Колко е важно да бъдеш сериозен: Разлика между версии

| издадена-година = ''(на сцена)'' 1895 г.<br>''(в печат)'' 1898

| издадена-държава = Англия ''(на сцена)''{{Br}}Франция ''(в печат)''

'''''Колко е важно да бъдеш сериозен''''' ({{lang-en|The Importance of Being Earnest}}) е комедийна пиеса в три действия от [[Оскар Уайлд]]. Изпълнена е за пръв път в театъра „Сейнт Джеймс“ в [[Лондон]] на [[14 февруари]] [[1895]] г. Последната пиеса на Уайлд, и считана от някои за негово върховно постижение<ref>R.Ellmann 1988, xiii; Beckson, (1977, стр.196)</ref>, ''Колко е важно'' проследяваща Джон Уърдинг, провинциален мирови съдия, който за да се измъкне от отговорности възприема фалшива самоличност. Пиесата е многократно поставяна, включително и на българска сцена и филмирана поне три пъти.

Най-популярно мнение между учените е, че Уайлд използва пиесата на Уилям С.Гилвър ''Сгодени'' от [[1877]] за вдъхновение. <ref> Denisoff (2001, сстр.66); Feingold, Michael, "Engaging the Past"; Hudson (1951, сстр.101–105); Jackson (1980:xxxvi); Koerble (1952, сстр.144); Pearson (1957, сстр.63); Raby (1995, с.28); Stedman (1996, сстр.151); Thompson (2006, сстр.255); и Williams (2012,с стр.156, сстр.411)</ref> Насърчаван да пише, след неимоверния успех на предишните му комедии, ''[[Ветрилото на Лейдилейди УиндемирУиндърмиър]]'' и ''Жена без значение'', Уайлд списва пиесата за няколко дни по време на престоя си в Уърдинг през лятото на 1894. <ref>Ellmann (1988, сстр.397)</ref>

Уайлд редактира текста в продължение на няколко месеца. Чарлз РкетсРикетс, илюстратор на Уайлд, споделя, че в началото пиесата била значително по-сложна, и била поставена в миналото, но в последствие опростена. <ref>Ellmann, (1988, сстр.398)</ref> Сос Елтис описва редакциите на Уайлд над първите и най-дълги ръкописи, Уайлд трансформира "стандартен нонсенс в по-систематична и разконцентрираща нелогичност, което характеризира диалога на ''Колко е важно''." <ref>Ellis, (1996, сстр.177)</ref>

След завършването на пиесата, Уайлд се колебае да я представи на [[Джордж Александър|Джордж Алекзандър]], собственика на театър Сейнт Джеймз, тъй като театъра е извесен със сериозните си постановки, и още повече на два пъти на Уайлд е отказана сцена.<ref>Elmann, (1988, с.399)</ref> Но след провала на Гай Домвил на [[Хенри Ървинг]], Алекзандър се обръща към Уайлд и приема да постави ''Колко е важно''.

* '''АЛДЖЪРНЪН 'АЛДЖИ' МЪНКРИЙФ''' - негов приятел, който във второ действие се представя за негов брат.

* '''ЛЕЙДИ БРАКНОЛ''' - Ричард Елман предлага,а че образа на Лейди Бракнол е взаимстван от мис Емили Уорън, сестра на лейди Уайлд, генералска съпруга със силни про-монархически и про-юниобнистки възгледи. <ref>Ellmann, (1988, сстр.5)</ref> Името на героинята произлиза от община Бракнол където живеела лейди Куийнсбъри, майка на лорд Алфред Дългас, любовник на Уайлд.

Лорд Алджърнън Мънкрийф, млад и циничен джентълмен, очаква свои роднининироднини – леля си лейди Огъста Бракнъл и братовчедка си Гуенделин. Докато ги очаква, поглъща един след друг сандвичи, които прислужника му Лейн приготвил специално за Лейди Бракнъл. Приема приятеля си Джак (когото познава под името ''Ърнист''), който искарализкарал последната седмица в провинцията. ЗавърналЗавръща се е специално за да се срещне с братовчедката на Алджернън, Гуенделин и да ѝ предложи брак. Алджернън се противопоставя, от една страна, защото според него, ''жените не се омъжват за мъже с които флиртуват'', от друга, защото настоява да разбере коя е Сесили. Ърнист отрича да познава подобна личност, при което Алджърнън позвънява на прислужника си и взема от него табакера, която Ърнист забравил у дома му, и прочита надписа ''от Малката Сесили, с най-нежна обич на скъпия чичо Джак''.

