Сонет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
година са запазено около 35 сонета, написани от придворни поети. Главна роля в поеточеския кръг са играли Тома Аквински, и Пиетро дела Виня. В Сицилия популярност имат т.нар. Strambotto- популярна поетична форма, състояща се от два катрена. Популарна е хипотезата, че сонетът представлява всъщност страмбото, удължено с двоен рефрен от 6 стиха (два терцета).
Сонетът е вероятно жанрът с най-непомрачена история в цялата западноевропейска литература. Близо осем века продължава активната му фаза и през цялото това време той се радва не само на завиден престиж, но и на изключителна популярност. Сонетът е от малкото устойчиви форми, които са запазили валидността си дори и в нашата съвременност. Обяснение за необичайната жизненост на тоза на пръв поглед твърде специализиран жанр се търсят най-често в две посоки. От една страна, стабилността на традицията се вижда като резултат от външни фактори, определени от рецептивната нагласа. Между тях особено внимание се отделя на големия престиж на поетите, с чиито имена сонетът се свързва. Сред създателите на сонетния канон се откроява абсолютният авторитет на [[Данте Алигиери|Данте]] и [[Франческо Петрарка|Петрарка]], а по-късно значителен принос за популяризирането му имат забележителни знаменитости като [[Пиер дьо Ронсар|Пиер Ронсар]] и [[Уилям Шекспир|Шекспир]]. Важно обстоятелство е, разбира се, и трайното очарование от куртоазния културен модел, което европейското общество изживява. Идеалната среда за развитието на сонета е изтънчената, метафизично настроена аристокрация, чиито естетически предпочитания функционират като безпрекословно приемана норма за западната култура в продължение на векове.
'''''Схема на сонета'''''
Ред 50:
- ''сонет в терца рима'' - с римна схема съответстваща на класическити терцини.
Най-важната измежду тях протича от обстоятелството, че в продължение на векове наличността на сонета се осигурява почти изключително чрез присъствието му в сонетни ''сюити''. Славата си сонетът дължи като че ли главно на знаменитите сборници, между които определяща е ролята на '''Дантевия „Нов живот“, '''„'''
==== Исторически преглед на сонета ====
Ред 59:
Популярността на жанра може да се отдаде и на литературно направление, известно под името „сладостен нов стил“ (dolce stil nouvo). В поезията на „стилновистите“ сонетът се превръща в идеално упражнение за изящество и гладкост на езика. Важно за развитието на сонета е и творчеството на големия болонски поет Гуидо Гуиницели (Guido Guinizzelli, ok. 1235-1276).
От късната част на века най-значим е приносът на флорентинеца Гуидо Кавалканти (Guido Cavalcanti, ok.1259-1300). От него са запазени 52 сонета. В последното десетилетие на X||| век не без зависимост от примера на Кавалканти, когото определя като един от най-големите поети на Италия - както в трактата „Пир“ (1307) и в коментара към
Изключителна роля за утвърждаването на сонета изиграва по-младият и вече принадлежащ към едно следващо поколение Франческо Петрарка. Докато Данте определя сонета като най-нисък тип поезия (в „За народното красноречие“), Петрарка има съзнание за изключителна стойност на поетическите си постижения и особенно на своя „Песенник“, който създава славата му като певец на Лаура. Сонетите на Петрарка не могат да се окачествят като свободни от известна изкуственост, произтичаща от неизменните вариации върху платоничната доктрина за любовта. Този схематизъм бива преодолян едва от поетите на XV и XV| век, по времето, когато сонетът надхвърля границите на Италия.
Ред 67:
'''Франция'''
Във Франция успехът на сонета е толкова зашеметяващ, че дава основание на някои от френските ренесансови поети да останат с непоколебимо убеждение, че те самите са създатели на новия жанр. Те подчертават провансалския произход на сонета и поставят под съмнение ролята на сицилианските поети. Голяма заслуга за утвърждаването на сонета във Франция и за формирането на специфичната му „френска“ модификация имат поетите на „Плеядата“ [[Пиер дьо Ронсар]], който експериментира с александрийския стих, Реми Бело и най-вече Жоашен дю Беле с няколкото си сборника, широко известни и преведине по-късно в други страни: споменатия вече „Оливия“, „Жалби“, „Руините на Рим“. Като цяло развитието на сонета във Франция се осъществява два-три века по-късно, отколкото в Италия.
Непосредствено след залеза на ренесансовата епоха затихва и интересът към сонета. Сонети се пишат само епизодично и най-вече за отдих. Сонети могат да се открият в късното творчество на Юго (Victor Hugo, 1810-1885) - двадесетина сонета.
'''Англия'''
Изключително богата е историята на сонета в Англия. В някаква степен изглежда парадоксално, че Джефри Чосър не е написал нито един сонет, при положение че е пътувал из Италия. Но факт е, че английски сонет принадлежи на сър Томас Уайът (Thomas Wyatt, 1505-1542). Английската читателска публика се запознава със сонета чрез антологията Tottle`s Miscellany, наречена по името на издателя си и публикувана през 1557г. Поместените в нея стихотворения били написани няколко десетилетия по-рано от Уайът и граф Съри. Съри реформирал формата на сонета, утвърдена от Петрарка, като за първи път предлага схема от три катрена и куплет. По-интересен като автор е Уайът, при когото водещ е стремежът към израз на непосредствени човешки чувства. Английският сонет се развива под прякото влияние на първите му майстори в Италия, но несъмнено получава вдъхновение и от поетите на „Плеядата"
Добил широка популярност през епохата на Ренесанса, през следващите векове сонетът бива по-скоро игнориран. Вероятна причина за това е, че по същото време е изгряла звездата на Джон Дън (John Donne,1573-1631), който култивира вкуса към по-различен тип поезия – с бароково усложнена метрика и рима, претрупана орнаментация, мъглява иносказателност и причудливи сравнения. Непосредствено следващата епоха на Класицизма обаче, бързо забравя за Джон Дън.
