Димитър Солунски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32:
Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от [[Балкани]]те. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира [[Ватопед]], [[Свети Пантелеймон (Атон)|Панталеймоновския]] и [[Ксенофонт (манастир)|Ксенофския манастир]].
 
В [[иконография]]та Свети Димитър се изобразява като [[светец-воин (иконография)|светец-воин]]. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от [[царски ред (икони)|царския ред]] на [[иконостас]]а — седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След [[16 век]], заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на [[апокалипсис]]а — той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва [[Василий II|Василий II Българоубиец]] или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар [[Калоян]] тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян ,който бил обсадил града, в [[Русия]] - татарин — т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е [[антихрист]]ът.
 
По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.<ref>Царевград Търнов: Дворецът на българските царе през Втората българска държава, том 2, Археологически институт и музей (БАН), Издателство на БАН, 1974, стр. 275.</ref>