Разлика между версии на „Константин Костенечки“

махам твърдения без източник
м
(махам твърдения без източник)
 
== Биография ==
Предполага се, че Константин Костенечки е роден около 1380 година в [[Костенец]].<ref name="геб">{{геб|6|2389}}</ref> Учи в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] при Андрей (Андроник), ученик и последовател на патриарх [[Евтимий Търновски]] и продължител на традициите на Търновската книжовна школа.<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 112 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref> По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Светите земи]]. След замонашването си е на служба при митрополита на [[Пловдив|Филипопол]] и става свидетел на превземането и разграбването на града от [[Муса Челеби]] през 1410 година.<ref name="кесякова"/>
Предполага се, че Константин Костенечки е роден около 1380 година в [[Костенец]].<ref name="геб">{{геб|6|2389}}</ref> {{факт|Според [[Константин Иречек|Иречек]] Константин Костенечки е роден в [[Кюстендил]], откъдето идва и второто му [[име]] според [[Ватрослав Ягич]] - от Константиновата земя, респективно баня, т.к. последното име на града идва от името на най-известния владетел на [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]] - [[Константин Драгаш]], а оттук ''⇒ Константинова баня ⇒ Костендил (Костенечки) ⇒ Кюстендил''.|2015|1|24}}
 
{{факт|След падането на Търново през [[1393]] година под [[османско владичество]], Константин се отправя около [[1402]] година към т.нар. [[Моравско деспотство]], чийто владетел е ''[[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]''.|2015|1|24}} Към 1410 година Константин Костенечки се установява в [[Сръбско деспотство|Сърбия]] при деспота [[Стефан Лазаревич]].<ref name="геб"/> Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския [[властел]], където е назначен за [[учител]]. Като ръководител на манастира [[Манастир Манасия|Манасия]], той става основоположник на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], в която развива и защитава [[принцип]]ите на [[Българска средновековна литература|българската средновековна литература]] в ''[[Поморавие|Моравската област]]'', опитвайки се да наложи и [[среднобългарски език|среднобългарската]] [[книжовна норма]] за официална в ''[[деспотство]]то на Лазаревич''. Костенечки е един от радетелите на [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата правописна и езикова реформа]].
Учи в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] при Андрей (Андроник), ученик и последовател на патриарх [[Евтимий Търновски]] и продължител на традициите на Търновската книжовна школа.<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 112 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref> По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Светите земи]]. След замонашването си е на служба при митрополита на [[Пловдив|Филипопол]] и става свидетел на превземането и разграбването на града от [[Муса Челеби]] през 1410 година.<ref name="кесякова"/>
 
{{факт|След падането на Търново през [[1393]] година под [[османско владичество]], Константин се отправя около [[1402]] година към т.нар. [[Моравско деспотство]], чийто владетел е ''[[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]''.|2015|1|24}} Към 1410 година Константин Костенечки се установява в [[Сръбско деспотство|Сърбия]] при деспота [[Стефан Лазаревич]].<ref name="геб"/> Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския [[властел]], където е назначен за [[учител]]. Като ръководител на манастира [[Манастир Манасия|Манасия]], той става основоположник на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], в която развива и защитава [[принцип]]ите на [[Българска средновековна литература|българската средновековна литература]] в ''[[Поморавие|Моравската област]]'', опитвайки се да наложи и [[среднобългарски език|среднобългарската]] [[книжовна норма]] за официална в ''[[деспотство]]то на Лазаревич''. Костенечки е един от радетелите на [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата правописна и езикова реформа]].
 
Заради своята [[ерудиция|ерудираност]] и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието ''[[Философ]]'' - [[име]] с което е известен в [[Сърбия]] и до днес. Участва в редица [[дипломация|дипломатически]] мисии до различни източни владетели, сред които са [[Тамерлан]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]].