето влияние и власт, то поне да поддържат независимостта на Корея. След победата на Япония над Китай в Първата китайско-японска война, Китай се отказва от своя сюзеренитет над Корея и отстъпва [[Тайван]], островите Пенгху и п-в Ляотонг, заедно с Порт Артур на Япония.
Line 60 ⟶ 59:
=== Бунтът на боксeрите ===
[[Файл:Troops of the Eight nations alliance 1900.jpg|мини|300п|Войници от съюза на осемте]]
Япония и Русия са част от Съюза на осемте по време на Въстанието на боксерите. Двете държави изпращат военни контингенти за потушаването на бунта и освобождаването на обсадените международни представители в Пекин през 1900 г. Русия изпраща и армия от 177 000 души в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Армията на династията Цин няма възможност да се справи с руските сили и се оттегля от [[Манджурия]],<ref>Connaughton, pp. 7–8.</ref> което дава възможност на руснаците да се установят трайно в региона. Русия уверява останалите Велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не издава график за изтегляне.<ref>Paine, p. 320.</ref>
Line 92 ⟶ 91:
== Обявяване на войната ==
На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия,<ref>Some scholarly researchers credit Enjiro Yamaza with drafting the text of the Japanese Declaration of War — see Naval Postgraduate School (US) thesis: Na, Sang Hyung. "The Korean-Japanese Dispute over Dokdo/Takeshima," p. 62 n207 December 2007, citing Byang-Ryull Kim. (2006). Ilbon Gunbu'ui Dokdo Chim Talsa (The Plunder of Dokdo by the Japanese Military), p. 121.</ref> въпреки че на практика военните действия започват няколко часа преди това. Три часа преди руското правителство да получи съобщението, японският имперски флот [[битка при Порт Артур|атакува]] руския Далекоизточен флот край [[Порт Артур]]. Николай II е шокиран, когато научава новината, защото не смята, че Япония ще започне военни действия, без официално да обяви война. Руските министри също са убедени, че японците не са подготвени. Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония<ref>Connaughton, p. 34.</ref>. Китайската династия [[Цин]] заема японската страна в конфликта, като предлага военна помощ, която обаче е отказана. Въпреки това [[Юен Шъкай]] на няколко пъти изпраща хранителни доставки на японските генерали. Участие като наемни войници във военните действия взимат и местни жители на Манджурия.
== Кампанията от 1904 г. ==
[[Файл:Battlefields in the Russo Japanese War.jpg|мини|
Порт Артур, намирайки се на крайбрежието на Ляотунския полуостров в южната част на Манджурия, за няколко години е укрепен и превърнат във важна морска база, седалище на руския Далекоизточен флот. С цел пълен контрол над морето в района и спокойно водене на военни операции на сушата, първата задача на японското върховно командване е да неутрализира руският флот, позициониран в Порт Артур.
=== Битката при Порт Артур ===
{{основна|Битка при Порт Артур}}
В ранните часове на 8 февруари 1904 г. японският флот под командването на адмирал Того Хейхачиро дава началото на изненадваща атака над руския флот в Порт Артур<ref>Grant p. 12, 15, 17, 42</ref>. Използвайки 10 [[разрушител]]я, японците успяват да увредят сериозно руските линейни кораби „Царевич“ и „Ретвизан“, както и 6 600-тонния [[крайцер]] „Палада“.<ref>Shaw, Albert (March 1904). "The Progress of the World – Japan's Swift Action". The American Monthly Review of Reviews (New York: The Review of Reviews Company) 29 (3): 260</ref> На сутринта, под прикритието на гъста мъгла, японците подновяват атаката си, но този път руската отбрана е подготвена. Силите на адмирал Того са отблъснати от руската флотилия, подкрепена от мощен обстрел от оръдейните батареи, разположени на брега. Японците не успяват да постигнат първоначалната си цел, а именно с изненадваща атака да обезвредят руския флот в Азия. Затова те сменят тактиката.
Ред 112:
=== Битката при река Ялу ===
[[Файл:Japanese cavalries Crossing the Yalu River 2.jpg|мини|
Битката при река Ялу е първото сухопътно стълкновение между двете империи във войната. Стратегията на руският главнокомандващ, генерал [[Алексей Куропаткин]], е да въвлече японците в позиционна война на изтощение, докато получи достатъчно подкрепления от Европа. Според неговите изчисления са нужни около 6 месеца преди да има достатъчно сили да поведе офанзива срещу японците. В навечерието на битката Куропаткин държи командването на Източния отряд в състав от 16 000 души пехота, 5 000 души кавалерия и 62 оръдия с различен калибър. Проблемът на руското командване е, че трябва да разпредели силите си на широк фронт от 270 km, а японците имат инициативата да ударят в най-удобното за тях време и място.
