Робърт Сауди: Разлика между версии

{{поет

| име = Робърт Сауди

| псевдоним =

| наставка =

| място на смърт = Англия

| работил =

| жанрове = поезия, есеистика, история

| теми =

| течение =

| дебют =

| общомедия =

}}

 

 

[[Файл:Robert Southey Hancock.jpg|мини|вдясно|Портрет на поета от художника Робърт Ханкок]]

Робърт Сауди е роден na 12-ти август 1774-та година в Бристъл, Англия в семейството на Робърт Сауди (производител на ленено сукно) и Маргарет Хил. Прекарва по-голямата част от детството си в градчето Бат при своята леля. Годините му на обучение преминават в Уестминстър Колидж, Лондон, (от където бил изключен заради статията си в известно английско списание ''“The Flagellant”'' -1792г., осъждаща линчуването) и Бейлиъл Колидж, Оксфорд. Сауди по-късно в свои спомени споделя за годините, прекарани в Оксфорд: “Всичко, което научих беше малко плуване … и малко гребане.”

 

Известно е, че поетите от „Езерната школа“, а именно – Уърдсуърд, Колридж и Сауди, не само споделят общи възгледи и естетически принципи за литературата и създаването на поезия, но и често творят и работят заедно върху едно произведение. Класическият пример за подобно колективно творчество е сборникът ''„Лирически балади“'' , дело на общия труд на двамата приятели Уърдсуърд и Колридж. По същия на чин се ражда и трагедията ''„Падането на Робеспиер“ (The Fall of Robespierre)'' – 1794-та г., която е съвместна работа на Сауди и Колридж. Годината 1794-та става съдбоносна за поета, тъй като тогава излиза на бял свят и първата му стихосбирка – ''„Стихотворения“''. Отново през тази година Сауди заедно с още няколко видни поети на времето си обсъжда създаването на идеалистично общество в Северна Америка, което да се основава на идеите на пантисократията - Пантисократическа академя.

През 1808-та г. Сауди среща Уолтър Савидж Ландър, на чиято работа той открито се възхищава и стават близки приятели. Същата година пише ''„Писма от Англия” (Letters from England)'' под псевдонима Дон Мануел Алварез Есприела - разказ за пътешествие, предоставен от гледната точка на един чужденец. Смята се, че това произведение представя най-точната картина за английския начин на живот в началото на 19-ти век.

1809-та година година е ключова за живота на младия романтик, защото тогава получава призванието си „поет лауреат“ – poeta laureatis, след като Уолтър Скот отказва титлата. Много литературни критици изразяват учудването си от факта, че най-недаровитият от тримата лейкисти бива увенчан с лавровия венец<ref>В студията си „Езерни поети“ Весела Гайдарова пише: „ Действително неговият талант няма екстровертния размах и красноречието на Уърдсуърд, нито дълбочината и драматизма на Колридж. Постиженията му са без широката популярност, на която се радват именитите му събратя, някои от тях демонстрират наличието на сериозни възможности и талант.“

 

През 1837-та година Сауди получава писмо от [[Шарлот Бронте]], търсеща съвети за някои от своите поеми, на което поетът отговаря. Въпреки че дава положителна оценка на таланта й, Сауди я съветва да не се занимава с професионално писане, тъй като това е крайно неподходящо за една дама - „''Литературата не може да е професия в живота на една жена''”. Години по-късно младата авторка споделя със свой приятел, че писмото е било „''любезно и хвалещо; малко остро, но беше добро за мен.''”

Интересна подробност от живота на поета е неговото участие (както и това на Самюъл Колридж) в ранни експерименти с азотен оксид (райски газ), проведени от корнуолския учен Хъмфри Дейви.

 

== Политика==

 

Вземайки предвид дистанцирането му от радикализма и неговите опити да подведе под разследване свои бивши съмишленици, не е изненада, че по-малко успешните съвременници на Сауди запазили вярванията и убежденията си, го атакуват, виждайки го като човек, склонен да се продаде за пари и уважение.

== Критика върху творчеството на Робърт Сауди ==

За съжаление, творбите на английския поет не се радват на особена популярност сред българските литературните среди. Много малко критици отделят време върху превеждане на неговата поезия, както и върху критически изследвания, свързани с неговата поетика и индивидуален творчески почерк. Разполагаме с пълен превод на български език на две негови творби - "''Битката при Бленхайм''" (поема в превод на Цветан Стоянов) и ''"Възмездие на епископа"'' (балада в превод на Невена Стефанова).

