Робърт Сауди: Разлика между версии

172 байта изтрити ,  преди 7 години
редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
'''Робърт Сауди''' (Робърт Съди – английски [[Robert Southey]] 12-ти август 1774-та година – 21-ви март 1843-та година) е английски поет от епохата на [[Романтизма]], принадлежащ към известната школа на така наречените „ранни английски романтици“, или още - „[[Езерни поети]]”, поет лауреат в продължение на тридесет години - от 1813-та година до своята смърт през 1843-та година. Въпреки че в продължение на дълги години славата му е засенчвана от неговите съвременници и приятели [[Уилям Уърдсуърт|Уилиам Уърдсуърд]] ([[William Wordsworth]]) и [[Самюъл Тейлър Колридж]] ([[Samuel Taylor Coleridge]]), стиховете на Сауди все още се радват на известна популярност сред почитателите на лириката на Романтизма. Съществуват известни спорове относно произношението на фамилното име на поета – Сауди или Съди. Проблемът се състои в това, че и в родната му Англия името му позволява произношение от двата типа – Southey /ˈsaʊði// Suthy /ˈsʌði/. Що се отнася до българското произношение, литературните критици също не са единодушни в преценката си.<ref>В своята студия „Езерна школа: Уърдсуърд, Колридж, Сауди“ (2001 г.) Весела Гайдарова се спира на варианта „Сауди“, докато в сборника „Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството“ (1982г.) поетът е представен като Робърт Съди.</ref>
 
{{поет
| име = Робърт Сауди
| псевдоним =
| наставка =
| дата на раждане = [[12-ти август]] [[1774-та]] година
| място на раждане = [[Бристъл]], [[Англия]]
| дата на смърт = [[21-ви март]] [[1843-та]] година
| място на смърт = Англия
| работил =
| жанрове = поезия, есеистика, история
| теми =
| направление = [[Романтизъм]]
| течение =
| дебют =
| общомедия =
}}
'''Робърт Сауди''' (Робърт Съди, {{lang-en|Robert Southey}}, 12 август 1774 година – 21 март 1843 година) е английски поет от епохата на [[Романтизма]], принадлежащ към известната школа на така наречените „ранни английски романтици“, или още - „[[Езерни поети]]”, поет лауреат в продължение на тридесет години - от 1813-та година до своята смърт през 1843-та година. Въпреки че в продължение на дълги години славата му е засенчвана от неговите съвременници и приятели [[Уилям Уърдсуърт|Уилиам Уърдсуърд]] и [[Самюъл Тейлър Колридж]], стиховете на Сауди все още се радват на известна популярност сред почитателите на лириката на Романтизма. Съществуват известни спорове относно произношението на фамилното име на поета – Сауди или Съди. Проблемът се състои в това, че и в родната му Англия името му позволява произношение от двата типа – Southey /ˈsaʊði// Suthy /ˈsʌði/. Що се отнася до българското произношение, литературните критици също не са единодушни в преценката си.<ref>В своята студия „Езерна школа: Уърдсуърд, Колридж, Сауди“ (2001 г.) Весела Гайдарова се спира на варианта „Сауди“, докато в сборника „Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството“ (1982г.) поетът е представен като Робърт Съди.</ref>
 
Освен като представител на Романтическата школа, поетът е известен и със своята литературоведска, историческа и биографска дейност, както и със заниманията си в областта на есеистиката. Неговите биографии включват живота и трудовете на [[Джон Бъниан]] (John Bunyan), [[Джон Уесли]] (John Wesley), [[Уилям Купър]] (William Cowper), [[Оливър Кромуел]] (Oliver Cromwell) и [[Хорацио Нелсън]] (Horatio Nelson), като биографията на Хорацио Нелсън рядко е била извън печат от публикацията си през 1813-та година и е адаптирана към сценария за британския филм ''Нелсън'' , излязъл на екран в 1926-та година. Известен е и с познанията си по португалска и испанска литература и история, превежда голямо количество творби от испански и португалски на английски, пише ''„История на Бразилия“'' (част от планираната ''“История на Португалия”'', която никога не завършва) и ''“История на Полуостровната война”''. Може би неговият най-запомнящ се принос към литературната история е детската класическа и добре позната на всички ''“Приказка за Трите мечки”'', която е публикувана за първи път в негова колекция с проза, озаглавена ''„Докторът”''. Това е изначалната версия на известната по цял свят приказка за Златокоска.
 
