Колко е важно да бъдеш сериозен: Разлика между версии

| корица-текст = ''Сцена от премиерата (1895г)<br>Алджърнън (Алън Ейнсуърт-ляво) разпитва Джак (Джордж АлекзандърАлександър-в дясно) за надписа в табакерата.''

'''''Колко е важно да бъдеш сериозен'''''<ref>Избрани произведения а Оскар Уайлд в 3 тома; том 2 (1984, стр.476)</ref> ({{lang-en|The Importance of Being Earnest}}) е комедийна пиеса в три действия от [[Оскар Уайлд]]. Изпълнена е за пръв път в театъра „Сейнт Джеймс“ в [[Лондон]] на [[14 февруари]] [[1895]] г. Последната пиеса на Уайлд, считана от някои за негово върховно постижение<ref>R.Ellmann 1988, xiii; Beckson, (1977, стр.196)</ref>, ''Колко е важно'' проследяващапроследява Джон Уърдинг, провинциален мирови съдия, който за да се измъкне от отговорности възприема фалшива самоличност. Пиесата е многократно поставяна, включително и на българска сцена и филмирана поне три пъти.

Най-популярнопопулярното мнение между учените е, че Уайлд използва пиесата на Уилям С.ГилвърГилбърт ''Сгодени'' от [[1877]]г. за вдъхновение. <ref> Denisoff (2001, стр.66); Feingold, Michael, "Engaging the Past"; Hudson (1951, стр.101–105); Jackson (1980:xxxvi); Koerble (1952, стр.144); Pearson (1957, стр.63); Raby (1995, с.28); Stedman (1996, стр.151); Thompson (2006, стр.255); и Williams (2012, стр.156, стр.411)</ref> Насърчаван да пише, след неимоверния успех на предишните му комедии, ''[[Ветрилото на лейди Уиндърмиър]]'' и ''Жена без значение'', Уайлд списва пиесата за няколко дни по време на престоя си в Уърдинг през лятото на 1894 г. <ref>Ellmann (1988, стр.397)</ref>

Уайлд редактира текста в продължение на няколко месеца. Чарлз Рикетс, илюстратор на Уайлд, споделя, че в началото пиесата билае значително по-сложна, и билае поставена в миналото, но в последствие опростена.<ref>Ellmann (1988, стр.398)</ref> Сос Елтис описва редакциите на Уайлд над първите и най-дълги ръкописи, Уайлд трансформира "стандартен нонсенс в по-систематична и разконцентрираща нелогичност, което характеризира диалога на ''Колко е важно''." <ref>Ellis (1996, стр.177)</ref>

След завършването на пиесата, Уайлд се колебае да я представи на [[Джордж Александър|Джордж Алекзандър]], собственика на театър ''Сейнт ДжеймзДжеймс'', тъй като театъратеатърът е извесенизвестен със сериозните си постановки, и още повече на два пъти на Уайлд е отказана сцена.<ref>Elmann (1988, с.399)</ref> Но след провала на ''Гай Домвил'' на [[Хенри ЪрвингДжеймс]], АлекзандърАлександър се обръща към Уайлд и приема да постави ''Колко е важно''.

В хода на репетициите, АлекзандърАлександър настоява Уайлд да скъси пиесата от четири действия на три, като Уайлд премахва дошлия от Лондон изпълнителния съдияадвокат Грибзби и арестуването на Алджърнън, и също така скъсява репликите на някои второстепенни герои. ЧетириактоватаЧетири актовата пиеса есе изпълненаизпълнява за първи път по [[Би Би Си|радио BBC]].

* '''ДЖОН УЪРДИНГ''' - мирови съдия, който в града се подвизава под фалшивото име ‘’Ърнист’’''Ърнест''. Фамилията е заета от град [[Уърдинг (квартал)|Уърдинг]], където Уайлд пише пиесата.

* '''АЛДЖЪРНЪН 'АЛДЖИ' МЪНКРИЙФ''' - негов приятел, който във второ и трето действие се представя за негов брат.

