Варвара (област Пазарджик): Разлика между версии

В околностите на с. Варвара са извършвани археологически изследвания от Димитър Цончев. Установено е старо тракийско светилище от V – IV в. пр. Хр., съществувало на мястото на раннохристиянския храм „Света Марина“. Намерени са плочка на тракийски конник, железни брадви, ножчета, бронзов звънец, парчета от съдове, римска керамика и монети от [[Константин I Велики]] (306 – 337 г.), [[Констант]] (333 – 350 г.) и Валент (364 – 378 г.).

* Църква „Света влмча Варвара“ - – строежът на храма е започнат през 1811 г. и е завършен през 1814 г. Инициатор и [[ктитор]] при построяване на църквата е бил чорбаджи Атанас Лозанов / (Джеката /), чийто образ е изографисан в дясно от входната врата, заедно с образа на зографа Петраки Костакович. Майсторът на строежа е неизвестен.

* Варварски минерални извори.- Покрай бреговете на Чепинска река са открити 15 минерални извора, като през 1957 г. чрез сонда на 150 m дълбочина е намерена изобилна минерална вода със сярно съдържание и температура от 92 °C, което нарежда извора на второ място в Репубилка България по топлина на водата. На базата на тези извори са построени Варварски минерални бани, спа хотел Аква Варвара и комплекс Плажа Варвара;

* Защитена местност „Св. Марина“ -(1,5 хектара) – покровителка на чудодейния извор на това свято светилище, (1,5 хектара) с пет вековни зимни дъба. На това свещено място са разкрити основинеосновите на някогашна църква. Водата на чудодейния извор се смятясмята зяза лековите -лековита – лекува очни болести. Зидовете на църквата са запазени на височина повече от 2 метраm. Макар и без покрив, църквата се посещава целогодишно. При проучванията са установени два строителни и хронологически етапа. Изграждането на култовата сграда се поставя като време в началото на V век. Била е разрушена в края няна VI в. или началотаначалото на VII в., вероятно при славянските нашествия от Византия. Намира се непосредствено над гара Варвара.

* Защитена местност „Свети Георги“ (5,7 хектара) -  – естествено находище на блатно кокиче, намиращо се в тази местност. Блатното кокиче е застрашен вид, включен в Червената книга на Република България;

[[File:Kukeri in Varvara 2013 111.JPG|thumb|250п|Кукери във Варвара.]]

* 1 януари – Нова година, Васильовден. Според спомените на старите жители на селото, Варвара празнува Дервишовден на Васильовден. Почитането му като празник започва преди много години. Тъй като кукерските игри са чисто езически ритуали за прогонване на злите духове, носи човешката надежда за повече здраве и берекет. Кукерите цял ден ходели от къща в къща, като пожелавали да е здрава, мирна и честита Новата година! След това, този обичай се превръща в традиция и започва да се повтаря всяка година. Така е и до ден днешен. Подготовката за празника започва два месеца преди Васильовден. Участниците в празника са предимно мъже и те започват упорито да стягат своите маски и костюми с които ще се представят. Разделят се по махали, като се стараят никой да не види маските на останалите. Още от самото начало маските във Варвара са изобразявали предимно образи на животни. С много веселие е съпроводен и обредът невестата. По традиция на 25 декември в читалището се провежда дервишко събрание, предхождащо празника. На него се избира дервишки ансамбъл, който включва невеста, младоженец, девер, деверица, цигани, мечкар и мечка, а също така и поп. Костюмите им са строго определени за всеки един от участниците – местни, автентични (сукман, риза, шимия със зарафлъци, чоено палто, чишири, елек, пояс, гугла). Деверицата реди в сито зелени клонки, с които невестата ще кичи гостите и домакините почти през целия ден за здраве и берекет. И така, готовият вече ансамбъл, под звуците на гайдата и ударите на тъпана, съпровождани и с дрънкането на звънци и бакъри в 2 часа сутринта тръгват от единия край на селото – „Каменна поляна“ и стигат до другия – гара Варвара. Към 10.30 часа пристигат на центъра на селото, пред читалището където ги очакват много хора – местни жители и гости. Дервишките свирни продължават и тук, където се играе традиционното дервишко хоро. Пристигат и кукерските групи, като всяка от тях си има водач. Започват и „палавите кукерски танци под ритъма на звънците и бакърите, веселите закачки между кукер и не маскиран. Дервишовден във Варвара е бил и ще бъде един от най-обичаните и почитани празници. Той е олицетворение на стремежа на хората към творчество, израз на желанието им да продължат възрожденския дух на българската традиция и култура.

*6 януари – [[Йордановден]]. След празничната литургия в църковния храм, под ударите на камбанния звън всички отиват на определено място, където има изворна вода, която се събира в малко вирче. Останало още от миналото, старите жени казват: “Отиваме„Отиваме в Голем дол да кръщаваме водата". Попът хвърля във вирчето кръста и млади мъже и младежи се хвърлят във водата да го търсят. Късметлията обикаля с него селото за здраве, даряват го кой с каквото желае.

