Анаксимен: Разлика между версии

'''Анаксимен''' (на [[гръцки език|гръцки]]: Άναξιμένης) '''от Милет''' е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[философия|философ]], [[досократици|досократик]] от втората половина на [[5 век пр.н.е.]], вероятно по-млад съвременник на [[Анаксимандър]], смятан за негов учител или приятел. Третият (след [[Талес]] и [[Анаксимандър]]) и последен представител на [[Милетската школа]], стихиен диалектик. Смята се за един от първите философи на западния свят.

Той смята, че в основата наи всичконачалото (архе) стои [[въздух|въздухът]] (aer), който по величина е безграничен и вечен, и му приписвал божествени свойства{{hrf|Ауди|2009|30}}. Смятал, че [[въздух|въздухът]] води свой собствен живот. Според него всичко произлиза от първоматерията – [[въздух]]а и се връща обратно в нея. Анаксимен не отричал и не премълчавал съществуването на боговете, но твърдял, че [[въздух|въздухът]] не е създаден от боговете, а че те самите са произлезли от въздух. Според него чрез разреждането му се получава огън, а чрез сгъстяване - вятър, след това мъглата, водата, земята, камъните, а от тях пък - всички други неща. Всичко във вселената е съставено от [[въздух|въздух]] , сгъстен в различни степени (включително и душата). Топлината го разширява, а студът го сгъстява. Пръв в древногръцката философия стига до идеята за преминаването от количествени към качествени изменения. Според него [[въздух|въздухът]] е невидим за нашите очи, но студеното и топлото, влагата и движението го правят видим. Анаксимен счита движението за вечно, благодарение на което всички неща се превръщат едно в друго. Той обединява в едно сетивността на водата и безпределността на [[апейрон]]а.