* '''ЛЕЙДИ БРАКНОЛБРАКНЪЛ''' - леля на Алджи и майка на Гуендълин. Ричард Елман предлага,а че образа на Лейди БракнолБракнъл е взаимстван от мис Емили Уорън, сестра на лейди Уайлд, генералска съпруга със силни про-монархически и про-юниобнистки възгледи. <ref>Ellmann (1988, стр.5)</ref> Името на героинята произлиза от община БракнолБракнъл където живеелаживее лейди Куийнсбъри, майка на лорд Алфред Дългас, любовник на Уайлд.

* мис '''ПРИЗЪМПРИЗМ''' - гувернантка

=== Действие Първо Действие ===

[[Файл:Jak je důležité míti Filipa MdB.jpg|дясно|мини|300px|Джак и Алджърнън, Градски театър, [[Бърно]], [[Чехия]]]]

'''Малка приемна в апартамента на АлджернънАлджърнън на Халф Муун Стрийт. Време – наши дни'''

Лорд Алджърнън Мънкрийф, млад и циничен джентълмен, очаква свои роднини – леля си лейди Огъста Бракнъл и братовчедка си ГуенделинГуендълин. Докато ги очаква, поглъща един след друг сандвичисандвичите, които прислужникаприслужникът му Лейн приготвилприготвя специално за Лейди Бракнъл. Приема приятеля си Джак (когото познава под името ''ЪрнистЪрнест''), който е изкарал последната седмица в провинцията. Завръща се е специално за да се срещне с братовчедката на АлджернънАлджърнън, ГуенделинГуендълин и да ѝ предложи брак. АлджернънАлджърнън се противопоставя, от една страна, защото според него, ''жените не се омъжват за мъже с които флиртуват'', от друга, защото настоява да разбере коя е Сесили. ЪрнистЪрнест отрича да познава подобна личност, при което Алджърнън позвънява на прислужника си и взема от него табакера, която ЪрнистЪрнест забравил у дома му, и прочита надписа ''от Малката Сесили, с най-нежна обич на скъпия чичо Джак''.

Така ЪрнистЪрнест разкрива пред приятеля си двойния живот, който живее. Отгледан от сър Томас Кардю, след смъртта му, биле направен настойник на неговата внучка Сесили Кардю, която живее в провинцията с гувернантката си мис ПризъмПризм, и го познава като ‘чичо Джак’. За да се освободи от задължения, той е създалсъздава несъществуващ брат на име ЪрнистЪрнест, живеещ в Лондон, когото да ‘посещава’'посещава' и така да напуска имението и да се забавлява в столицата. Но възнамерява да унищожи мнимия си брат, защото привлича прекалено много въпроси от Сесили. Алджърнън разкрива, че отдавна е знаелзнае, че Ърнест е "скрит бълбаристбънбарист".<ref>Вероятно по името на Хенри С .Бънбъри, съученик на Уайлд от Тринити-; Elmann (1988, стр.36)</ref> Алджърнън, подобно на него, си е създал мним болен приятел на име Бънбъри, с чието неразположение се извинява от досадни задължения, като вечери с роднини. Обещава на Джак, че ще измъкне леля си в съседната стая и ще му даде време да предложи на Гуенделин.

Лейн въвежда Лейди Бракнъл и Гуенделин. Лейди БракнолБракнъл е недоволна, от срещата с ‘Ърнист’Ърнест. Докато тя разговаря с Алджърнън, ГуенделинГуендълин сяда до Джак. АлджернънАлджърнън обсъжда с леля си музиката за бъдещо събиране, и я отвежда в съседната стая за да обсъдят репертоара. ОстаналиОстават сами, и Джак признава привързаността си към ГуенделинГуендълин. Тя на свой ред му разказва, как е неин идеал да се влюби в някой на име ЪрнистЪрнест – име което ѝ вдъхва доверие, каквото никое друго име не би могло. Джак (вече решен да си смени името на ЪрнистЪрнест) пада на колене и ѝ предлага брак, като тя приема. Двамата са хванати в тази поза от лейди Бракнъл, която отпраща дъщеря си в каретата и подлага Джак на изпитание, което, по нейните думи, изготвила съвместно с херцогинята на Болтън.<ref>Вероятно репраткапрепратка към ЛавиниаЛавиния Фентън, херцогиня на Болтън и полулярнапопулярна актриса от края на XVIII век</ref>