През 17-и век сонетът се представя от един от гигантите на английската поезия– [[Джон Милтън]] (John Milton,1608-1674). Той осъществява значителни реформи в жанра, като утвърждава отново италианския тип сонетно засилва интеграционния момент в съотнасянето между октавата и секстета. Освен това Милтън отхвърля традицията на сюитата, като утвърждава практиката на самостоятелното стихотворение в сонетна форма. След този значителен момент в историята на английския сонет развойната му линия се прекъсва. През 18-и век се наблюдават известни реставрационни усилия от страна на отделни поети.
Историята на англоезичния сонет би трябвало да включи и развитието му в САЩ, особено в поезията на Едгар Алън По (Edgar Allan Poe,1809-1849), поради огромното влияние, което той упражнява върху западноевропейския символизъм.
Line 145 ⟶ 144:
''Представители:''
''[[Иван Вазов]], цикъл „Сонети“, отпечатан в с''тихосбирката „Италия“ през 1884г.'' Всички сонети са в 5-стъпен ямб. В целия цикъл има само един тип римна схема при катрените - всички са построени чрез кръстосано римуване на женска и мъжка рима. Следващата закономерност, която се отнася не само до катрените, но обхваща и терцетите е правилото за алтернанса, (според което ако първата строфа▼
▲Всички сонети са в 5-стъпен ямб. В целия цикъл има само един тип римна схема при катрените - всички са построени чрез кръстосано римуване на женска и мъжка рима. Следващата закономерност, която се отнася не само до катрените, но обхваща и терцетите е правилото за алтернанса, (според което ако първата строфа
завършва на мъжка клаузула, следващата строфа ще има първи стих женска рима). Редуването на клаузулите по вид изгражда двустишието като ритмична единица. Друг Вазов цикъл е „Македонски сонети“, който съдържа 10 сонета и с изключение само на един имат римна схема със съседна рима веднага след катрените. Всички терцети са синтактично обособени. (Вазов цикъл - „Предпролетни сонети)
''[[Константин Величков|Константин Величков, книга]] - „Царски сонети“,1889г. ''К. Величков създава сонет с четири рими в катрените. Той не следва правилото за алтернанса и срещаме при него римна схема като: aBaB CdCd или катрени само в мъжка рима- abab cdcd. Доминиращо е кръстосаното римуване, но като отделни случаи се среща и обхватно, или комбинация от тях. (К.Величков - „Италиански сонети“).▼
▲К. Величков създава сонет с четири рими в катрените. Той не следва правилото за алтернанса и срещаме при него римна схема като: aBaB CdCd или катрени само в мъжка рима- abab cdcd. Доминиращо е кръстосаното римуване, но като отделни случаи се среща и обхватно, или комбинация от тях. (К.Величков - „Италиански сонети“).
''[[Стоян Михайловски]], книга - „[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1510&elementID=3956§ionID=5 Философически и ]''[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1510&elementID=3956§ionID=5 сатирически сонети]“, 1885г. ''Тази книга съдържа 73 сонета - всички в един и същ стихов размер и с общи особености на римната схема. Стихът е дълъг 7-ст. ямб с цезура след осмата сричка. Сонетите са изцяло в женска рима. Катрените са на четири рими. Терцетите са основно в три рими. Най-често е съседното римуване. Във „Философически и сатирически сонети“ прдставлява необичаен начин за пренасяне на особеностите на френския стих в българския силаботоничен стих. ▼
▲Тази книга съдържа 73 сонета - всички в един и същ стихов размер и с общи особености на римната схема. Стихът е дълъг 7-ст. ямб с цезура след осмата сричка. Сонетите са изцяло в женска рима. Катрените са на четири рими. Терцетите са основно в три рими. Най-често е съседното римуване. Във „Философически и сатирически сонети“ прдставлява необичаен начин за пренасяне на особеностите на френския стих в българския силаботоничен стих.
''[[Пенчо Славейков]], цикъл в антологията
Сонетът на Славейков най- често се дели на две части с гранича между катрените и
терцетите и с обособяване на последното двустишие.
''[[Кирил Христов]] - „Царски сонети“ и „Каменният блян на Прага''“.'' Цикълът „Царски сонети“ обхваща 28 сонета. С изключение на два, всички те са в 5-ст. ямб. Катрените са на две рими, терцетите на две и на три рими. Половината сонети имат кръстосано римуване, а другата половина имат традиционно римуване на клаузули. Най-често се среща римната схема с мъжка рима на четните стихове. „Каменният блян на Прага“ изпъква строгостта на ограниченията, които К. Христов налага върху четиридесетте сонета, обединени от темата за динамиката на архитектурните стилове на Прага. Всички сонети имат обхватно римуване на катрените и терцетите на две рими.
''<nowiki/>''
| |||