Константин Костенечки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
махам твърдения без източник |
||
Ред 12:
== Биография ==
Предполага се, че Константин Костенечки е роден около 1380 година в [[Костенец]].<ref name="геб">{{геб|6|2389}}</ref> Учи в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] при Андрей (Андроник), ученик и последовател на патриарх [[Евтимий Търновски]] и продължител на традициите на Търновската книжовна школа.<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 112 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref> По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Светите земи]]. След замонашването си е на служба при митрополита на [[Пловдив|Филипопол]] и става свидетел на превземането и разграбването на града от [[Муса Челеби]] през 1410 година.<ref name="кесякова"/>▼
▲Учи в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] при Андрей (Андроник), ученик и последовател на патриарх [[Евтимий Търновски]] и продължител на традициите на Търновската книжовна школа.<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 112 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref> По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Светите земи]]. След замонашването си е на служба при митрополита на [[Пловдив|Филипопол]] и става свидетел на превземането и разграбването на града от [[Муса Челеби]] през 1410 година.<ref name="кесякова"/>
▲{{факт|След падането на Търново през [[1393]] година под [[османско владичество]], Константин се отправя около [[1402]] година към т.нар. [[Моравско деспотство]], чийто владетел е ''[[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]''.|2015|1|24}} Към 1410 година Константин Костенечки се установява в [[Сръбско деспотство|Сърбия]] при деспота [[Стефан Лазаревич]].<ref name="геб"/> Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския [[властел]], където е назначен за [[учител]]. Като ръководител на манастира [[Манастир Манасия|Манасия]], той става основоположник на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], в която развива и защитава [[принцип]]ите на [[Българска средновековна литература|българската средновековна литература]] в ''[[Поморавие|Моравската област]]'', опитвайки се да наложи и [[среднобългарски език|среднобългарската]] [[книжовна норма]] за официална в ''[[деспотство]]то на Лазаревич''. Костенечки е един от радетелите на [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата правописна и езикова реформа]].
Заради своята [[ерудиция|ерудираност]] и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието ''[[Философ]]'' - [[име]] с което е известен в [[Сърбия]] и до днес. Участва в редица [[дипломация|дипломатически]] мисии до различни източни владетели, сред които са [[Тамерлан]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]].
| |||