Ред 120:
=== Битката за Ляоян ===
[[Файл:Russian Baloon in the Battle of Liaoyang 3.jpg|мини|
След успеха при река Ялу японският генерал [[Ояма Ивао]] прегрупира силите си, като обединява Първа, Втора и части от Трета армии. Следващата оперативна цел на Ояма е важният железопътен възел [[Ляоян]] на линията Мукден — Порт Артур. Ояма разполага общо със 127 360 души и 484 оръдия с различен калибър. Защитни позиции заема и генерал Куропаткин, който в навечерието на битката получава подкрепления от Европа. Той разполага общо с 243 300 души и 673 оръдия.
Ред 128:
=== Обсадата на Порт Артур ===
[[Файл:Fire of the Oil Depot Caused by Our Gunfire.jpg|мини|вляво|250п|Бомбардировка над Порт Артур]]
През април 1904 г. японското командване прави успешен десант край Порт Артур и след много тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280-милиметрови оръдия „[[Круп]]“. Благодарение на тежката си артилерия японците успяват да нанесат изключително сериозни поражения на руския флот, намиращ се в пристанището. До декември, на практика целият руски флот в Порт Артур е унищожен. На 2 януари главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града на изненаданите японски генерали. Няколко години по-късно генерал Стесъл е осъден на смърт заради държавна измяна и некомпетентността си при отбраната на града. През 1908 г. присъдата му е отменена.
[[Файл:Tsesarevich Russian Battleship.jpg|мини|
През август е направен опит блокадата на пристанището да бъде разкъсана. Тази битка е известна като битката за Жълто море. След смъртта на вицеадмирал Макаров командването на руския флот е поето от адмирал Вилфелм Витгефт. Той получава заповед директно от [[Санкт Петербург]] да събере флота си, да разкъса блокадата на пристанището и да съедини силите си с Владивостокската екскадра.
Ред 145:
=== Битката при Мукден ===
[[Файл:Retreat of the Russian Army after the Battle of Mukden.jpg|мини|
Въпреки загубата на [[Ляоян]] и неуспешните атаки, извършени през октомври и януари, генерал Куропаткин успява все пак да забави японското настъпление. В началото на годината Куропаткин получава нови подкрепления през Транссибирската жп. линия и окопава армиите си край Мукден. Той разполага силите си във фронт от 140 km. Дясното крило на отбраната е поверено на Втора манджурска армия с главнокомандващ генерал [[Александър Каулбарс]]. В центъра защитата на жп. линията и главния път е поверена на Първа манджурска армия под командването на генерал Николай Линевич. Тук е разположена и основната част от руската кавалерия, водена от генерал Александър Самсонов. Левият фланг е защитен от генерал Михаил Алексеев. Общата численост на руските въоръжени сили е 330 000 души и 800 оръдия с различен калибър.<ref>Menning p.187</ref> Главнокомандващият Куропаткин позиционира силите си в чисто дефанзивна формация, от която при нужда много трудно може да се мине в атака, без да се отворят пролуки в отбраната.
Ред 157:
=== Битката при Цушима ===
[[Файл:JBMikasa.jpg|мини|
Балтийският флот, преименуван на Втора тихоокеанска ескадра, преминава 33 000 km, за да освободи [[Порт Артур]]. Деморализиращите новини застигат адмирал Рожественски още докато флотилията се намира край бреговете на Мадагаскар. Единствената останала възможност на руснаците е да се доберат до [[Владивосток]], като най-прекият път до там преминава през пролива Цушима между Корея и Япония. Именно това и очаква адмирал Того Хейхачиро, който започва подготовка, за да пресрещне руската ескадра още след падането на Порт Артур.
Ред 168:
== Мирно споразумение и последствия ==
=== Мирният договор от Портсмут ===
[[Файл:Japan Russia Treaty of Peace 5 September 1905.jpg|мини|
Разгромът на руската армия и флот разклащат увереността и авторитета на империята. През 1905 г. държавата е разтърсена от [[революция]], която отнема възможността на цар Николай да се концентрира изцяло върху войната. Империята има възможност да изпрати повече подкрепа за [[Далечния изток]], но окаяното състояние на икономиката, унизителните загуби понесени от японците и отдалечеността на Манджурия правят войната крайно непопулярна сред населението на империята. Царят се принуждава да търси примирие, за да има възможност да се справи с вътрешните проблеми, тресящи империята.
Ред 180:
== Бележки ==
{{reflist|2}}
== Външни
{{Commons|Category:Russo-Japanese War}}
* [http://www.russojapanesewar.com/index.html Russo-Japanese War Research Society]
[[Категория:Геополитическо съперничество]]
| |||