Качамак: Разлика между версии

[[Image:Mamaliga right.jpg|thumb|right|200px|Качамак, нарязан като хляб]]

'''Качамак''' е традиционно българско ястие, разпространено на балканитеБалканите и в [[Мизия]], т.а е.също и в Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Молдова, Беларус, Украйна, Чечня, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия и, Турция, . Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно.

Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т. нар. бъркалка "качамилка"„качамилка“, до получаване на каша с желаната от вас гъстота. Процесът трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместтасместа се разбърква бързо и я захлюпваме за около 15 - – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.

Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчетатапарчета и да се сервира по различни начини, - – сладък или солен.

В някои краища на България просеникът се полива със запържена с червен пипер [[свинска мас]], сирене, [[каймак]] или свински [[пръжки]] (известни и като ''джумерки''). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от [[захарна тръстика]] или [[цвекло]], наричан ''[[адъ]]'', ''[[петмез]]'' или ''[[маджун]]''. В Североизточна България се приготвя и ''[[шупла]]'' (сладкиш от царевично брашно). Известен е по света под различни имена, -но съставът му е един и същ.-, запазен през вековете до днес.

В България Рецептатарецептата за качамак е сравнително нов хранителен вариант на много по-древни такива. Наложил се с навлизане на отглеждането на царевица в Стопанството.

За производство на царевица, показател за използването ѝ като храна още се търсят източници.

Според един турски данъчен регистър от 1871 г., запазен в Ориенталския отдел на [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, четем за Оряховската [[кааза]], следното:<ref>Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3

* [[ръж]] 4 602 киле&#768;.

За справка: едно тогавашно берковско киле&#768; е 70 кгkg, а едно цариградско киле&#768; - – 40 кгkg.