Разлика между версии на „Българо-турски протокол (1909)“

редакция без резюме
'''Българо-турският протокол''' еот подписан на [[6 април]] [[1909]] г.година междуе Българияспоразумение, ис което [[Османска империя|Османската империя]] в [[Истанбул]]. Според него империята признава независимостта на страната, обявена на [[22 септемвриБългария]] [[1908]] г. и се отказва от каквито и да билосрещу материални искания. От своя страна българското правителство се задължава да установикомпенсации и определигаранции въпросите, свързани сза положениетоправата на мюсюлманите и вакъфските имоти в страната, с компанията на [[Източнибългарска железници|Източните железници]] и другитеритория. С този акт България става официално независима от Османската империя.
 
== Предистория ==
 
[[Обявяване на независимостта на България|Отхвърлянето на трибутарния статут]] от България на 22 септември 1908 предизвиква остра реакция на османските власти. Срещу отказа на султана от формалния контрол върху външната политика на София и южната част на страната (третирана съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]] като [[Източна Румелия|османска провинция]]) те настояват за парични компенсации и корекции на границата в района на [[Одрин]]. В отговор на военните демонстрации от османска страна [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|правителството на Александър Малинов]] е принудено да свика частична мобилизация на два пъти в рамките на три месеца (октомври 1908 – януари 1909). На предложението му да даде обезщетение от 10 милиона е отвърнато с искания за 572 милиона лева. През ноември 1908 българският делегат в Цариград [[Андрей Ляпчев]] (министър на търговията и земеделието) предлага максимума, на който София е готова – 82 милиона лева.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Радослав Попов ; Василка Танкова | year = 1994 | title = История на българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация Отворено общество | location = София | pages = 390-396 | isbn = 954-520-038-3}}</ref>
 
Развръзката в дипломатическата криза настъпва през януари 1909, когато руският външен министър [[Александър Изволски]] предлага общоприемлива формула за уреждане на материалните последици от акта на 22 септември. Съгласно с неговото предложение в началото на март е постигнато предварително споразумение, с което Русия отписва част от контрибуциите, които Османската империя ѝ дължи след войната от 1877-1878 година, а в замяна на това османската страна се съгласява да се откаже от финансовите си претенции към България и да признае независимостта ѝ. След като българското правителство се съгласява да поеме дълг към Русия в размер на 82 милиона, на София и Цариград остава да уредят помежду си само въпросите, свързани с имуществото на османската държава и мюсюлманската общност на българска територия.{{hrf|Стателова|1994|398}}
 
== Съдържание ==
 
Българо-турското споразумение е подписано в [[Цариград]] от Ляпчев и Рифат паша с посредничеството на съглашенските посланици. С подписа на турския външен министър са анулирани членовете на [[Берлинския договор]], натоварващи България с ежегоден трибут и пропорционален дял от османския държавен дълг.{{hrf|Стателова|1994|402-403}}
 
Под натиска на Австро-Унгария и Германия в протокола е включен член, осигуряващ обезщетение за вложителите в [[Източни железници|Компанията на Източните железници]], които отстъпват активите си в Южна България. Компенсациите са договорени през юни от Ляпчев в директни преговори с ръководството на компанията.
 
Протоколът задължава българското правителство да заплати на Османската империя за правата ѝ върху телеграфа, пощите, фаровете и санитарната служба на своя територия. България поема и задължението да гарантира свободно изповядване на вярата и равенство на мюсюлманите с останалите си граждани, договорена е и организацията на мюсюлманските общини и съставяне на комисия за вакъфските имоти.{{hrf|Стателова|1994|402-403}}
 
Други условия, за които Ляпчев преговаря: защита на българите в империята, утвърждаване на [[Българска екзархия|Екзархията]], прокарване на железница от [[Македония (област)|Македония]] ([[Куманово]]) до българската граница, митнически съюз{{hrf|Стателова|1994|392}}, остават извън споразумението.
 
== Значение ==
 
Българо-турският протокол слага край на опасността от война между двете държави и на [[Балканска криза (1908-1909)|Балканската криза]], предизвикана от обявяването на българската независимост и от австро-унгарската [[анексия на Босна и Херцеговина]]. Броени дни след сключването му независимостта на България е призната от всички [[Велики сили]].{{hrf|Стателова|1994|402-403}}
 
== Източници ==
<references />
* Николова, В., Куманов, М., Кратък исторически справочник на България, Народна просвета, София, 1983 г.
 
[[Категория:История на България (1878-1918)]]