Сонет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Сонет,Етимология на наименованието,Схема на сонета,Типове сонети,Нарушения,Исторически преглед,Италия,Франция,Англия, Германия, Бългия
Ред 7:
година са запазено около 35 сонета, написани от придворни поети. Главна роля в поеточеския кръг са играли Тома Аквински, и Пиетро дела Виня. В Сицилия популярност имат т.нар. Strambotto- популярна поетична форма, състояща се от два катрена. Популарна е хипотезата, че сонетът представлява всъщност страмбото, удължено с двоен рефрен от 6 стиха (два терцета).
 
Сонетът е вероятно жанрът с най-непомрачена история в цялата западноевропейска литература. Близо осем века продължава активната му фаза и през цялото това време той се радва не само на завиден престиж, но и на изключителна популярност. Сонетът е от малкото устойчиви форми, които са запазили валидността си дори и в нашата съвременност. Обяснение за необичайната жизненост на тоза на пръв поглед твърде специализиран жанр се търсят най-често в две посоки. От една страна, стабилността на традицията се вижда като резултат от външни фактори, определени от рецептивната нагласа. Между тях особено внимание се отделя на големия престиж на поетите, с чиито имена сонетът се свързва. Сред създателите на сонетния канон се откроява абсолютният авторитет на [[Данте Алигиери|Данте]] и [[Франческо Петрарка|Петрарка]], а по-късно значителен принос за популяризирането му имат забележителни знаменитости като Пиер Ронсар и Шекспир. Важно обстоятелство е, разбира се, и трайното очарование от куртоазния културен модел, което европейското общество изживява. Идеалната среда за развитието на сонета е изтънчената, метафизично настроена аристокрация, чиито естетически предпочитания функционират като безпрекословно приемана норма за западната култура в продължение на векове.
 
'''''Схема на сонета'''''