Сонет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Сонет. Историческо проследяване на сонета . Представители. |
|||
Ред 1:
'''''Етимологията на наименованието'''''▼
▲=== '''''Етимологията на наименованието''''' ===
Сонетът се извежда от латинското sonitus или от италианското sannetto и се тълкува като умалителна форма на sonus и suono, следователно първичното значение се свежда до „малък звук“ или „песничка“. Подобна етомология предсказва, че сонетът е стихотворение, предназначено за песенно изпълнение. Стабилизирането на тази семантика се потвърждава от обстоятелството, че на провансалски и сицилиански език sonet означава песен.
Ред 52:
Най-важната измежду тях протича от обстоятелството, че в продължение на векове наличността на сонета се осигурява почти изключително чрез присъствието му в сонетни ''сюити''. Славата си сонетът дължи като че ли главно на знаменитите сборници, между които определяща е ролята на '''Дантевия „Нов живот“, '''„'''Песенник“ на Петрарка, „Оливия“ на Жоашен дю Беле,''' първата неиталианска сонетна сюита на '''Луис Камуинш, „Астрофел и Стела“ на Сидни, „Амурети“ на Спенсър, „Свети сонети“ на Джон Дън.'''
==== Исторически преглед на сонета ====
'''Инталия'''
Line 87 ⟶ 86:
Германия трудно отваря вратите си за сонета и първоначално интерес към него проявяват само треторазредни поети. Единственото по- значимо име в този неблагоприятен начален период е Йохан Фишарт- преводачът и адаптаторът на Рабле, който има няколко относително успешни опита от годините непосредствено след 1575-а. Действителната интеграция на сонета в немската литература става по- късно чрез творчеството на Мартин Опиц (Martin Opitz , 1597-1639), Паул Флеминг (Paul Fleming,1616-1640), Андреас Грифиус (Andreas Gryphius,1616-1664 ) и още двама– трима поети, лишени от общоевропейска известност. Гьоте често е заявявал сдържаното си отношение към сонета, но въпреки това в периода 1807-1808 година все пак написва 17 сонета, а в цялото му творчество броят им е 25. Всички те са любовни стихотворения, в които откровено се подражава на Петрарка.
'''България'''▼
''''' Данте Алигери, Петрарка, Уилям Шекспир'''''
Сонетът е въведен в българската поезия в период на стилистичен плурализъм, когато нормативната поетика не е в стил. Ето защо, вместо да се определят кои са категоричните забрани и ограничения, по скоро би трябвало да се говори за кодификации на сонета в българската поезия. Те са неповторими и представляват фиксиране на определена художествена поезия в рамките на една и съща стихова форма. Сонетът ще се разглежда като цялост, съдържаща в себе си успоредни и съотнасящи се един с друг текстове. ▼
''Представители:'' ▼
''Иван Вазов, цикъл „Сонети“, отпечатан в▼
стихосбирката „Италия“ през 1884г.'' ▼
Всички сонети са в 5-стъпен ямб. В целия цикъл има само един тип римна схема при катрените - всички са построени чрез кръстосано римуване на женска и мъжка рима. Следващата закономерност, която се отнася не само до катрените, но обхваща и терцетите е правилото за алтернанса, (според което ако първата строфа▼
завършва на мъжка клаузула, следващата строфа ще има първи стих женска рима). Редуването на клаузулите по вид изгражда двустишието като ритмична единица. Друг Вазов цикъл е „Македонски сонети“, който съдържа 10 сонета и с изключение само на един имат римна схема със съседна рима веднага след катрените. Всички терцети са синтактично обособени. (Вазов цикъл - „Предпролетни сонети)▼
''Константин Величков, книга - „Царски сонети“,1889г.''▼
К. Величков създава сонет с четири рими в катрените. Той не следва правилото за алтернанса и срещаме при него римна схема като: aBaB CdCd или катрени само в мъжка рима- abab cdcd. Доминиращо е кръстосаното римуване, но като отделни случаи се среща и обхватно, или комбинация от тях. (К.Величков - „Италиански сонети“).▼
''Стоян Михайловски, книга - „Философически и▼
сатирически сонети“, 1885г.''▼
Тази книга съдържа 73 сонета - всички в един и същ стихов размер и с общи особености на римната схема. Стихът е дълъг 7-ст. ямб с цезура след осмата сричка. Сонетите са изцяло в женска рима. Катрените са на четири рими. Терцетите са основно в три рими. Най-често е съседното римуване. Във „Философически и сатирически сонети“ прдставлява необичаен начин за пренасяне на особеностите на френския стих в българския силаботоничен стих. ▼
''Пенчо Славейков, цикъл в антологията „На Острова▼
на блаженните“, 1910г.'' ▼
Сонетът на Славейков най-често се дели на две части с гранича между катрените и▼
терцетите и с обособяване на последното двустишие.▼
''Кирил Христов - „Царски сонети“ и „Каменният блян на Прага''“.'' Цикълът „Царски сонети“ обхваща 28 сонета. С изключение на два, всички те са в 5-ст. ямб. Катрените са на две рими, терцетите на две и на три рими. Половината сонети имат кръстосано римуване, а другата половина имат традиционно римуване на клаузули. Най-често се среща римната схема с мъжка рима на четните стихове. „Каменният блян на Прага“ изпъква строгостта на ограниченията, които К. Христов налага върху четиридесетте сонета, обединени от темата за динамиката на архитектурните стилове на Прага. Всички сонети имат обхватно римуване на катрените и терцетите на две рими. ▼
▲'''''Западноевропейски представители- Данте Алигери, Петрарка, Уилям Шекспир'''''
Тъкмо в съдържателната съгласуваност трябва да се търси функция на сюитата на Данте- „Нов живот“, се състои от двадесет и пет сонета в комбинация с още пет разножанрови поетически произведения. Парадигматичният „Песенник“ на Пертрарка съдържа триста тридесет и шест произведения, триста и седемнадесет от които са сонети, а останалите са канцони, секстини, балади и мадригали. Шекспировите сонети са известни от пиратското издание на Томас Торп от 1609г., в което са включени 154 сонета. Очевидно е, че формалните решения на сюитите са неограничени, като особено показателно е, че отсъства дори изискването за „жанрова чистота“ на отделните стихотворения, което говори по-скоро в услуга на становището, че жанрова конвенция е всъщност не самият сонет, а сонетната сюита.