Разпитва Джак за възрастта му, доходанеговите доходи и недвижими имоти. Когато става дума за семейството му, Джак признава, че не познава родителите си; бил намерен е от сър Томас Кардю в пътна чанта в гардероба на гара Виктория. Ужасена от мисълта да сроди ''дъщеря си за "някой произхождащ от пътна чанта"'', лейди Бракнъл го съветва да "''изнамери родители, от който и да е пол"'', преди да потърси дъщеря ѝ отново. Напуска и оставя Джак и Алджърнън сами. Двамата обмислят как да продължат деня си, когато ГуенделинГуендълин се завръща, развълнувана от чутата история за произхода на Ърнест. Моли го за адреса му в провинцията (който Алджърнън записва на ръкава си) и му обещава, че е готова на всичко, дори и на отчаяна стъпка. Джак и ГуенделинГуендълин напускат, а Алджърнън изпраща Лейн да събере багажа му с принадлежности за Бънбъросванебънбъросване. Разкритието за младата и богата храненица на Джак го мотивира да се срещне с нея.

=== Действие Второ Действие ===

'''ВГрадината градинатав имението на имениетомистър Уърдинг, Ултън'''

Мис ПризъмПризм се опитва да убеди ученичката си да седне на масата и да се захване с урока си по немска граматика. Момичето отказва, защото смята, че от немската граматика става по-грозна. Гувернантката настоява, защото настойникът на Сесили, Джак, както всеки път когато заминава да се оправи с безпътния си брат Ърнест, е настоялнастоява Сесили да наблегне върху немската граматика. Това започва разговор за Джак и безпътния ЪрнистЪрнест, прекъсватпрекъснат от пристигането на каноникът, д-р Чезюбъл. Сесили подканва гувернантатагувернантката си да се разходи с него.

В отсъствието на Мис ПризъмПризм, прислужникът Меримън обявява пристигането на мистър ЪрнистЪрнест Уърдинг. Очарована от идеята да се срещне с ‘истински покварен човек’, Сесили го кани. Влиза Алджърнън, който се представя за ЪрнистЪрнест, брат на настойника ѝ Джак. Двамата разговарят за желанието на ‘Ърнист’‘Ърнест’ да започне нов живот, а Сесили го кани в къщата да хапне.

Мис ПризъмПризм и Д-р Чезюбъл се връщат в градината и разговарят за семейното положение на каноника, който настоява, че ранно християнската догма отрича брака, когато Джак, облечен в траур се появява на вратата. Съобщава им за смъртта на брат си ЪрнистЪрнест, за която му съобщили по телеграма от Париж. Двамата поднасят съболезнования, а Чезюбъл предлага да спомене ЪрнистЪрнест в неделната си служба. Джак го пита дали ще е удобно да мине да бъде кръстен повторно – защото не помнелпомни първото си кръщение. Докато уговарят часа, от къщата излиза Сесили, която привиква настойника си да види голямата изненада – току що пристигналия му брат ЪрнистЪрнест. Излиза Алджърнън. Сесили кара настойника си да се помири с брат си и да му подаде ръка, в противен случай няма да му проговори. Джак подава ръка и прошепва на Алджърнън, щече му е време да си върви. Всички го оставят насаме, и Джак настоява, той да напусне имението с влака в 4:05.

Джак излиза. Сесили се доближава до Алджърнън и той ѝ споделя, че е бил изгонен. Докато двамата се сбогуват, Сесили решава да го задържи тайно. Разказва му за техния годеж, който запланувалазапланува още откакто чулачува от Джак за безпътния му брат ЪрнистЪрнест. Показва му дневника си, в който е записалазаписва подробности относно годежа сиим, и сноп писма, които тя си изпращалаизпраща от негово име. Дори веднъж разтрогналаразтрогва годежа, но го подновилаподновява когато ЪрнистЪрнест ‘ѝ'ѝ изпратил’изпраща' умолителни писма и диамантено колие. Още от началото била готова да му прости, заради името му. Подобно на ГунделинГундълин, ималаима мечта да се влюби в някого на име ЪрнистЪрнест. Алджърнън се сбогува с нея и потегля към дома на каноникътканоника Чезюбъл, за да бъде прекръстен.