== Живот==
 
 
[[Файл:Robert Southey Hancock.jpg|мини|вдясно|Портрет на поета от художника Робърт Ханкок]]
Освен като представител на Романтическата школа, поетът е известен и със своята литературоведска, историческа и биографска дейност, както и със заниманията си в областта на есеистиката. Неговите биографии включват живота и трудовете на Джон Бъниан (John Bunyan), Джон Уесли (John Wesley), Уилиам Купър (William Cowper), Оливър Кромуел (Oliver Cromwell) и Хорацио Нелсън (Horatio Nelson), като биографията на Хорацио Нелсън рядко е била извън печат от публикацията си през 1813-та година и е адаптирана към сценария за британския филм ''„Нелсън“'' , излязъл на екран в 1926-та година. Известен е и с познанията си по португалска и испанска литература и история, превежда голямо количество творби от испански и португалски на английски, пише ''„История на Бразилия“'' (част от планираната ''“История на Португалия”'', която никога не завършва) и ''“История на Полуостровната война”''. Може би неговият най-запомнящ се принос към литературната история е детската класическа и добре позната на всички ''“Приказка за Трите мечки”'', която е публикувана за първи път в негова колекция с проза, озаглавена ''„Докторът”''. Това е изначалната версия на известната по цял свят приказка за Златокоска.
 
== Живот==
 
Робърт Сауди е роден na 12-ти август 1774-та година в Бристъл, Англия в семейството на Робърт Сауди (производител на ленено сукно) и Маргарет Хил. Прекарва по-голямата част от детството си в градчето Бат при своята леля. Годините му на обучение преминават в Уестминстър Колидж, Лондон, (от където бил изключен заради статията си в известно английско списание ''“The Flagellant”'' -1792г., осъждаща линчуването) и Бейлиъл Колидж, Оксфорд. Сауди по-късно в свои спомени споделя за годините, прекарани в Оксфорд: “Всичко, което научих беше малко плуване … и малко гребане.”
 
Известно е, че поетите от „Езерната школа“, а именно – Уърдсуърд, Колридж и Сауди, не само споделят общи възгледи и естетически принципи за литературата и създаването на поезия, но и често творят и работят заедно върху едно произведение. Класическият пример за подобно колективно творчество е сборникът ''„Лирически балади“'' , дело на общия труд на двамата приятели Уърдсуърд и Колридж. По същия на чин се ражда и трагедията ''„Падането на Робеспиер“ (The Fall of Robespierre)'' – 1794-та г., която е съвместна работа на Сауди и Колридж. Годината 1794-та става съдбоносна за поета, тъй като тогава излиза на бял свят и първата му стихосбирка – ''„Стихотворения“''. Отново през тази година Сауди заедно с още няколко видни поети на времето си обсъжда създаването на идеалистично общество в Северна Америка, което да се основава на идеите на пантисократията - Пантисократическа академя.
През 1808-та г. Сауди среща Уолтър Савидж Ландър, на чиято работа той открито се възхищава и стават близки приятели. Същата година пише ''„Писма от Англия” (Letters from England)'' под псевдонима Дон Мануел Алварез Есприела - разказ за пътешествие, предоставен от гледната точка на един чужденец. Смята се, че това произведение представя най-точната картина за английския начин на живот в началото на 19-ти век.
 
1809-та година година е ключова за живота на младия романтик, защото тогава получава призванието си „поет лауреат“ – poeta laureatis, след като Уолтър Скот отказва титлата. Много литературни критици изразяват учудването си от факта, че най-недаровитият от тримата лейкисти бива увенчан с лавровия венец<ref>В студията си „Езерни поети“ Весела Гайдарова пише: „ Действително неговият талант няма екстровертния размах и красноречието на Уърдсуърд, нито дълбочината и драматизма на Колридж. Постиженията му са без широката популярност, на която се радват именитите му събратя, някои от тях демонстрират наличието на сериозни възможности и талант.“
 
През 1837-та година Сауди получава писмо от [[Шарлот Бронте]], търсеща съвети за някои от своите поеми, на което поетът отговаря. Въпреки че дава положителна оценка на таланта й, Сауди я съветва да не се занимава с професионално писане, тъй като това е крайно неподходящо за една дама - „''Литературата не може да е професия в живота на една жена''”. Години по-късно младата авторка споделя със свой приятел, че писмото е било „''любезно и хвалещо; малко остро, но беше добро за мен.''”
През 1838-та г. жена му – Едит, умира и Сауди се жени повторно на 4-ти юни 1839-та г. за Каролайн Ан Боулс, която също като него е поетеса. Умът на Сауди вече поддава когато той пише последно писмо до приятеля си Ландор през 1839-та г. Той продължава да споменава името му дори когато вече е напълно неспособен да назове никой друг. 21-ви март 1843-та г. е датата на кончината на поета - погребан е в двора на църквата Кростуайт, Кезуик, където е почитан в продължение на четиридесет години. Там се намира и неговият мемориал с епитафия, написана от дългогодишния му приятел и съмишленик - Уилям Уърдсуърд.
Уилиам Уърдсуърд.
Интересна подробност от живота на поета е неговото участие (както и това на Самюъл Колридж) в ранни експерименти с азотен оксид (райски газ), проведени от корнуолския учен Хъмфри Дейви.
 
