Сирищник: Разлика между версии

== История ==

Историята на Сирищник или поне на предшестващите го селища, води началото си още от античността, за което свидетелстват останките от няколко древни поселения, намиращи се в границите на днешното селско землище. Антично селище, обхващащо площ от 15 дка, е разкрито в местността „Крънчов дол” сред западните гънки на Черна гора, на около 3 км североизточно от селото. Следи от друго такова има в м. „Църквище” при махалата Соколица, на 3-4 км северозападно. Пръснатите на това място археологически материали, на площ от около 5 дка, свидетелстват за съществуването на селищен живот през късната античност (IV-VI в.), както и през ранното средновековие. От същия период е и крепостта „Градище” в м. „Ушите”, на около 1,5 км западно от селските гробища. Разположена върху естествено защитено възвишение в планината Рудини, тя заема площ от около 2 дка. В миналото са били запазени над земята част от крепостните ѝ стени, зидове от сгради, а между тях са намирани долиуми – делви (някои и сега се пазят в селото), керамични съдчета и бронзови монети. Днес на терена, зает от крепостта, има само фрагменти от строителна и битова късноантична (византийска) керамика, шлака и сгур. Част от материалите разкриват, че укреплението е съществувало и през ранното средновековие, подобно на селището в местността „Църквище”, което най-вероятно е било свързано с крепостта. Всички данни сочат, че твърдината е принадлежала към крепостната система от долината на река Светля, по която е минавал един от най-преките пътища от Тимошко-моравските земи към поречието на река Струма и Бяло море. Освен с охраната на долината, тя е била заангажирана и с металодобива.

 

Днешното село Сирищник е пряк наследник на старо средновековно селище. Писмени сведения за неговата по-ранна средновековна история няма, но изворите косвено сочат, че през XII-XIV в. тези земи (западната част на Мраката) често са минавали ту във византийски, ту в български или в сръбски ръце. След съдбоносната за България Велбъждска битка в 1330 г., като губеща страна, българите отстъпват на Сърбия земите на запад от с. Извор – „..вь мѣсто рекомо Извори..”, което се вижда от житието на сръбския крал Стефан Дечански, писано от архиепископ Данило. От дарствената Мрачка грамота (хрисовул) на цар Иван Александър от 1347 г. за Пещерския манастир „Св. Никола” се разбира, че същите земи попадат отново в границите на България, респективно и Сирищник. Това разделение на историко-географската единица Мрака от предосманската епоха, несъмнено е повлияло на по-късното административно деление на Кюстендилски санджак (окръг) от Османската империя, при което се оформят две отделни административни звена (нахии) от нисше ниво със средища селищата Радомир и Сирищник.

== Църква ==

Средновековната църква "Свети Димитър" се намира вдясно от пътя за София,на около 1 км преди центъра на селото.

== Образование ==

Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ с над 100 годишна история.