Меримън оповестява пристигането на ГуенделинГуендълин, която избягалапобягва за да се събере с Джак. Сесили и ГуенделинГуендълин разговарят и достигат до извода, че и двете са сгодени за мистър Ърнест Уърдинг. Докато двете сравняват дневниците си и спорят за това коя е истинската му годеница, влизат Джак и Алджърнън. Момичетата разкриват измамата и настояват Джак да им представи брат си Ърнест, за когото и двете са сгодени. Джак признава, че няма брат, и никога не е имал. Момичетата влизат в къщата. Двамата мъже остават сами в двора. Алджи се успокоява като поглъща кифлички с масло. Джак се отпуска отчаяно на стола си.

=== Действие Трето Действие ===

Двамата мъже се доближават до своите годеници. Двете дами ги разпитват за причините на тяхната измама. Алджърнън се оправдава с желанието си да се срещне със Сесили. Джак – с желанието си да бъде близо до ГуенделинГуендълин. Те им прощават, но остава въпросът с имената им. Двамата им признават, че са готови да бъдат кръстени само и само за да бъдат с любимите си. Момичетата се възхищават на невероятната им смелост.

Меримън съобщава за пристигането на лейди БракнолБракнъл. Научила от подкупена камериерка за бягството на дъщеря си, Лейди БракнолБракнъл хванала първия влак за да я върне. Щом научава за годежите на дъщеря си и племенника си, забранява на Джак да се среща с ГуенделинГуендълин и се опитва да забрани на Алджърнън да се венчае за Сесили, поне докато Джак не споменава за оставеното ѝ наследство. За да подсигури удобството на внучка си, сър Томас Кардю ѝ е оставил, освен четири имения, солидната сума от 130 000 паунда в облигации. РазмислилаЛейди Бракнъл размисля за Сесили, лейди Бракноли дава благословията си. Джак се противопоставя. Като неин настойник той ѝ забранява да се жени за Алджърнън, заради пристигането му в имението, представянето за негов брат и цялостнатацялата измама за съществуването на Бънбъри. Но би склонил, ако Лейди БракнолБракнъл разреши той и ГуенделинГуендълин да бъдат венчани също. Лейди БракнолБракнъл настоява, че е невъзможно.

Влиза каноникът Чезюбъл, който съобщава на всеослушание, че всичко за кръщенията на двамата господа е готово. Разочарована от начина по който Алджи си пилее времето, лейди БракнолБракнъл забранява на племенника си да бъде кръщаван повторно. Джак го отпраща, убеден, че кръщението няма да му помогне в настоящото положение. Каноникът се сбогува, и споменава, че е чул от клисаря, че мис ПризъмПризм го очаква във вестиария.

Изненадана, Лейди БракнолБракнъл го спира и го моли да повика тази мис ПризъмПризм с която има желание да поговори. С пристигането ѝ, лейди БракнолБракноъл я напада с въпроса, ‘Призъм"Призм, къде е бебето?’" Бивша бавачка на сем.Монкрийф, ПризъмПризм излязлаизлиза един ден с бебе в количка, и изчезналаизчезва. Количката билае намерена, изоставена с един сладникав тритомен роман, авторство на ПризъмПризм, без следа от бебето. ПризъмПризм признава, че в момент на слабост е оставилаоставя ръкописа в детската количка, а бебето в пътна чанта, предназначена за издателска къща, която оставя в гардероба на гара Виктория. Джак, който чува разговора, побягва на горния етаж, от където се чува трясък от местене на мебели, и се връща с кафява кожена чанта. Мис Призм припознавапознава своята чанта. Джак признава, че той е намереното в чантата бебе. Лейди БракнолБракнъл обяснява, че бебето билое най-големияголемият син на сестра ѝ, мисис Монкрийф и съпруга ѝ ГенералаГенералът, и съответно, по-големия брат на Алджернън. На въпроса какво е истинското му име, лейди БракнолБракнъл обяснява, че е същото като на баща му, но за жалост не си го спомня. Алджи, пък никога дори не е разговарял с баща си, който е починал, когато бил на три. Джак раздава военни справочници, с надеждата да го открие там. Намира Ген.Монкрийф, ЪренистЪренест, Джон.