Така ЪрнестЪрнист разкрива пред приятеля си двойния живот, който живее. Отгледан от сър Томас Кардю, след смъртта му, бил направен настойник на неговата внучка Сесили Кардю, която живее в провинцията с гувернантката си мис Призъм, и го познава като ‘чичо Джак’. За да се освободи от задължения, той е създал несъществуващ брат на име Ърнист, живеещ в Лондон, когото да ‘посещава’ и така да напуска имението и да се забавлява в столицата. Но възнамерява да унищожи мнимия си брат, защото привлича прекалено много въпроси от Сесили. Алджърнън разкрива, че отдавна е знаел, че Ърнест е "скрит бълбарист".<ref>Вероятно по името на Хенри С Бънбъри, съученик на Уайлд от Тринити-Elmann (1988, стр.36)</ref> Алджърнън, подобно на него си е създал мним болен приятел на име Бънбъри, с чието неразположение се извинява от досадни задължения, като вечери с роднини. Обещава на Джак, че ще измъкне леля си в съседната стая и ще му даде време да предложи на Гуенделин.

Лейн въвежда Лейди Бракнъл и Гуенделин. Лейди Бракнол е недоволна, от срещата с ‘Ърнест’‘Ърнист’. Докато тя разговаря с Алджърнън, Гуенделин сяда до Джак. Алджернън обсъжда с леля си музиката за бъдещо събиране, и я отвежда в съседната стая за да обсъдят репертоара. Останали сами, Джак признава привързаността си към Гуенделин. Тя на свой ред му разказва, как е неин идеал да се влюби в някой на име Ърнист – име което ѝ вдъхва доверие, каквото никое друго име не би могло. Джак (вече решен да си смени името на Ърнист) пада на колене и ѝ предлага брак, като тя приема. Двамата са хванати в тази поза от лейди Бракнъл, която отпраща дъщеря си в каретата и подлага Джак на изпитание, което, по нейните думи, изготвила съвместно с лейдихерцогинята херцогиняна Болтън.<ref>Вероятно репратка към Лавиниа Фентън, херцогиня на Болтън и полулярна актриса от края на XVIII век</ref>

Разпитва Джак за възрастта му, дохода и недвижими имоти. Когато става дума за семейството му, Джак признава, че не познава родителите си; бил намерен от сър Томас Кардю в пътна чанта в гардероба на гара Виктория. Ужасена от мисълта да сроди дъщеря си за "някой произхождащ от пътна чанта", лейди Бракнъл го съветва да "изнамери родители, от който и да е пол", преди да потърси дъщеря ѝ. Напуска и оставя Джак и Алджърнън сами. Двамата обмислят как да продължат деня си, когато Гуенделин се завръща, развълнувана от чутата история за произхода на Ърнест. Моли го за адреса му в провинцията (който Алджърнън записва на ръкава си) и му обещава, че е готова на всичко, дори и на отчаяна стъпка. Джак и Гуенделин напускат, а Алджърнън изпраща Лейн да събере багажа му с принадлежности за Бънбъросване. Разкритието за младата и богата храненица на Джак го мотивира да се срещне с нея.

Мис Призъм се опитва да убеди ученичката си да седне на масата и да се захване с урoкаурока си по немска граматика. Момичето отказва, защото смята, че от немската граматика става по-грозна. Гувернантката настоява, защото настойникът на Сесили, Джак, както всеки път когато заминава да се оправи с безпътния си брат Ърнест, е настоял Сесили да наблегне върху немсйкатанемската граматика. Това започва разговор за Джак и безпътния ЪрнестЪрнист, прексъсватпрекъсват от пристигането на каноникът, д-р Чезюбъл. Сесили подканва гувернанктатагувернантата си да се разходи с него.

