Уикипедия

Сонет: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 1:
=== Исторически преглед на сонета ===
'''Сонет'''<ref>„Речник на съвременните литературни термини“ — [[Роджър Фаулър]], изд. Наука и изкуство — София, 1993</ref> е музикален [[термин]], извлечен от [[прованс]]алската [[дума]] ''sonet'' и [[Италиански език|италианската]] ''sonetto'', и двете означаващи малка [[песен]]. През [[13 век]] той е обозначавал [[поема]] от четиринадесет писани реда със стриктна [[рима]] и [[Логика|логическа]] структура. Конвенциите, асоциирани със сонета, се изменят през неговата история.
Историческият поглед на сонета може да започне от етимологията на неговото наименование. Сонетът се извежда от латинското sonitus или от италианското sannetto и се тълкува като умалителна форма на sonus и suono, следователно първичното значение се свежда до „малък звук“ или „песничка“. Подобна етомология предсказва, че сонетът е стихотворение, предназначено за песенно изпълнение. Стабилизирането на тази семантика се потвърждава от обстоятелството, че на провансалски и сицилиански език sonet означава песен.
 
Дългата история на сонета може да бъде представена в резюме по следния начин. Началото й единодушно се свързва със Сицилия, където традицията се заражда пред първата половина на Х||| век. Важна роля за началната фаза от развитието на сонета изиграва интензивният литературен живот, известен под името Сицилианска школа. Разцветът на тази школа е при немския имрератор Фридрих ||, чийто двор в Палерма става влиятелен културен център в периода от 20-те до 50-те години на X||| век. Италианската литература от този период е пъстра и нееднородна, тъй като, освен, че е
Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 [[четиристишие|четиристишия]], с [[кръстосани рими]], и заключително [[двустишие]] (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.
подложена на силните влияния, оказани от провансалската поезия, тя се подхранва и от контакти с културата на Византия и Арабския свят. От периода 1220-1240
 
година са запазено около 35 сонета, написани от придворни поети. Главна роля в поеточеския кръг са играли Тома Аквински, и Пиетро дела Виня.
Технически определянето на сонета не е проблем: 14 [[стих]]а, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха ([[октава]]) и 6 стиха ([[секстина]]). [[Метрика|Метриката]] е обичайно използваната в конкретния език: в [[Английски език|английския]] това е петостъпният [[ямб]], във [[Френски език|френския]] — [[александрин]]ът, а в [[Италиански език|италиански]] — езикът, на който за пръв път се създава sonetto („песничка“) — единадесетосричният стих.
 
Първият виден представител на сонета е [[Петрарка]] ([[1304]] — [[1374]] г.)- ''„Лаура“''. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у [[Шекспир]] (abba, cdcd, efef, gg).
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сонет“.