Изненадан, че през цялото време е казвалказва истината, Джак се прегръща с ГуенделинГуендълин. Алджи – със Сесили, а д-р Чезюбъл, размислил за ранната църква и брака, - с мис ПризъмПризм. Недоволна от това, че е изпъсналаизпуснала поредния влак, Лейди БракнолБракнъл заявява, че племенникът ѝ е станал съвсем тривиаленнесериозен, на което ЪрнистЪрнест отговаря, {{цитат| - Напротив, лельо Огъста, сега открих, за пръв път в живота си колко е жизнено важно да бъдеш сериозен. <ref>earnest [ˈər-nəst] - сериозен, омофон със собственото име ''ЪрнистЪрнест'' </ref>|}}

ОригиналнияОригиналният актьорски състав включва:

* '''Джон Уърдинг''' - [[Джордж Александър]]

* '''Алджърнън Мънкрийф''' - Алън ЕинсуъртЕйнсуърт

* ''Преп'преп.каноник Чезюбъл''' - Х.Х.Винсент

* '''Меримън''' - Франк Дилан

* '''Лейн';' - Ф.Кинси Пейл''

* '''Лейди БракнолБракнъл''' - Роуз Лекларк

* ''Гуендолин'Гуендълин Феарфакс''' – Айрийн Банброу

* '''Сесили Кардю''' – Ивлин Милар

* '''Мис ПризъмПризм''' – г-жа Джордж Канинг

| caption1 = АлфредЛорд (Боузи)Алфред Дъглас

| caption2 = Джон Шоло Дъглас, 9и Маркиз Куийнзбъри

Пиесата представлениетоПремиерата е белязана от личния спор между Уайлд и Джон Дъгас, маркиз Куийнзбъри. Маркизът, разкрил интимната връзка между Уайлд и сина си, лорд Алфред Дъглас, изпраща многократно заплахи до Уайлд. В нощта на премиерата, маркизът възнамерявал да посети пиесата и да замери автора с букет развалени зеленчуци. Алексндър и Уайлд научават, билета на Куийнзбъри е анулиран и полицейска охрана е привикана за да спре проникването му в сградата.<ref>Ян Парандовски, Цар на Живота (1986 с.112)</ref>

[[Image:Harvard Theatre Collection - George Alexander TCS 1.294.jpg|ляво|мини|220px|Портретна снимка на Джордж Александър, 1897 г.]]

До смъртта на Уайлд в [[1900]] г., пиесите му остават неизпълняеми, опетнени от злата му слава. Джорд Александър възстановява изпълненията на ''Колко е важно'' в [[Нотинг Хил]] в [[1901]] г. и отново на [[Уест Енд]] в Сейнт ДжеймзДжеймс на [[13 септември]] [[1902]] г. и отново в [[1910]] г., всяка продукция изкарва по 6 седмици.

Сборник с всички трудове на Уайлд публикуван в [[1908]] г. под редакцията на Роби Рос спомага за възстановяването на името му като автор. Александър възстановява отново пиесата в [[1909]] г., като този път изкарва 316 изпълнения<ref>Wearing J.P.[http://www.oxforddnb.com/index/30/101030370/ Alexander, Sir George (1858-1918)], Oxford dictionairy of National Biography, Oxford English Press, 2004</ref>. Макс Бийърбаум отбелязва, че пиесата със сигурност ще се превърне в класика на английската сцена.<ref>Beerbohm (1970, стр.510)</ref>

В продукцията на Найджъл Плейфеър от [[1930]] г., в театър Лирик, Хамърсмит, [[Джон Гилгуд]] в ролята на Джак, играе срещу леля си Мейбъл Тери-Люис като Лейди БракнолБракнъл. Играят отново в [[1939]] г. в театър Глоуб (днес театър Гийлгуд) заедно с Идит Еванс (БракнелБракнъл) Джойс Кери (ГуендолинГуендълин), Анджела Бадли (Сесили) и Маргарет Ръдърфорд (мис ПризъмПризм). ''ТаймзThe Times'' възхвалява изпълнението, наричайки го "най-доброто от оригиналната постановка насам".<ref>„Globe Theatre“, ''The Times'', 1 февруари 1939, стр 12</ref>

За представлението в Националния театър в [[1982]] г. под режисурата на Питър Хол, [[Джуди Денч]] заема ролята на Лейди БракнолБракнъл, Мартин Джарвис е Джак, Найджъл Хеквс е Алджи, Зоуи Уанамейкър е ГуендолинГуендълин и Анна Мейси е ПризъмПризм. Адаптацията от [[1993]] г. в Олдуик Тиътър с участието на [[Маги Смит]] е запомнено с вметнатите препратки към предполагаемия [[гей]] подтекст.