[[Файл:Illustrirte Zeitung (1843) 06 016 1 Robert Southey.PNG|мини|Младият поет Робърт Сауди]]
 
[[Файл:Greta Hall.jpg|мини|Грета Хол, Кезуик]]
 
[[Файл:St Kentigern's Parish Church, Crosthwaite, Keswick, Grave of Robert Southey - geograph.org.uk - 638342.jpg|мини|Гробът на поета, Кезуик]]
 
 
== Политика==
[[Файл:Illustrirte Zeitung (1843) 06 016 1 Robert Southey.PNG|мини|250п|Младият поет Робърт Сауди]]
[[Файл:Greta Hall.jpg|мини|250п|Грета Хол, Кезуик]]
[[Файл:St Kentigern's Parish Church, Crosthwaite, Keswick, Grave of Robert Southey - geograph.org.uk - 638342.jpg|мини|250п|Гробът на поета, Кезуик]]
 
Въпреки че отначало е радикален поддръжник на [[Френската революция]], Сауди следва пътя на своите приятели поети романтици - Уърдсуърд и Колридж, към консерватизъм. Назначен от ''Tory Establishment'' (политическата партия) за поет лауреат и получател на годишна заплата при тях от 1807-ма г., той силно подкрепя управлението на [https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Jenkinson,_2nd_Earl_of_Liverpool[Робърт ЛивърпулДженкинсън]] . Говори против парламентарната реформа (“''пътя към разруха с дявола за водач''”),сурово осъжда избиването на хора от така наречената „''революционна паплач''”, убити и ранени от правителствената войска по време на бунта на тълпата, която изисква реформа на парламентарното правителство – още наричана „клането Питърлу“ ([[https://en.wikipedia.org/wiki/Peterloo_Massacreклане Питърлу|Peterlooклането MassacreПитърлу]]), противник е на католическата еманципация. През 1817-ма г. тайно предлага наказателно транспортиране на обвинените в „клевета” или „размирици”. Има на ум лица като Томас Джонатан Уолър и Уилям Хоун, спрямо които Сауди призовава да бъде изготвено съдебно разследване. Подобни поети са виновни - пише той в "''[[Kуотърли Ривю''" ''[[Quarterly Review]]'' (периодично издание) - за “''разпалване на бурния нрав на производителя и нарушаване на спокойното съдружие на селянина с институции, с които той и предците му са живяли в мир.''” Уолър и Хоун са оправдани, но заплахите карат друга мишена, Уилиам Коббът, временно да емигрира в САЩ.
В някои отношения, романтикът изпреварва времето си във връзка с вижданията си за социалната реформа. Например той е един от ранните критици на злините, до които новата индустриална система е довела в Британия през ранния 19-ти век. Ужасен от условията на живот в градове като Бирмингам и Манчестър и по-специално от наемането на работа на деца по фабрики, той открито критикува социалната действителност. Симпатизант е на навлизащите социални планове на Робърт Оуен. Смята, че държавата трябва да наблегне на обществената заетост, за да избегне нарастващата безработица и призовава към всеобщо образование.
Вземайки предвид дистанцирането му от радикализма и неговите опити да подведе под разследване свои бивши съмишленици, не е изненада, че по-малко успешните съвременници на Сауди запазили вярванията и убежденията си, го атакуват, виждайки го като човек, склонен да се продаде за пари и уважение.
== Критика върху творчеството на Робърт Сауди ==
 
 
 
За съжаление, творбите на английския поет не се радват на особена популярност сред българските литературните среди. Много малко критици отделят време върху превеждане на неговата поезия, както и върху критически изследвания, свързани с неговата поетика и индивидуален творчески почерк. Разполагаме с пълен превод на български език на две негови творби - "''Битката при Бленхайм''" (поема в превод на Цветан Стоянов) и ''"Възмездие на епископа"'' (балада в превод на Невена Стефанова).
 