В отсъствието на Мис Призъм, прислужникът Меримън обявява пристигането на мистър ЪрнестЪрнист Уърдинг. Очарована от идеята да се срещне с ‘истински покварен човек’, Сесили го кани. Влиза Алджърнън, който се представя за ЪрнестЪрнист, брат на настойника ѝ Джак. Двамата разговарят за желанието на ‘Ърнест’‘Ърнист’ да започне нов живот, а Сесили го кани в къщата да хапне.

Мис Призъм и Д-р Чезюбъл се връщат в градината и разговарят за семейното положение на каноника, който настоява, че ранно християнската догма отрича брака, когато Джак, облечен в траур се появява на вратата. Съобщава им за смъртта на брат си ЪрнестЪрнист, за която му съобщили по телеграма от Париж. Двамата поднасят съболезнования, а Чезюбъл предлага да спомене ЪрнестЪрнист в неделната си служба. Джак го пита дали ще е удобно да мине да бъде кръстен повторно – защото не помнел първото си кръщение. Докато уговарят часа, от къщата излиза Сесили, която привиква настойника си да види голямата изненада – току що пристигналия му брат ЪрнестЪрнист. Излиза Алджърнън. Сесили кара настойника си да се помири с брат си и да му подаде ръка, в противен случай няма да му проговори. Джак подава ръка и прошепва на Алджърнън, ще му е време да си върви. Всички го оставят насаме, и Джак настоява, той да напусне имението с влака в 4:05.

Джак излиза. Сесили се доближава до Алджърнън и той ѝ споделя, че е бил изгонен. Докато двамата се сбогуват, Сесили решава да го задържи тайно. Разказва му за тяхниятехния годеж, който запланувала още откакто чула от Джак за безпътния му брат ЪрнестЪрнист. Показва му дневника си, в който е записала подробности относно годежа си, и сноп писма, които тя си изпращала от негово име. Дори веднъж разтрогнала годежа, но го подновила когато Ърнист ‘ѝ изпратил’ умолителни писма и диамантено колие. Още от началото била готова да му прости, заради името му. Подобно на Гунделин, имала мечта да се влюби в някого на име ЪрнестЪрнист. Алджърнън се сбогува с нея и потегля към дома на каноникът Чезюбъл, за да бъде прекръстен.

Меримън съобщава за пристигането на лейди Бракнол. Научила от подкупена камериерка за бягството на дъщеря си, Лейди Бракнол хванала първия влак за да я върне. Щом научава за годежите на дъщеря си и племенника си, забранява на Джак да се среща с Гуенделин и се опитва да забрани на Алджърнън да се венчае за Сесили, поне докато Джак не споменава за оставеното ѝ наследство. За да подсигури удобството на внучка си, сър ДжеймсТомас Кардю ѝ е оставил, освен четири имения, солидната сума от 130 000 паунда в облигации. Размислила за Сесили, лейди Бракнол дава благословията си. Джак се противопоставя. Като неин настойник той ѝ забранява да се жени за Алджърнън, заради пристигането му в имението, представянето за негов брат и цялостната измама за съществуването на Бънбъри. Но би склонил, ако Лейди Бракнол разреши той и Гуенделин да бъдат венчани също. Лейди Бракнол настоява, че е невъзможно.

Влиза Каноникътканоникът Чезюбъл, който съобщава на всеослушание, че всичко за кръщенията на двамата господа е готово. Разочарована от начина по който Алджи си пилее времето, лейди Бракнол забраняпвазабранява на племенника си да бъде кръщаван повторно. Джак го отпраща, убеден, че кръщението няма да му помогне в настоящото положение. Каноникът се сбогува, и споменава, че е чул от клисаря, че мис ПризмПризъм го очаква във вестиария.