Line 135 ⟶ 110:
''устата и с корал да се сравняват,''
''тя няма бяла като перла''
кожа,
''а гарванови плитки, смугла''
гръд.
''Не бели рози - пищни и богати - ''
Line 164 ⟶ 139:
По повод на възпятата от Петрарка любима биографите споделят единодушно мнението, че става въпрос за поетическо прозвище, в което артистично се преплитат lauro(лавър) като символ на славата и l`aura (ветрец) като метафора на усещането за благодат, което Лаура внушава на поета. В посоката на подобна алегоризация става ясно защо други сонетни сюити с такава изненадваща последователност обект на безнадеждната, но и благословена любов стават все жени с невероятни имена от типа на Фидеса, Кастера, Идея или Цинтия.
▲'''България'''
▲Сонетът е въведен в българската поезия в период на стилистичен плурализъм, когато нормативната поетика не е в стил. Ето защо, вместо да се определят кои са категоричните забрани и ограничения, по скоро би трябвало да се говори за кодификации на сонета в българската поезия. Те са неповторими и представляват фиксиране на определена художествена поезия в рамките на една и съща стихова форма. Сонетът ще се разглежда като цялост, съдържаща в себе си успоредни и съотнасящи се един с друг текстове.
▲''Представители:''
▲''Иван Вазов, цикъл „Сонети“, отпечатан в
▲стихосбирката „Италия“ през 1884г.''
▲Всички сонети са в 5-стъпен ямб. В целия цикъл има само един тип римна схема при катрените - всички са построени чрез кръстосано римуване на женска и мъжка рима. Следващата закономерност, която се отнася не само до катрените, но обхваща и терцетите е правилото за алтернанса, (според което ако първата строфа
▲завършва на мъжка клаузула, следващата строфа ще има първи стих женска рима). Редуването на клаузулите по вид изгражда двустишието като ритмична единица. Друг Вазов цикъл е „Македонски сонети“, който съдържа 10 сонета и с изключение само на един имат римна схема със съседна рима веднага след катрените. Всички терцети са синтактично обособени. (Вазов цикъл - „Предпролетни сонети)
▲''Константин Величков, книга - „Царски сонети“,1889г.''
▲К. Величков създава сонет с четири рими в катрените. Той не следва правилото за алтернанса и срещаме при него римна схема като: aBaB CdCd или катрени само в мъжка рима- abab cdcd. Доминиращо е кръстосаното римуване, но като отделни случаи се среща и обхватно, или комбинация от тях. (К.Величков - „Италиански сонети“).
▲''Стоян Михайловски, книга - „Философически и
▲сатирически сонети“, 1885г.''
▲Тази книга съдържа 73 сонета - всички в един и същ стихов размер и с общи особености на римната схема. Стихът е дълъг 7-ст. ямб с цезура след осмата сричка. Сонетите са изцяло в женска рима. Катрените са на четири рими. Терцетите са основно в три рими. Най-често е съседното римуване. Във „Философически и сатирически сонети“ прдставлява необичаен начин за пренасяне на особеностите на френския стих в българския силаботоничен стих.
▲''Пенчо Славейков, цикъл в антологията „На Острова
▲на блаженните“, 1910г.''
▲Сонетът на Славейков най-често се дели на две части с гранича между катрените и
▲терцетите и с обособяване на последното двустишие.
▲''Кирил Христов - „Царски сонети“ и „Каменният блян на Прага''“.'' Цикълът „Царски сонети“ обхваща 28 сонета. С изключение на два, всички те са в 5-ст. ямб. Катрените са на две рими, терцетите на две и на три рими. Половината сонети имат кръстосано римуване, а другата половина имат традиционно римуване на клаузули. Най-често се среща римната схема с мъжка рима на четните стихове. „Каменният блян на Прага“ изпъква строгостта на ограниченията, които К. Христов налага върху четиридесетте сонета, обединени от темата за динамиката на архитектурните стилове на Прага. Всички сонети имат обхватно римуване на катрените и терцетите на две рими.
''<nowiki/>''
== Източници ==
<references />
| |||