Дъсти Спрингфийлд: Разлика между версии

 

За да подкрепи достоверността си на соул певица, Спрингфийлд се мести в Мемфис, щата Тенеси, за да запише ''Dusty In Memphis''. Това е албум, състоящ се от поп и соул музика, който е подготвен от персонала на [[Атлантик Рекърдс]]. Излиза през 1969 г., и е определен от Ролинг Стоун, допитвания на работещи изпълнители с Ви Ейч Уан, читателите на Ню Мюзикъл Експрес и зрителите на Канал 4. Той постъпва в Залата на славата на Грамитата. Отначало не печели вниманието на публиката и кариерата на Спрингфийлд бележи спад. Едва години по-късно се сдобива с настоящето признание. Певицата прави съвместна работа с Пет Шоп Бойс, и така се завръща в Топ 10 на британските и американските класации през 1987 г. с ''What Have I Done to Deserve This?''. Две години след това, тя прави още два британски хита, сама, като това са: ''Nothing Has Been Proved'' и ''In Private''. В средата на 90-те, интересът към Спрингфийлд е възроден, след като ''Son of a Preacher Man'' е включен в саундтрака на [[Криминале]] на Куентин Тарантино.

 

{{музикант-мъниче}}