Българо-турски протокол (1909): Разлика между версии

[[Обявяване на независимостта на България|Отхвърлянето на трибутарния статут]] от България на 22 септември 1908 предизвиква остра реакция на османските власти. Срещу отказа на султана от формалния контрол върху външната политика на София и южната част на страната (третирана съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]] като [[Източна Румелия|османска провинция]]) те настояват за парични компенсации и корекции на границата в района на [[Одрин]]. В отговор на военните демонстрации от османска страна [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|правителството на Александър Малинов]] е принудено да свика частична мобилизация на два пъти в рамките на три месеца (октомври 1908 – януари 1909). На предложението му да даде обезщетение от 10 милиона е отвърнато с искания за 572 милиона лева. През ноември 1908 българският делегатпратеник в [[Цариград]] [[Андрей Ляпчев]] (министър на търговията и земеделието) предлага максимума, на който София е готова – 82 милиона лева.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Радослав Попов ; Василка Танкова | year = 1994 | title = История на българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация Отворено общество | location = София | pages = 390-396 | isbn = 954-520-038-3}}</ref>

Развръзката в дипломатическата криза настъпва през януари 1909, когато руският външен министър [[Александър Изволски]] предлага общоприемлива формула за уреждане на материалните последици от акта на 22 септември. Съгласно с неговото предложение в началото на март е постигнато [[Руско-турски протокол (1909)|предварително споразумение]], с което Русия отписва част от [[Цариградски договор (1879)|контрибуциите]], които Османската империя ѝ дължи след [[Руско-турска война (1877-1878)|войната от 1877-1878 година]], а в замяна на това османската страна се съгласява да се откаже от финансовите си претенции към България и да признае независимостта ѝ. След като българското правителство се съгласява да поеме дълг към Русия в размер на 82 милиона, на София и Цариград остава да уредят помежду си само въпросите, свързани с имуществото на османската държава и мюсюлманската общност на българска територия.{{hrf|Стателова|1994|398}}

Българо-турското споразумение е подписано в [[Цариград]] от Ляпчев и Рифат паша с посредничеството на съглашенските посланици. С подписа на турския външен министър са анулирани членовете на [[Берлинския договор]], учредяващи провинцията [[Източна Румелия]] и натоварващи България с ежегоден трибут и пропорционален дял от османския държавен дълг.{{hrf|Стателова|1994|402-403}}