Разлика между версии на „Сонет“

редакция без резюме
== '''Сонет''' ==
=== Исторически преглед на сонета ===
'''''Етимологията на наименованието'''''
Историческият поглед на сонета може да започне от етимологията на неговото наименование. Сонетът се извежда от латинското sonitus или от италианското sannetto и се тълкува като умалителна форма на sonus и suono, следователно първичното значение се свежда до „малък звук“ или „песничка“. Подобна етомология предсказва, че сонетът е стихотворение, предназначено за песенно изпълнение. Стабилизирането на тази семантика се потвърждава от обстоятелството, че на провансалски и сицилиански език sonet означава песен.
 
Историческият поглед на сонета може да започне от етимологията на неговото наименование. Сонетът се извежда от латинското sonitus или от италианското sannetto и се тълкува като умалителна форма на sonus и suono, следователно първичното значение се свежда до „малък звук“ или „песничка“. Подобна етомология предсказва, че сонетът е стихотворение, предназначено за песенно изпълнение. Стабилизирането на тази семантика се потвърждава от обстоятелството, че на провансалски и сицилиански език sonet означава песен.
Дългата история на сонета може да бъде представена в резюме по следния начин. Началото й единодушно се свързва със Сицилия, където традицията се заражда пред първата половина на Х||| век. Важна роля за началната фаза от развитието на сонета изиграва интензивният литературен живот, известен под името Сицилианска школа. Разцветът на тази школа е при немския имрератор Фридрих ||, чийто двор в Палерма става влиятелен културен център в периода от 20-те до 50-те години на X||| век. Италианската литература от този период е пъстра и нееднородна, тъй като, освен, че е
 
подложена на силните влияния, оказани от провансалската поезия, тя се подхранва и от контакти с културата на Византия и Арабския свят. От периода 1220-1240
Дългата история на сонета може да бъде представена в резюме по следния начин. Началото й единодушно се свързва със Сицилия, където традицията се заражда пред първата половина на Х||| век. Важна роля за началната фаза от развитието на сонета изиграва интензивният литературен живот, известен под името Сицилианска школа. Разцветът на тази школа е при немския имрератор Фридрих ||, чийто двор в Палерма става влиятелен културен център в периода от 20-те до 50-те години на X||| век. Италианската литература от този период е пъстра и нееднородна, тъй като, освен, че е подложена на силните влияния, оказани от провансалската поезия, тя се подхранва и от контакти с културата на Византия и Арабския свят. От периода 1220-1240
година са запазено около 35 сонета, написани от придворни поети. Главна роля в поеточеския кръг са играли Тома Аквински, и Пиетро дела Виня. В Сицилия популярност имат т.нар. Strambotto- популярна поетична форма, състояща се от два катрена. Популарна е хипотезата, че сонетът представлява всъщност страмбото, удължено с двоен рефрен от 6 стиха (два терцета).
 
Сонетът е вероятно жанрът с най-непомрачена история в цялата западноевропейска литература. Близо осем века продължава активната му фаза и през цялото това време той се радва не само на завиден престиж, но и на изключителна популярност. Сонетът е от малкото устойчиви форми, които са запазили валидността си дори и в нашата съвременност. Обяснение за необичайната жизненост на тоза на пръв поглед твърде специализиран жанр се търсят най-често в две посоки. От една страна, стабилността на традицията се вижда като резултат от външни фактори, определени от рецептивната нагласа. Между тях особено внимание се отделя на големия престиж на поетите, с чиито имена сонетът се свързва. Сред създателите на сонетния канон се откроява абсолютният авторитет на Данте и Петрарка, а по-късно значителен принос за популяризирането му имат забележителни знаменитости като Пиер Ронсар и Шекспир. Важно обстоятелство е, разбира се, и трайното очарование от куртоазния културен модел, което европейското общество изживява. Идеалната среда за развитието на сонета е изтънчената, метафизично настроена аристокрация, чиито естетически предпочитания функционират като безпрекословно приемана норма за западната култура в продължение на векове.
 
