Качамак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.85.97.37 (б.), към версия на 77.85.111.163
кор.; форматиране: 8x интервали, 5x дв. интервал, 4x тире, кавички, нов ред (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
[[Картинка:Mamaliga Moldova.jpg|мини|200px|Качамак]]
[[Image:Mamaliga right.jpg|thumb|right|200px|Качамак, нарязан като хляб]]
{{кухня}}
'''Качамак''' е традиционно българско ястие, разпространено на балканитеБалканите и в [[Мизия]], т.а е.също и в Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Молдова, Беларус, Украйна, Чечня, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия и, Турция, . Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно.
 
Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т. нар. бъркалка "качамилка"„качамилка“, до получаване на каша с желаната от вас гъстота. Процесът трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместтасместа се разбърква бързо и я захлюпваме за около 15 - – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.
 
Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчетатапарчета и да се сервира по различни начини, - – сладък или солен.
 
В някои краища на България просеникът се полива със запържена с червен пипер [[свинска мас]], сирене, [[каймак]] или свински [[пръжки]] (известни и като ''джумерки''). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от [[захарна тръстика]] или [[цвекло]], наричан ''[[адъ]]'', ''[[петмез]]'' или ''[[маджун]]''. В Североизточна България се приготвя и ''[[шупла]]'' (сладкиш от царевично брашно). Известен е по света под различни имена, -но съставът му е един и същ.-, запазен през вековете до днес.
 
==История и предимства==
В България Рецептатарецептата за качамак е сравнително нов хранителен вариант на много по-древни такива. Наложил се с навлизане на отглеждането на царевица в Стопанството.
 
Просената каша (кашата, направена от просо) е един от най-древните хранителни продукти на българите, под името Слънчева каша!
 
Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното. Обичайният хляб включва типово пшеничено и ръжено брашно, а в планинските райони и други зърнени култури. Хляб от пшеничено брашно обикновено се слага на трапезата само по празници, поради значително по-дългото време за приготвяне и изпичане.
 
Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното. Обичайният хляб включва типово пшеничено и ръжено брашно, а в планинските райони и други зърнени култури. Хляб от пшеничено брашно обикновено се слага на трапезата само по празници, поради значително по-дългото време за приготвяне и изпичане.
==Производство на царевица==
За производство на царевица, показател за използването ѝ като храна още се търсят източници.
 
Според един турски данъчен регистър от 1871 г., запазен в Ориенталския отдел на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, четем за Оряховската [[кааза]], следното:<ref>Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3
</ref>
* царевица 1 437 761 киле&#768;
Line 27 ⟶ 24:
* [[овес]] 237 650 киле&#768;
* [[просо]] 40 493 киле&#768;
* [[ръж]] 4 602 киле&#768;.
 
За справка: едно тогавашно берковско киле&#768; е 70 кгkg, а едно цариградско киле&#768; - – 40 кгkg.
 
== Източници ==
Line 35 ⟶ 33:
== Вижте също ==
* [[Мамалига]]
* [[Полента]]
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Polenta}}