 
 
''"Битката при Бленхайм" - "The battle of Blenheim"'' (1798-ма година). Поема, съставена от 66 стиха.Смята се, че тази балада е послужила за образец на рамката на Лермонтовото стихотворение "Бородино"<ref>Предположението е на Симеон Хаджикосев в статията му върху творчеството на Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 371) </ref>. Текстът е изграден на основата теза - антитеза. Войната е видяна като проекция на героизма, на непреходното, на славата (нейното зловещо наследство - черепът, става причина за възраждането на спомена за славната битка и за неумиращото достойнство. В поемата е застъпена идеята за парадоксалното във воденето на войната: незнанието за смисъла и позлата от нея и едновременно с това възхвалата и гордостта, с която бива възприемана. Това се превръща в алегорично възхваляване на нещо, от което изходът е единствено загуба, чийто символ е черепът, останал като завещание за поколенията. Типично романтическата фигура на детето е носителят на пацифисткото, на проглеждането, на осъзнаването. Старецът е прославата на битката, но той е невиждащ ("''почиваше с притворени очи''"). Самият той не обяснява в какво се изразява това "величие", но референтът в последните стихове на строфата утвърждава позицията му - "''било е тук велик и славен бой''". Излишеството на войната е в самото й съществуване. В текста е отхвърлено достойнството, което някои виждат в нея. Тук тя пречупена през детския поглед, който е успял да прозре истината. В поемата присъстват елементи на "гробищната поезия" - мотивът за смъртта и тленното - "''...покрили трупове цялата земя и се разлагали от топлината...''". Издигането в култ на отминалите славни времена е романтическа ретроспекция, но тук тя е отхвърлена. На нейно място се появява утопията на въображението на децата - въображение като илюстриране на друга реалност, която не трябва да съществува "миналото зло".
 
 
''"Възмездие на епископа"''<ref>В статия си за Робърт Сауди Симеон Хаджикосев предлага алтернативен превод на заглавието - "Възмездие над епископа" (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 370)</ref> -''"God's Judgment on a Wicked Bishop"''. Баладата съхранява традицията на средновековния английски лирически текст - основна черта на романтическата поетика е възкресяване на средновековното. Състои се от 19 строфи - 16 четиристишни, 2 петстишни и 1 шестстишна, общо съставящи 80 стиха. Има съмнения, че е преработка на популярна фолклорна творба. Началото на текста въвежда в романтическата обстановка на мрачната действителност - "''Лято и есен преминаха в дъжд...''" Отново е разгърнат мотив от "гробищната поезия" - връщането на ренесансовото тленна и телесно, разграждането на плътта. Природните описания са натоварени с функцията на изгниващото, загиващото - "''всичко мухляса - и жито, и ръж''". Типично романтическото е представено през призмата на завръщането към готическите образи и пространства - "''...после прибра се във своите палати...''", "''страшни халки, хладен каменен под''", "''тежка ключалка, надвиснал чер свод''". Природните описания и външните човешки белези, граничещи с крайното, гротескното и деформираното, съпътстват целия текст - "''бледи и немощни''", "''кожа и кости''". Готическият персонаж на злодея, навлязъл в романтическата литература, е образът на епископ Хатън - възмездието постига епископа заради неговото прегрешение спрямо хората - през гладната година той допуска бедняците в своите богати хамбари, а след това ги подпалва. Грозната сцена на смъртта му е видяна като наказание (и в други романтически творби злодеят е обречен да умре - Клод Фроло от "[[Парижката Света Богородица]]"). Образът на "езерното" в баладата е описанието на движението на реката -"''Бият вълните скалата корава,/ Кулата там сред вода се възправя''". Приближаването на опасността е видяно като природно бедствие - "''сякаш градушка от мишки вали''". Престъплението на епископа е осъдено още по-остро от поета заради длъжностната му характеристика. Може би по някакъв начин Сауди цели да осмее духовенството на съвремието си. Финалът на творбата отново пресъздава мотива за човешката телесна смърт и гротескния й изглед - "''В камъка нокти и зъби наострят, жадно се впиват в самите му кости/ късче по късче гризат му месата''" - наказанието се осъществява чрез природата.
 
 
''"Родерик, последният гот"- "Roderick, the last of the Goths"'' (1814-та година) -героическа поема, издадена в два тома, смятана от Робърт Сауди за негов шедьовър. Поемата няма превод на български език. Сюжетът се развива около събития, свързани с испанската [[Реконкиста]], а в образа на главния герой (последния гот) са заложени черти на легендарния испански национален герой Родриго Диас де Бивар - Сид.
 
