Йосип Щросмайер: Разлика между версии

м
поправка на източниците
Редакция без резюме
м (поправка на източниците)
| герб =
}}
'''Йосиф (Йосип) Юрай Щросмайер''' (''Josip Juraj Strossmayer'' или ''Štrosmajer'') [[http://sh.wikipedia.org/wiki/Josip_Juraj_%C5%A0trosmajer]] е хърватски католически [[епископ]] от немски произход, [[теолог]] и [[меценат]], изтъкнат политически и обществен деятел. Хърватският народ го почита като „[[баща на отечеството]]“.
 
== Биография ==
Става [[доктор]] по [[философия]] (в [[Семинария]]та в Джаково, 1838), следва [[теология]] в Теологическия факултет, [[Будапеща]] (доктор по теология, [[Виена]], 1842), преподава теология от 1840 г. в Семинарията в Дяково. През 1847 - 1849 е каплан при императорския двор и духовен директор (''Spiritualdirektor'') на Духовната академия [[Фринтанеум]] във Виена.
 
Епископ Йосиф прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява [[Руско-турска война|Руско-турската освободителна война]] и по-късно се застъпва за [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]]. Подпомага лечението на ранени български войници по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885), като изпраща на [[Български червен кръст|Българския червен кръст]] чрез министър-председателя [[Петко Каравелов]] 200 [[флоринт]]а.
 
През 1881 г. по повод на [[енциклика]]та »Grande munus« (30 септември 1880) в чест на св. св. [[Кирил и Методий]] отслужва тържествена литургия на славянски език в [[рим]]ската базилика „[[Сан Клементе]]" и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор.
 
Негов приятел е руският религиозен философ [[Владимир Соловьов]] (+ [[1900]]), чест гост в дома му. През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество ([[БАН]]). През 2005 г. сдружение „Епископ Йосиф Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в [[София]], на ул. „Йосип Щросмайер“.<ref name="Новинар">{{cite web |url=http://novinar.bg/news/pametnik-na-episkop-josif-shtrosmajer-shte-bade-izgraden-v-sofiia_MTY1Nzs0Nw==.html |title=Паметник на епископ Йосиф Щросмайер ще бъде изграден в София |publisher= Новинар |date= 14 юли 2005}}</ref> На 3 септември 2012 г. за времето между 16.30 и 20.30 ч. паметникът е осквернен от неизвестни вандали.<ref [[name="bnews">{{cite web |url=http://www.bnews.bg/article-58179]] |title=Поругаха паметника на Йосип Щросмайер |publisher= bnews.bg |date= 4 септември 2012}}</ref> Постаментът му е надраскан с надписи, които изразяват етническа и религиозна омраза. Надписите са написани със спрей неграмотно. Паметникът се намира на ул. „Йосип Щросмайер” в столицата.
 
== Трудове ==
* A. Špitelak (Hrsg.), ''Reden, Vorschläge und Erklärungen auf dem Vatikanischen Konzil'', Zagreb 1929
* F. Šišić (Hrsg.), ''Korespondencija Raški-Štosmajer'', 4 t., Zagreb 1928-1931
* F. Šišić, ''Josip Juraj Štrosmajer, Dokumenti i korespondencija'', I, Zagreb 1933
 
== Литература ==
* Vasilije Đ. Krestić, ''Biskup Štrosmajer u svetlu novih izvora'', Zagreb 2002.
* Kosta Milutinović, ''Štrosmajer i jugoslovensko pitanje''. Novi Sad, 1976 (Institut za izučavanje istorije Vojvodine. Monografije, 15).
* Юринич, С. Йосиф-Юрай Щросмайер, ''СбНУ'', XXII-XXIII, 1906-1907, 1-71.
* ''Encyclopedic Dictionary of Religion'', Philadelphia-Washington, D.C. 1979, p. 3403.
* V. Soloviev, Lettre à Strossmayer, Agram, 9-21 sept. 1886) // Е.Л. Радлов (изд.), ''Письма В.С. Соловева'', Петербург 1908, I, 183-190 [на немски: W. Solowjew, Una Sancta. Schriften zur Vereinigung der Kirchen und zur Grundlegung der universalen Theokratie, II (= W. Szylkarski, Hrsg., Deutsche Gesamtausgabe der Werke von Wladimir Solowjew, Freiburg 1954, III, 7-25)].
* J. Urban, Korespondencja Solowjewa z Strossmayerem // ''Przeglad Powszechny'', 1909, № 101.
* Ф. Гривец, Владимир Соловев и епископ Щросмайер // ''Вера и родина'' (август-сентябрь), 1925.
* Ch. Loiseau, La politique de Strossmayer // ''Le Monde Slave'', NF, 4, 1927, № 1, 379-405.
* W. Szylkarski, Solowjew und Strossmayer // ''Ostkirchliche Studien'', 1, 1952, № 2.
* E. Winter, ''Rußland und das Papsttum'', Berlin 1961, II, 364 f., 382-390, 500-503.
* А. Теодоров, Миладиновските песни и Щросмайер. - ''Пер. сп.списание'', 1985, кн. XVI, 82-97.
* Шишманов, Ив. Владика Щросмайер. Спомени от една лична среща. - ''Български преглед'', V, 1899, кн. 6, 77-78.
* М. Арнаудов, ''Братя Миладинови. Живот и дейност''. С., 1969, 211-229.
* П. Хр. Петров и Ф. Шишич, Кореспонденция на българи с Щросмайер-Рачки. - ''Изв. на Инст. за история''. Т. 18, 1967, 247-288.
* ''Братя Миладинови. Преписка''. Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. С., 1964, с. 241, 245.
* ''Епископ Йосип Щросмайер и българите. Хърватският интелектуален елит и София''. С., 2009.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* Димитър Райков, [http://promacedonia.com/dr/dr_13.htm „Димитър и Константин Миладинови. Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха“, Партиздат, София, 1986, гл. XIII: Йосиф-Юрай Щросмайер], promacedonia.com
* [http://promacedonia.com/dr/dr_13.htm Димитър Райков, ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ]
* Johannes Madey, [http://www.bautzbbkl.de/lexikon/bbkl-artikel.php?art=./sS/s4Str/strossmayer_j_j.shtmlart JohannesSTROSSMAYER, MadeyJosip Juraj], ''Kirchenlexikon]'', Band XI (1996), Spalten 111-112
* [http://www.novinar.net/main.php?act=news&act1=mnenia&mater=MTY1Nzs0Nw== вестник Новинар - биография, портрет, паметник]
 
{{СОРТКАТ:Щросмайер, Йосиф}}
[[Категория:Римокатолицизъм]]
[[Категория:Теолози]]
[[Категория:Хърватски учени]]
[[Категория:Почетни членове на БАН]]
[[Категория:Личности (Осиек)]]
[[Категория:Хърватски учени]]