Уинтън Марсалис: Разлика между версии

Марсалис е роден в семейство на музиканти в люлката на джаза – Ню Орлиънс. Баща му [[Елис Марсалис - младши]] е професионален джазов [[пиано|пианист]] и учител по [[музика]], който свири в [[биг-бенд]]а на знаменития през 60-те години на [[20 век]] тромпетист [[Ал Хърт]]. Именно Хърт подарява за на малкия Уинтън един от своите тромпети по случай шестия му рожден ден. [[Майлс Дейвис]] разказва за случая, на който е очевидец – Елис Марсалис моли Хърт да му услужи с пари, за да купи на сина си тромпет. „Не му купувайте нов [[музикален инструмент|инструмент]], нека засега да свири на някойнечий друг” и Хърт подарява на бъдещата знаменитост един от своите.

През 70-те на 20 век години младият Марсалис се занимава предимно с [[класическа музика]], джаз свири в свободното си време. 14-годишен е поканен като солист на Нюорлиънския [[симфоничен оркестър]]. Три години по-късно печели [[стипендия]] и започва обучението си в знаменитата [[Ню Йорк|нюйоркска]] ''„Джулиард скул”Скул”''.

В Ню Йорк Марсалис се запознава с джазови знаменитости като [[Арт Блейки]] и [[Хърби Ханкок]], в чиито групи свири известно време. [[Кариера]]та му протича бурно, паралелно с изявите на класическия подиум, той активно свири и джаз и през 1982 година, по престижната анкета на списание ''„Даун бит”'', е определен за най-добър джазмен на годината, а албумът му ''„Уинтън Марсалис”'' – за най-добра грамофонна плоча. Същите признания Марсалис получава и в следващите две години, като междувременно ''Си Би Ес'' издава още две негови плочи – джазовата ''„Мисли само за едно”'' и класическата ''„Хайдн, Хумел, Л. Моцарт – концерти за тромпет”'', които му носят първите от множеството последващи награди „[[Грами]]”. Започва съвместна дейност с легенди на джаза като [[Сара Вон]], [[Дизи Гилеспи]], [[Сони Ролинс]], [[Хари Едисън]], и др. В класическата музика сътрудничи с [[Йо Йо Ма]], [[Катлийн Батъл]], [[Артуро Сандовал]] и др. Изпълнява творби на стари и модерни автори – [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Чалз Айвз|Айвз]], [[Морис Равел|Равел]], [[Паул Хиндемит|Хиндемит]], [[Франсис Пуленк|Пуленк]], [[Игор Стравински|Стравински]], [[Ленард Бърнстейн|Бърнстейн]].

В изявленията си и най-вече чрез музиката си Марсалис се обявява за възраждане на класическите джазови принципи на [[импровизация]]та. Ненавижда [[експеримент]]ите с електронни инструменти и синкретизма между джаза и други музикални жанрове, особено от т. нар. [[поп-музика]]. „Не казвам, че поп-музиката е лоша. Казвам само, че не е джаз. Свирил съм 4 години във фънк-група. Свирил съм тази музика. Затова и зная, че това не е джаз”. Една от най-забележителните творби на Марсалис като [[композитор]] е озаглавена именно ''„Смъртта на джаза”'', който според Марсалис, след върховите постижения на [[Луис Армстронг]], [[Джон Колтрейн]], [[ЧарлиЧарлс Мингъс]], [[Телониъс Монк]], [[Майлс Дейвис]] и [[Дюк Елингтън]], се намира в застой и упадък. Уинтън Марсалис е и един от основните популяризатори на джазовата музика в наши дни.