'''Други произведения''':
*''The Fall of Robespierre'' (1794) - ''"Падането на Робеспиер"''
*''Joan of Arc: An Epic Poem'' (1796) - ''"Жана д'Арк"''
 
*''Poems'' (1797–99) - ''"Поеми"''
''The Fall of Robespierre'' (1794) - ''"Падането на Робеспиер"''
*''Letters from Spain'' (1797) - ''"Писма от Испания"''
 
*''JoanThalaba ofthe Arc: An Epic PoemDestroyer'' (17961801) - ''"ЖанаТалаба д'Аркразрушителя"''
*''Madoc'' (1805) - ''"Мадок"''
 
*''The Curse of Kehama'' (1810) - ''"Проклятието на Кехама"''
''Poems'' (1797–99) - ''"Поеми"''
*''The Life of Nelson'' (1813) - ''"Животът на Нелсън"''
 
*''A vision ot Judgment'' (1821) - "''Видението на Страшния съд"''
''Letters from Spain'' (1797) - ''"Писма от Испания"''
*''The book of the church'' (1824) - ''"Книга за църквата"''
 
*''ThalabaSir theThomas DestroyerMore'' (18011829) - ''"ТалабаСър разрушителяТомас Мор"''
*''Essays moral and political'' (1832) - ''"Морални и политически есета"''
 
*''Lives of british admirals'' (1833) - ''"Животът на британските адмирали"''
''Madoc'' (1805) - ''"Мадок"''
 
''The Curse of Kehama'' (1810) - ''"Проклятието на Кехама"''
 
''The Life of Nelson'' (1813) - ''"Животът на Нелсън"''
 
''A vision ot Judgment'' (1821) - "''Видението на Страшния съд"''
 
''The book of the church'' (1824) - ''"Книга за църквата"''
 
''Sir Thomas More'' (1829) - ''"Сър Томас Мор"''
 
''Essays moral and political'' (1832) - ''"Морални и политически есета"''
 
''Lives of british admirals'' (1833) - ''"Животът на британските адмирали"''
 
 
 
 
Като изявен писател и коментатор, Сауди въвежда и популяризира множество думи в английския език. Терминът “автобиография” например е използван от Сауди за пръв път със сегашното си значение през 1809-та година в ''Куотърли ривю'' , в което той предвижда “''масовата лудост за автобиография''”, която наистина продължава и до днес.
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Библиография ==
*''Въображение и свобода (Английски романтици за литературата и изкуството)'', сб. съст. д-р Л. Сариева, Наука и изкуство, София, 1982 г.
*''Езерна школа'', съст. Весела Гайдарова, Летера, София, 2001г.
*''Западноевропейска литература част трета'', Симеон Хаджикосев, Сиела, София, 2005г.
*''Избрани преводи'', Цветан Стоянов, Народна култура, София, 1984-та г.
 
== Външни връзки ==
''Въображение и свобода (Английски романтици за литературата и изкуството)'', сб. съст. д-р Л. Сариева, Наука и изкуство, София, 1982 г.
*[http://www.nndb.com/people/949/000095664/ Биография на Робърт Сауди]
 
*[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/556936/Robert-Southey Робърт Сауди - Енциклопедия Британика]
''Езерна школа'', съст. Весела Гайдарова, Летера, София, 2001г.
*[https://en.wikipedia.org/wiki/Nelson_(1926_film) Nelson, 1926]
 
*[http://www.poetry-archive.com/s/the_battle_of_blenheim.html The Battle of Blenheim - poem, Robert Southey]
''Западноевропейска литература част трета'', Симеон Хаджикосев, Сиела, София, 2005г.
*[http://www.poetryfoundation.org/poem/174446 God's Judgment on a Wicked Bishop - poem, Robert Southey]
 
*[https://en.wikipedia.org/wiki/Roderick_the_Last_of_the_Goths Roderick, the last of the Goths - poem, Roberth Southey]
''Избрани преводи'', Цветан Стоянов, Народна култура, София, 1984-та г.
 
 
 
== Външни препратки ==
 
[https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Southey Английска страница за Робърт Сауди в Уикипедия]
 
[http://www.nndb.com/people/949/000095664/ Биография на Робърт Сауди]
 
[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/556936/Robert-Southey Робърт Сауди - Енциклопедия Британика]
 
[https://en.wikipedia.org/wiki/Nelson_(1926_film) Nelson, 1926]
 
[http://www.poetry-archive.com/s/the_battle_of_blenheim.html The Battle of Blenheim - poem, Robert Southey]
 
[http://www.poetryfoundation.org/poem/174446 God's Judgment on a Wicked Bishop - poem, Robert Southey]
 
{{СОРТКАТ:Сауди, Робърт}}
[https://en.wikipedia.org/wiki/Roderick_the_Last_of_the_Goths Roderick, the last of the Goths - poem, Roberth Southey]
[[Категория:Английски поети]]
[[Категория:Романтизъм]]