'''''Схема на сонета'''''
 
Смята се за неоспоримо, че схемата на соната - четиринадесет стиха, разпределени в катрени и терцети по хармонично балансиран начин, който съдържа пропорции, близки до „златното сечение“.
 
''Класическият сонет'' се гради на пропорцията 8+6 и освен като съчетание от катрени и терцети, може да се види като комбинация от октава и сектет.
 
''В английския сонет'' пропорцията е 12+2, тъй като се състои от три катрена плюс финален куплет, но привидния дисбаланс в него се удържа от вторичното разчленяване на сонета, осъществено чрез традиционната ''volta'' (обрат) след осмия стих, в случая разделяща втори и трети катрен.
 
'''''Типове сонети (звукова организация)'''''
 
Звуковата организация на сонета е подчинена на своя вътрешна йерархия, според която затворените рими са по-съвършени от отворените. Тъкмо на базата на съчетанията от рими са ограничени различните типове сонети:
 
- ''италиански или петраркистки'' (с римна схема abba/abba/cde/cde или abba/abba/cdc/dcd), които са най-разпространени;
 
- ''френски или ронсарски'' (abba/abba/ccd/ede или abba/abba/ced/eed)
 
- ''английски, елизабетински или шекспировски'' (abab/cdcd/efef/gg), с разновидност, отнесена към Спенсър (abab/cdcd/efef/gg).
 
Допълнително изящество придава на сонета и редуването на отворини и затворени рими- на „затворени“ катрени съответстват „отворени“  терцети. За вътрешната съгласуваност на формата допринася балансът между двете стихови системи, които образуват сонета: главната, състояща се  от катрени, и вторичната, която обичайно се състои от две терцини, а английския вариант - от катрен и куплет.
 
Независимо от различията в композиционната схама обаче, във всички разновидности между осмия и деветия стих се осъществява ритмична смяна, която съвпада с рязък смислов обрат. Функцията на този прелом между октавата и секстета, на който най-общо се дели сонетът, е да подчертае идейната и емоционална антитеза, заложена в основата на сонета. „''Волта''“ - та бележи както границата между теза и антитеза така и контрастното противопоставяне на чувства и настроения. Вероятно тъкмо в тази отличителна характеристика- съответствието между съдържателна и формална схема- се крие онова структурно съвършенство, което осигурява устойчивостта.
 
'''Нарушения'''
 
Повечето отклонения от основните модели, които могат да се наблюдават в стихосложението на сонета, са в резултат от известна свобода по отношение на римуването. Съществуват обаче и по-значителни нарушения на изходната форма. Между тях по-интересни са:
 
- ''кодата,'' или удължен с допълнителни стихове сонет;
 
''- непрекъснат сонет'' с повтарящи се от начало до край една или две рими;
 
- ''обърнат сонет'', който се чете по същия
начин и напред и назад;
 
- ''верижен сонет'', в който всеки стих започва с последната дума на предходния;
 
- ''преплетен сонет''- с полустишни рими, дублиращи стишните;
 
- ''сонетен венец'' - серия сонети, обвързана с повтарящи си стихове и рими;
 
- ''сонет в терца рима'' - с римна схема съответстваща на класическити терцини.
 
Най-важната измежду тях протича от обстоятелството, че в продължение на векове наличността на сонета се осигурява почти изключително чрез присъствието му в сонетни ''сюити''. Славата си сонетът дължи като че ли главно на знаменитите сборници, между които определяща е ролята на '''Дантевия „Нов живот“, '''„'''Песенник“ на Петрарка, „Оливия“ на Жоашен дю Беле,''' първата неиталианска сонетна сюита на '''Луис Камуинш, „Астрофел и Стела“ на Сидни, „Амурети“ на Спенсър, „Свети сонети“ на Джон Дън.'''
 
=== Исторически преглед на сонета ===
 
'''Инталия'''
15

редакции