Изненадана, Лейди Бракнол го спира и го моли да повика тази мис Призъм с която има желание да поговори. С пристигането ѝ, лейди Бракнол я напада с въпроса, ‘Призъм, къде е бебето?’ Бивша бавачка на сем.Монкрийф, Призъм излязла един ден с бебе в количка, и изчезнала. Количката била намерена изоставена с един сладникав тритомен роман, авторство на Призъм, без следа от бебето. Призъм признава, че в момент на слабост е оставила ръкописа в детската количка, а бебето в пътна чанта, предназначена за издателска къща, която оставя в гардероба на гара Виктория. Джак, който чува разговора, побягва на горния етаж, от където се чува трясък от местене на мебели, и се връща с кафрявакафява кожена чанта. Мис Призм припознава своята чанта. Джак признава, че той е намереното в чантата бебе. Лейди Бракнол обяснява, че бебето било най-големия син на сестра ѝ, мисис Монкрийф и съпруга ѝ Генерала, и съответно, по-големия брат на Алджернън. На въпроса какво е истинкотоистинското му име, лейди Бракнол обяснява, че е същото като на баща му, но за жалост не си го спомня. Алджи, пък никога не е разговарял с баща си, който е починал, когато бил на три. Джак раздава военни справочници, с надеждата да го открие там. Намира Ген.Монкрийф, ЪренестЪренист, Джон.

* ''Алджърнън Мънкрийф'' - АланАлън Еинсуърт

След като творбите на Уайлд отново се завръщат на сцена и печат, ''Колко е важно'' получава най-много адаптации от всички пиеси на Уайлд.<ref>Sandulescu, (1994, стр .156)</ref> До стогодишнината от първата премиера, журналистът Марк Лосън я описва като ''„втората най-добре позната и цитирана английска творба след Хамлет”''.<ref>Lawson, Mark. [http://infoweb.newsbank.com/iw-search/we/InfoWeb?p_action=doc&p_topdoc=1&p_docnum=1&p_sort=YMD_date:D&p_product=UKNB&p_text_direct-0=document_id=%28%20131FED43DB09F770%20%29&p_docid=131FED43DB09F770&p_theme=aggdocs&p_queryname=131FED43DB09F770&f_openurl=yes&p_nbid=B56G4CMKMTQyMDk4OTA0Ny40NzAwNDoxOjg6cmYtMTg3NzU&&p_multi=TND1 Out of Gags? Try Oscar Wilde], ''The Independent'', 14 Feb. 1995</ref>

Сборник с всички трудове на Уайлд публикуван в [[1908]] под редакцията на Роби Рос спомага за възстановяването на името му като автор. Александър възстановява отново пиесата в [[1909]], като този път изкарва 316 изпълнения<ref>Wearing J.P.[http://www.oxforddnb.com/index/30/101030370/ Alexander, Sir George (1858-1918)], Oxford dictionairy of National Biography, Oxford English Press, 2004</ref>. Макс БиърбаумБийърбаум отбелязва, че пиесата със сигурност ще се превърне в класика на английската сцена.<ref>Beerbohm (1970, стр.510)</ref>

В продукцията на Найджъл Плейфеър от [[1930]], в театър Лирик, Хамърсмит, [[Джон Гилгуд]] в ролята на Джак, играе срещу леля си Мейбъл Тери-Люис като Лейди Бракнол. Играят отново в [[1939]] в театър Глоуб (днес театър ГойлгудГийлгуд) заедно с Идит Еванс (Бракнел) Джойс Кери (Гуендолин), Анджела Бадли (Сесили) и Маргарет Ръдърфорд (мис Призъм). ''Таймз'' възхвалява изпълнението, наричайки го най-доброто от оригиналната постановка насам.<ref>„Globe Theatre“, ''The Times'', 1 февруари 1939, стр 12</ref>

За представлението в Националния театър в [[1982]] под режисурата на Питър Хол, [[Джуди Денч]] заема ролята на Лейди Бракнол, Мартин Джарвис е Джак, Найджъл Хеквс е Алджи и, Зоуи Уанамейкър е Гуендолин и Анна Мейси е Призъм. Адаптацията от [[1993]] в Олдуик Тиътър с участието на [[Маги Смит]] е запомнено с вметнатите препратки към предполагаемия [[гей]] подтекст.

[[Image:Dame Edith Evans 6 Allan Warren.jpg|220px230px|мини|вдясно|[[дейм|Дейм]] Идит Еванс, лейди Бракнол в адаптацията от 1952]]