Робърт Сауди: Разлика между версии

| място на смърт = Лондон, Англия

'''Робърт Сауди''' (също: Робърт Съди, {{lang-en|Robert Southey}}, 12 август 1774 година – 21 март 1843 година) е английски поет от епохата на [[Романтизма]], принадлежащ към известната школа на така наречените „ранни английски романтици“, или още - „[[Езерни поети]]”, поет лауреат в продължение на тридесет години - от 1813-та година до своята смърт през 1843-та година. Въпреки че в продължение на дълги години славата му е засенчвана от неговите съвременници и приятели [[Уилям Уърдсуърт|Уилиам Уърдсуърд]] и [[Самюъл Тейлър Колридж]], стиховете на Сауди все още се радват на известна популярност сред почитателите на лириката на Романтизма. Съществуват известни спорове относно произношението на фамилното име на поета – Сауди или Съди. Проблемът се състои в това, че и в родната му Англия името му позволява произношение от двата типа – Southey /ˈsaʊði// Suthy /ˈsʌði/. Що се отнася до българското произношение, литературните критици също не са единодушни в преценката си.<ref>В своята студия „Езерна школа: Уърдсуърд, Колридж, Сауди“ (2001 г.) Весела Гайдарова се спира на варианта „Сауди“, докато в сборника „Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството“ (1982г.) поетът е представен като Робърт Съди.</ref>

Робърт Сауди се жени за Едит Фрикър в църквата „Св. Мари Редклиф“, Бристъл на 14-ти ноември 1795-та година. Тя е сестра на Сара Фрикър, съпруга на Самюъл Колридж. Семейство на Сауди избира за свой дом Грета Хол, недалече от града [[Кезуик]] в „Езерната област“ ([[LakeЕзерна област|Езерната Districtобласт]] - (откъдето произтича и наименованието на тримата поети – „лейкисти“„[[езерни или „езерни поети“поети]]“). Самюъл Колридж и Уилиам Уърдсуърд също прекарват голяма част от живота си там). В Грета Хол живее и Сара Колридж (подпомагана от Сауди) с трите си деца, след като Самюъл Колридж ги изоставя, също както и вдовицата на поета Робърт Ловъл и нейният син.

В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ Байрон, в която поетът е </ref>. Известно е и неодобрението на [[Джордж Гордън Байрон]], който нямал особено добро мнение относно литературната дейност на тримата ранни романтици. Но ако неприязънта му към Уърдсуърд и Колридж впоследствие се смекчава, то отношението му към Сауди цял живот остава пренебрежително и наситено с множество критики относно творческата компетентност на младия лейкист. Известен с омразата си към всякакви институции, младият лорд включва редица нападки спрямо титлата на Сауди в ''„Посвещение“'' (писано в 1811-та година и отпечатано след смъртта на Байрон през 1833-та г.), с което започва знаменитата негова поема „''Дон Жуан''“<ref>В статията за Робърт Сауди (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, Ciela 2005г., стр. 367) е поместен откъс от началото на поемата „Дон Жуан“ Байрон, в която поетът е осмян и подиграван основно не само заради титлата „лауреат“, но и заради ренегатството и близостта си с двореца.</ref>. Друг източник на силна и неприкрита враждебност между двамата мъже може да бъде проследен чак до твърдението на Байрон, че Сауди е разпространил слухове за него и вече известния и всепризнат [[Пърси Шели]], че са в „лигата на кръвосмешението”, отнасящи се за времето, в което двамата поети и добри приятели прекарали във вила Диодати на Женевското езеро през 1816-та г. - изказване, което Сауди упорито отхвърля.

През 1837-та година Сауди получава писмо от [[Шарлот Бронте]], търсеща съвети за някои от своите поеми, на което поетът отговаря. Въпреки че дава положителна оценка на таланта й, Сауди я съветва да не се занимава с професионално писане, тъй като това е крайно неподходящо за една дама - „''Литературата не може да е професия в живота на една жена''”. Години по-късно младата авторка споделя със свой приятел, че писмото е било „''любезно и хвалещо; малко остро, но беше добро за мен.''”

През 1817-ма г. Сауди е изправен пред подмолна публикация, отнасяща се до неговата пиеса, ''„Уот„[[Уот Тайлър“Тайлър]]“ (“Wat Tyler”)'', написана през 1794-та г., когато романтикът е на върха на своя радикален период. Това е провокация от страна негови врагове и в опит да бъде засрамен поета лауреат се подчертава неговото вероотстъпничество от първоначалните му идеи като поет до поддръжник на партията ''Тори''. Един от най-свирепите му критици е Уилиам Хазлит – английски философ и критик. В книгата си ''“The Spirit of the Age: Or, Contemporary Portraits”'' (сборник с портрети, осмиващи видни английски личности - главно поети и политици) пише за Сауди следното: „''Той ухажваше Свободата като влюбен юноша, но тя му бе повече любовница, отколкото годеница; от тогава той се ожени за по-възрастната и не много уважавана дама, наречена „Законност''.” Поетът като цяло игнорира своите критици, но е принуден да се защити когато Уилиам Смит, член на Парламента, се изправя в Камарата на общините на 14-ти март, за да го атакува. В желанието си да отвърне Сауди пише отворено писмо до парламента, в което обяснява, че винаги се е стремял към намаляване на човешкото страдание и подобряване на условията за живот за всички ниски класи и че е променил вижданията си само що се отнася до “''мерките, с които подобно подобрение може да бъде постигнато''”. Както той казва, научавайки се да разбира институциите в държавата си, се е научил „''да ги цени правилно, да ги обича, почита и защитава''".