В [[2005]] г., Аби Тиътър, [[Дъблин]], поставя пиесата св изцяло мъжки състав; тя включва и самия Уайлд като герой. Пиесата отваря с него, седящ в парижко кафене, сънуващ за своята пиеса. Мелбърн Тиътър Къмпуни я поставя в декември [[2011]] г., с [[Джефри Ръш]] в ролята на лейди БракнолБракнъл.

[[Image:Dame Edith Evans 6 Allan Warren.jpg|230px|мини|вдясно|[[дейм|Дейм]] Идит Еванс, лейди БракнолБракнъл в адаптацията от 1952 г.]]

Изключвайки всякакви телевизионни адаптации, пиесата е качвана три пъти на голям екран. Първият през [[1952]] г., режисирана от Антъни Аскуит, включваща Майкъл Денисън (Алджи), Майкъл Редгрейв (Джак) Идит Евънс (лейди БракнолБракнъл) Дороти Тютин(Сесили) и други.<ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/The_Importance_of_Being_Earnest#cite_note-106 The importance of Being Earnest 1952]; </ref> Ролята на Лейди БракнолБракнъл е така добре изиграна, че по думите на [[Иън Маккелън]] ''‘тя"тя задържа актьори и зрители години по-късно’късно"''.<ref>Ian McKellen, [http://www.mckellen.com/writings/750413observer.htm „Ian McKellen on the Test of Time“], The Observer, 13 април 1975 </ref> Филмът печели [[BAFTA|БАФТА]] за Дороти Тютин и номинация за ''Златен Лъв'' на режисьора.

В 1992 г. Кърт Бейкър режисира версия с изцяло цветнокож актьорски състав, като действието се развива в САЩ.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0102102/ The Importance of Being Earnest] (1992) at IMDb</ref>

Оливър Паркър адаптира филма отново в [[2002]] г. с [[Колин Фърт]] (Джак), Рупърт Еверет (Алджи), [[Джуди Денч]] (лейди БракнолБракнъл) [[Рийз Уидърспун]] (Сесили) и Франсис О’Конър (ГуенделинГуендълин)<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0278500/ The Importance of Being Earnest] at IMDb</ref>. Версията на Паркър включва адвоката Грибсби, преследващ Джак до Хартфърдшър, (отрязан от финалния ръкопис на пиесата). Филмът е приет смесено, носейки само 58% одобрение от сайта [[Rotten Tomatoes]].<ref>[http://www.rottentomatoes.com/m/importance_of_being_earnest/ The Importance of Being Earnest] в ''Rotten tomatoes''</ref>

Адаптацията от [[2011]] г. е филмова версия на Бродуейския ривайвъл на пиесата, режисиран от БрайанБрайън Бедфорд. Състава включва Дейвид Фър (Джон), Сантино Фонтана (Алджи), Шарлот Пери (Сесили), Сара Тофам (ГуенделинГуендълин) и самия Бедфорд в ролята на лейди БракнолБракнъл.

Подобно, Уилям Арчър от ''The World'', въпеки, че се забавлявалзабавлява, открилоткрива, че пиесата е лишена от смисъл: "Какво може бедниябедният критик да направи с пиеса, която не издига никакви принципи, дали за изкуството или морала, създава свои собствени канони и конвенции, и не е нищо повече от своеволната изява на една неудържимо остроумна личност?"<ref>Beckson (1970, стр.189,190)</ref>

[[Хърбърт Уелс]] в неподписана рецензия яв ''Pal Mal Gazette'' нарича ''Колко е Важно'' една от най-свежите пиеси за годината, казвайки ‘би"би било трудно да намерим по-хумористична разправа с театъралните конвенции’конвенции". <ref>Beckson (1977 стр.188)</ref>

В ''The Speaker'', А.Б.Уолкли се възхищава на пиесата и е един от малкото който я вижда като кулминация на драматическата кариера на Уайлд. Отрича че думата ''фарс'' е убида, или дори лишена от сериозност, казвайки: "То е все компактен нонсенс, нонсенс какъвто сцената не е виждала досега." <ref>Beckson, (1977, стр.196)</ref>