Сонет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 4:
Сонетът се извежда от латинското sonitus или от италианското sannetto и се тълкува като умалителна форма на sonus и suono, следователно първичното значение се свежда до „малък звук“ или „песничка“. Подобна етомология предсказва, че сонетът е стихотворение, предназначено за песенно изпълнение. Стабилизирането на тази семантика се потвърждава от обстоятелството, че на провансалски и сицилиански език sonet означава песен.
 
Дългата история на сонета може да бъде представена в резюме по следния начин. Началото й единодушно се свързва със Сицилия, където традицията се заражда предпрез първата половина на Х||| век. Важна роля за началната фаза от развитието на сонета изиграва интензивният литературен живот, известен под името Сицилианска школа. Разцветът на тази школа е при немския имрератор Фридрих ||, чийто двор в Палерма става влиятелен културен център в периода от 20-те до 50-те години на X||| век. Италианската литература от този период е пъстра и нееднородна, тъй като, освен, че е подложена на силните влияния, оказани от провансалската поезия, тя се подхранва и от контакти с културата на Византия и Арабския свят. От периода 1220-1240
година са запазено около 35 сонета, написани от придворни поети. Главна роля в поеточеския кръг са играли Тома Аквински, и Пиетро дела Виня. В Сицилия популярност имат т.нар. Strambotto- популярна поетична форма, състояща се от два катрена. Популарна е хипотезата, че сонетът представлява всъщност страмбото, удължено с двоен рефрен от 6 стиха (два терцета).