 

''"Битката при Бленхайм" - "The battle of Blenheim"'' (1798-ма година). Поема, съставена от 66 стиха.Смята се, че тази балада е послужила за образец на рамката на Лермонтовото стихотворение "Бородино"<ref>Предположението е на Симеон Хаджикосев в статията му върху творчеството на Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 371) </ref>. Текстът е изграден на основата теза - антитеза. Войната е видяна като проекция на героизма, на непреходното, на славата (нейното зловещо наследство - черепът, става причина за възраждането на спомена за славната битка и за неумиращото достойнство. В поемата е застъпена идеята за парадоксалното във воденето на войната: незнанието за смисъла и позлата от нея и едновременно с това възхвалата и гордостта, с която бива възприемана. Това се превръща в алегорично възхваляване на нещо, от което изходът е единствено загуба, чийто символ е черепът, останал като завещание за поколенията. Типично романтическата фигура на детето е носителят на пацифисткото, на проглеждането, на осъзнаването. Старецът е прославата на битката, но той е невиждащ ("''почиваше с притворени очи''"). Самият той не обяснява в какво се изразява това "величие", но референтът в последните стихове на строфата утвърждава позицията му - "''било е тук велик и славен бой''". Излишеството на войната е в самото й съществуване. В текста е отхвърлено достойнството, което някои виждат в нея. Тук тя пречупена през детския поглед, който е успял да прозре истината. В поемата присъстват елементи на "гробищната поезия" - мотивът за смъртта и тленното - "''...покрили трупове цялата земя и се разлагали от топлината...''". Издигането в култ на отминалите славни времена е романтическа ретроспекция, но тук тя е отхвърлена. На нейно място се появява утопията на въображението на децата - въображение като илюстриране на друга реалност, която не трябва да съществува "миналото зло".

 

''"Възмездие на епископа"''<ref>В статия си за Робърт Сауди Симеон Хаджикосев предлага алтернативен превод на заглавието - "Възмездие над епископа" (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 370)</ref> -''"God's Judgment on a Wicked Bishop"''. Баладата съхранява традицията на средновековния английски лирически текст - основна черта на романтическата поетика е възкресяване на средновековното. Състои се от 19 строфи - 16 четиристишни, 2 петстишни и 1 шестстишна, общо съставящи 80 стиха. Има съмнения, че е преработка на популярна фолклорна творба. Началото на текста въвежда в романтическата обстановка на мрачната действителност - "''Лято и есен преминаха в дъжд...''" Отново е разгърнат мотив от "гробищната поезия" - връщането на ренесансовото тленна и телесно, разграждането на плътта. Природните описания са натоварени с функцията на изгниващото, загиващото - "''всичко мухляса - и жито, и ръж''". Типично романтическото е представено през призмата на завръщането към готическите образи и пространства - "''...после прибра се във своите палати...''", "''страшни халки, хладен каменен под''", "''тежка ключалка, надвиснал чер свод''". Природните описания и външните човешки белези, граничещи с крайното, гротескното и деформираното, съпътстват целия текст - "''бледи и немощни''", "''кожа и кости''". Готическият персонаж на злодея, навлязъл в романтическата литература, е образът на епископ Хатън - възмездието постига епископа заради неговото прегрешение спрямо хората - през гладната година той допуска бедняците в своите богати хамбари, а след това ги подпалва. Грозната сцена на смъртта му е видяна като наказание (и в други романтически творби злодеят е обречен да умре - Клод Фроло от "[[Парижката Света Богородица]]"). Образът на "езерното" в баладата е описанието на движението на реката -"''Бият вълните скалата корава,/ Кулата там сред вода се възправя''". Приближаването на опасността е видяно като природно бедствие - "''сякаш градушка от мишки вали''". Престъплението на епископа е осъдено още по-остро от поета заради длъжностната му характеристика. Може би по някакъв начин Сауди цели да осмее духовенството на съвремието си. Финалът на творбата отново пресъздава мотива за човешката телесна смърт и гротескния й изглед - "''В камъка нокти и зъби наострят, жадно се впиват в самите му кости/ късче по късче гризат му месата''" - наказанието се осъществява чрез природата.

 

''"Родерик, последният гот"- "Roderick, the last of the Goths"'' (1814-та година) -героическа поема, издадена в два тома, смятана от Робърт Сауди за негов шедьовър. Поемата няма превод на български език. Сюжетът се развива около събития, свързани с испанската [[Реконкиста]], а в образа на главния герой (последния гот) са заложени черти на легендарния испански национален герой Родриго Диас де Бивар - Сид.

 

'''Други произведения''':

 

Като изявен писател и коментатор, Сауди въвежда и популяризира множество думи в английския език. Терминът “автобиография” например е използван от Сауди за пръв път със сегашното си значение през 1809-та година в ''Куотърли ривю'' , в което той предвижда “''масовата лудост за автобиография''”, която наистина продължава и до днес.

 

 

== Библиография ==