Дъсти Спрингфийлд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Александър (беседа | приноси) + |
Александър (беседа | приноси) + |
||
Ред 21:
Ражда се в Западен Хемпстид, Лондон, и семейството на младата британка прекарва части от свободното си време в слушане на музика. В къщата си тя се научава да пее. През 1958 г. се включва в първата си професионална група, Лана Систърс, а след две години сформира вокално трио за поп и фолк музика, Спрингфийлдс, където съдейства с брат си Том. Нейната солова кариера започва през 1963 г., когато се появява енергичния поп хит ''I Only Want to Be with You''. Следват хитовете ''Wishin' and Hopin<nowiki>'</nowiki>'' (1964), ''I Just Don't Know What to Do with Myself'' (1964), ''You Don't Have to Say You Love Me'' (1966), и ''Son of a Preacher Man'' (1968).
Тя изпитва сантименти към американската популярна музика, и от 1965 г. представя слабо известни соул певци на британската публика, главно музиканти на договор с Мотаун. Тя никога не е считана за представител на северния соул, но творбите й допринасят значително за развитието на този жанр.
Отчасти покрай този принос, след година тя се превръща в най-касовата певица в света, и застава начело на ред анкети за популярност, а също и печели наградата "Най-добър международен вокал" на Мелъди Мейкър. Тя е първият британски певец, който печели в избора на читателите на Ню Мюзикъл Експрес за "Най-добра жена певец".
За да подкрепи достоверността си на соул певица, Спрингфийлд се мести в Мемфис, щата Тенеси, за да запише ''Dusty In Memphis''. Това е албум, състоящ се от поп и соул музика, който е подготвен от персонала на [[Атлантик Рекърдс]]. Излиза през 1969 г., и е определен от Ролинг Стоун, допитвания на работещи изпълнители с Ви Ейч Уан, читателите на Ню Мюзикъл Експрес и зрителите на Канал 4. Той постъпва в Залата на славата на Грамитата. Отначало не печели вниманието на публиката и кариерата на Спрингфийлд бележи спад. Едва години по-късно се сдобива с настоящето признание. Певицата прави съвместна работа с Пет Шоп Бойс, и така се завръща в Топ 10 на британските и американските класации през 1987 г. с ''What Have I Done to Deserve This?''. Две години след това, тя прави още два британски хита, сама, като това са: ''Nothing Has Been Proved'' и ''In Private''. В средата на 90-те, интересът към Спрингфийлд е възроден, след като ''Son of a Preacher Man'' е включен в саундтрака на [[Криминале]] на Куентин Тарантино.
{{музикант-мъниче}}
| |||