Маргарита Наварска: Разлика между версии

''Първи брак'': През 1509 година се омъжва за принца по кръв херцога [[Карл IV Алансон|Шарл IV Алансон]], който умира година след [[Павия|битката при Павия]] от 1536.

''Втори брак'': През 1527 година сключва втори брак с Анри /Енрике/ ІІ д'Албре, [[крал на Навара]].

Дворът на Маргарита е важен център на френския хуманизъм. Самата тя знае латински  (възможно,  гръцки език) и оказва голямо влияние на много известни хора на своето време. В това отношение тя е предшественица на създателите на [[литературни салони|литературните салони]] през XVII-XVIII в.

Дворът на Маргарита в град Нерак е един от центровете на литература, наука и изкуство на Западна Европа. Прекрасно образована, надарена с поетически способности, кралицата привличала към себе си поети от различни школи, хуманисти и волнодумци, преследвани от ЦерковатаЦърквата. Нейното покровителство и гостоприемство ползватползва цвета на Европейския Ренесанс - Гийом Бюде, [[Клеман Маро|Клеман Маро, ]][[Бонавантюр де Перие]], [[Пиер дьо Ронсар]] , Декарие, [[Еразъм Ротердамски]].

При дворедвора на Маргарита Наварска е направен превод от латински на книгата "Деяния на датчаните" на Саксон Граматин, съдържаща повествование за [[Хамлет]], принц датски принц, от което се евъзползва възползвалпо-късно [[Шекспир]] при създаването на своята известна пиеса.

Съчиненията на Маргарита Наварска отразяват, характерното за нея, напрегнато религиозно-етическо търсене и съчетават медитативност, а понякога мистицизъм съчетан със суховатост на стила.

Рязко отричане от [[Сорбона]]<nowiki/>та предизвиква поемата «"Огледало на грешната душа»" (''Le Miroir de l'ame pecheresse'', 1531), в която намира отражение лютеранския тезис за оправдание на вярата; версификацията на поемата напомня за традицията на [[Петрарка]].

Отглас от дискусията между [[Еразъм]] и [[ Мартин Лутер|Мартин Лутер]] за свободата на волята  се усещатусеща в произведението «"Диалога относно формата на нощното виде́ние»" (''Dialogue en forme de vision nocturne'', 1524, публ. 1533). На смъртта на [[Франсоа I]] е посветена наситената с реминисценция от [[апостол Павел]] и [[Платон]] поема «Кораб» (''Le Navire'', 1547). Сред другите съчинения са : «Комедия, изиграна в Мон-дьо-Марсан» (''La Comédie de Mont-de-Marsan'', 1548); обширна преписка с брат и и други лица (публикувана през 1841). Даже фарс «Болния» (''Le Malade'', 1535-1536) завършена в духа на праволинейно религиозно наставление. Голяма част от стихотворенията на Маргарита излизат в състава на сборника «Перли от перлите на принцесата» (''Marguerites de la Marguerite des princesses'', 1547).