Робърт Сауди: Разлика между версии

12 байта добавени ,  преди 7 години
(Нова страница: '''Робърт Сауди''' (Робърт Съди – английски Robert Southey 12-ти август 1774-та година – 21-ви март 1843-т...)
 
Известно е, че поетите от „Езерната школа“, а именно – Уърдсуърд, Колридж и Сауди, не само споделят общи възгледи и естетически принципи за литературата и създаването на поезия, но и често творят и работят заедно върху едно произведение. Класическият пример за подобно колективно творчество е сборникът ''„Лирически балади“'' , дело на общия труд на двамата приятели Уърдсуърд и Колридж. По същия на чин се ражда и трагедията ''„Падането на Робеспиер“ (The Fall of Robespierre)'' – 1794-та г., която е съвместна работа на Сауди и Колридж. Годината 1794-та става съдбоносна за поета, тъй като тогава излиза на бял свят и първата му стихосбирка – ''„Стихотворения“''. Отново през тази година Сауди заедно с още няколко видни поети на времето си обсъжда създаването на идеалистично общество в Северна Америка, което да се основава на идеите на пантисократията - Пантисократическа академя.
„Техните„''Техните искания ще бъдат прости и естествени; те няма нужда да понасят мъките като роби на лукса; където на притежанията се гледа като на общи, всеки ще работи за всички; в техните къщи ще намират място на-добрите книги; литературата и науката, окъпани отново в животворните потоци на живот и природа, не биха довели до нищо друго освен да ги издигнат преродени и пречистени. Всеки млад мъж ще вземе за себе си блага и хубава жена за своя съпруга; нейната задача ще е да приготвя тяхната чиста храна и да се грижи за тяхната смела и хубава раса''.“
По-късно решават да променят първоначалното място на осъществяване на проекта, което се спират на Уелс, но в последствие Сауди се отказва от идеята и се оттегля, като смята че е неприложима.
1809-та година година е ключова за живота на младия романтик, защото тогава получава призванието си „поет лауреат“ – poeta laureatis, след като Уолтър Скот отказва титлата. Много литературни критици изразяват учудването си от факта, че най-недаровитият от тримата лейкисти бива увенчан с лавровия венец<ref>В студията си „Езерни поети“ Весела Гайдарова пише: „ Действително неговият талант няма екстровертния размах и красноречието на Уърдсуърд, нито дълбочината и драматизма на Колридж. Постиженията му са без широката популярност, на която се радват именитите му събратя, някои от тях демонстрират наличието на сериозни възможности и талант.“
 
В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ Байрон, в която поетът е </ref>. Известно е и неодобрението на [[Джордж Гордън Байрон]], който нямал особено добро мнение относно литературната дейност на тримата ранни романтици. Но ако неприязънта му към Уърдсуърд и Колридж впоследствие се смекчава, то отношението му към Сауди цял живот остава пренебрежително и наситено с множество критики относно творческата компетентност на младия лейкист. Известен с омразата си към всякакви институции, младият лорд включва редица нападки спрямо титлата на Сауди в ''„Посвещение“'' (писано в 1811-та година и отпечатано след смъртта на Байрон през 1833-та г.), с което започва знаменитата негова поема „''Дон Жуан''“<ref>В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ Байрон, в която поетът е осмян и подиграван основно не само заради титлата „лауреат“, но и заради ренегатството и близостта си с двореца.</ref>. Друг източник на силна и неприкрита враждебност между двамата мъже може да бъде проследен чак до твърдението на Байрон, че Сауди е разпространил слухове за него и вече известния и всепризнат [[Пърси Шели]], че са в „лигата на кръвосмешението”, отнасящи се за времето, в което двамата поети и добри приятели прекарали във вила Диодати на Женевското езеро през 1816-та г. - изказване, което Сауди упорито отхвърля.
През 1819-та г. година чрез общ приятел (Джон Рикман), Сауди среща водещия строителен инженер Томас Телфорд и завързва с него близко приятелство. От средата на август до 1-ви октомври 1819-та година Сауди придружава Телфорд на обширна обиколка на неговите инженерни проекти в северна Шотландия, водейки дневник, в който старателно записва наблюденията си. Дневникът е публикуван през 1929-та г. под името ''„Дневник на пътешествия в Шотландия през 1819-та година” (Journal of a Tour in Scotland in 1819)''. Сприятелява се и с холандския поет Вилем Билдердейк ([[Willem Bilderdijk]]), когото срещнал два пъти, през 1824-та г. година и 1826-та г. в дома на Билдердейк в Лайден.
 
 
Като изявен писател и коментатор, Сауди въвежда и популяризира множество думи в английския език. Терминът “автобиография” например е използван от Сауди за пръв път със сегашното си значение през 1809-та година в ''Куотърли ривю'' , в което той предвижда “масовата“''масовата лудост за автобиография”автобиография''”, която наистина продължава и до днес.