Обой: Разлика между версии

{{обработка|форматиране}}

[[Картинка:Oboe modern.jpg|мини|Обой]]

'''Обоят''' е дървен духов [[музикален инструмент|инструмент]] с двойна тръстикова пластинка. Тоновият му обем е от си бемол на малка до сол на трета октава. За обой се нотира на сол ключ. Тембърът на обоя е наситен, пронизителен, с носов оттенък. Тоновете в ниския регистър звучат силно и остро. Най-изразителна и цветна е звучността на инструмента в средния и част от високия регистър. Използва се при тембристи мелодии, при характерни сола-в трета част на симфония №2 от Брамс 3-та част и много други. Щрихите легато, стакато, двоен и троен език се изпълняват с лекота, а флатерцунгите-по-трудно. В класическия двоен състав на оркестъра втория обой може да се смени с [[английски рог]].

 

Обоят като народен инструмент води началото си още от най–стари времена. В Европа е пренесен от и Изтока. В стара Гърция е познат като народен инструмент под името "авлос", при латинските народи-като тибиа, при азиатците-зурна, в Русия-жалейка а в България-зурла.

Названието обой произлиза от 2 френски думи: haut-висок и bois-дърво-висок дървен инструмент.Обоят влиза в оркестъра в началото на XVIIв. още от самото му формиране. Първи са го използвали Люли, Бах, Рамо и особено Хендел. Обоят не е транспониращ инструмент. Нотира се на ключ СОЛ. Обемът му е от b на малка октава до fis на 3 октава. С много голямо напрежение при форте може да достигне и до g на 3 октава,но е доста рисковано а тонът му е режещ и некачествен.

Тоновете на обоя носят особена специфика: нежни, красиви, без голяма широта и масивност, някак камерни, но с особена пробивност и налагащи се при изпълнение на солови партии. В различните си регистри носи нещо ново, нещо характерно,въпреки че по начало се счита за сопранов инструмент.