*Месец март – [[Сирни заговезни]]. По махали на определени места в селото и в планината се палят огньове, наречени „Оратници“. Около тях сесъбиратсе събират хора, искат си прошка един от друг, прескачат „Оратницата“ за здраве, черпят се с баници, вино. Задължително на домашната трапеза има и халва. Всичко това е придружено с много музика, смях и веселие. За съжаление обаче през последните няколко десетки години се сформира една порочна традиция на безконтролно палене на автомобилни гуми на този иначе така хубав български празник. При изгарянето си те отделят множество токсични и канцерогенни химически съединения във въздуха. И въпреки забраната и предвидените солидни глоби, нарушенията продължават с пълна сила поради липсата на каквито и да било мерки от контролните органи.

*17 юли – „[[Света Марина]]“ – общоселски църковен събор. На това свято място се прави овчи курбан за здраве, служи се празнична литургия, прави се водосвет. Мястото се посещава не само от местните жители, а и от хора, живеещи в близките и по-далечни населени места. Изворчето, което се намира в параклиса „Света Марина“ се смята за лековито – лекува очни заболявания. Немалка притегателна сила и енергия излъчват и петте вековни дъба, намиращи се около този параклис, който се намира непосредствено над гара Варвара.На хълм с изкуствено заравнен терен, над пролома на Чепинска река се намират останки на раннохристиянска църква „Света Марина“,която и до днес е почитана като свято място.

*4 декември – „Света Варвара“ – храмов празник на селото. През 2004 г. бе чествана 190-та годишнина от построяването на храма.Всяка година на този ден, селото се посещава от много гости от съседните села и градове. В храма богослужението на празничната Света Литургия се отслужва от свещеници, които идват от други населени места (Брацигово, Ново село, Ветрен дол, Розово, Пазарджик) да уважат празника. На този ден се приготвя традиционното безмесно ястие – бурения, приготвено от кисело зеле, ориз, сухи червени чушки, праз и подправки.Пече се в тава, на фурна. Ястията, приготвени за този ден са постни.

Населението на Варвара е [[Православие|източноправославно]]. Строежът на църквата „Света Варвара“ е започнат през 1811 г. и завършен през 1814 г. На 4 май 1857 г. е изографисана от зограф Петраки Костакович. Църквата представлява трикорбна базилика. Дължината ѝ е 18 m, ширината – 9,20 m, а височината – 4,20 m, от които – 1,50 m в земята вкопана. Първият свещеник в църквата е Иван Георгиев Клисурски. След смъртта му енорията е обсулжвана от свещеник Костадин Иванов Кацаров. Свещеник Петко Драготов в периода от 1925 година до 1967 годинаг. Свещеник Косданин Златнов от 1967 година до 1969 годинаг. Свещеник Асен К. Балабанов от 1969 година до 1999 година. От 1999 г. до 2013 г. енорията се обслужва от свещеник Костадин Костадинов Сталев. През служението на свещеник Петко Драготов е построена новата камбанария – 1967 г.

*Друг характерен начин за готвене на [[мисирка]] (цяла) е така нареченото „печено“. На дъното на голяма тава се слага нарязано кисело зеле, объркано с червен пипер и ситно нарязан праз. Върху него се поставя мисирката, в която предварително се слага плънка от запържен ориз с кромид лук и чер пипер. Заливат се с мазнина и се пече във фурна в продължение на 2-3 часа.

*Друго традиционно ястие е печено агне. Приготвя се за най-хубавите пролетни християнски празници – Великден и Гергьовден, като най-много агнета се пекат за Гергьовден. Почти всяка къща на този ден си обрича курбан за здраве и берекет през годината. Пълни се със запържен ориз, пресен зелен лук, дреболиите от агнето, подправки за аромат. След като се напълни агнето с приготвената плънка, зашива се, намазва се цялото отгоре със смес от олио, червен пипер и сол, накрая се завива с „кърпицата“. Пече се в предварително добре подгрята пещ в продължение на 3-4 часа. На този ден се приготвя и друг вид печено агне – чеверме, в гората на оброчището „Свети Георги“.

*За християнския празник „Света Марина“, за сватби, за кръщавки, за освещаване на нов дом – традиционното ястие е курбан по варварски. Необходими продукти: овче месо, стар кромид лук, червени домати, чушки, червен пипер, брашно, чер пипер, магданоз, сол, олио. За по-добър вкус и апетит се прибавя и люта чушка. Ястието се приготвя по специален начин и от най-добрите кулинари в селото.

На 20 юли 2010 г. във Варвара е открит нов параклис, носещ името на Св. пророк Илия. Той е построен на мястото на съществуващия и до днес каменен кръст, който е доказателство за съществуването на стар параклис още през Средновековието. Намира се югозападно от селото.