Университетска криза (1907): Разлика между версии

[[Картинка:Ivan Shishmanov.jpg|мини|200п|Просветният министър Иван Шишманов – един от създателите на университета и радетел за неговата автономия, подава оставка в знак на протест срещу решението за временното му закриване.<ref name="statelova-universitet1907">{{hrfcite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = 206 | isbn = 954-426-206-2107}}</ref>]]

В края на 1906 година социалните условия в България се влошават вследствие от пренапрягането на държавните финанси и увеличаването на данъчното бреме. Недоволството на преподавателите и учащите в Университета нараства, поради плановете на [[Правителство на Димитър Петков|правителството]] на [[Димитър Петков]] да ограничи самоуправлението му. Студентите организират демонстрации срещу намеренията на управляващите и в солидарност на започналата през декември масова стачка на железничарите. Протестите са повлияни от [[Революция в Русия (1905)|революцията]] в [[Руска империя|Русия]].<ref name="statelova-universitet1907">{{cite book hrf| last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = 204-206 | isbn = 954-426-206-7}}</ref>

Напрежението между студентите и управляващите ескалира при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в [[София]] на 3 януари 1907. За случая в новата сграда са допуснати само подбрани от властта лица. Разгневени от ограниченията, останалите отвън голям брой студенти посрещат с освиркване и снежни топки пристигащия на каляска Фердинанд. Конният конвой на княза разпръсква стотиците демонстранти, но поканените за освещаването на Народния театър представители на дипломатическия корпус стават свидетели на скандала. Подтикван от Фердинанд, ден по-късно кабинетът взема решение да затвори университета за половин година и да уволни всички професори и лектори.<ref>{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 105-106 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Решението е приложено на практика, след като е утвърдено с указ на княза. Академичната общност го обявява за незаконно и свиква митинг на 8 януари, но в същото време полиция и войска блокират сградата на университета. Голям брой студенти са арестувани и впоследствие интернирани по родните си места или изпратени в казармата.<ref name="statelova{{hrf|Стателова|1999|204-universitet1907"/>206}}<ref name="encbg-unikriza">Енциклопедия „България“. Том 7. София, Издателство на БАН, 1996, с. 150</ref>

Репресиите срещу студентите, последвани и от масови уволнения на учители заради активната им позиция по социалните проблеми и критики към управлението, предизвикват широко недоволство в [[Княжество България|Княжеството]] и в европейския либерален печат. В страната те насърчават сформирането на „Патриотичен блок“ от [[Народна партия|Народната]] и други опозиционни партии. В защита на уволнените се обявяват [[Константин Величков]], [[Иван Вазов]], [[Константин Иречек]] и други влиятелни интелектуалци.{{hrf|Стателова|1999|206-210}} Междувременно управляващите приемат законодателство, което забранява членуването на студенти в политически организации, премахва окончателно университетската автономия, налага административна намеса в назначаването на преподаватели и в дисциплинарните наказания на студенти и засилва съдебното преследване срещу критичните спрямо княза вестници.{{hrf|Стателова|1999|206-210}} Новият министър на народното просвещение [[Никола Апостолов]], който заменя несъгласния с политиката срещу университета [[Иван Шишманов]], се опитва да реши кризата, като привлече част от уволнените професори. Те обаче отхвърлят постъпките му, докато не бъдат възстановени на работа всичките им колеги. ВНяколко откритиячуждестранни отновоучени презсъщо лятотоотклоняват поканите му.<ref>{{cite book | last = Сретенова | first = Николина | year = 2000 | title = Университетът и физиците. Начало | publisher = Херон прес | location = София | url = http://old-philosophy.issk-bas.org/books/nachalo.pdf | pages = 23-26, 33-34 | isbn = 954-580-085-2 | accessdate = 15.02.2015}}</ref> Това принуждава Апостолов да назначи на 1907мястото университетна сауволнените назначенипрофесори гимназиални учители без необходимите познания и авторитет.{{hrf|Сретенова|2000|27-28}} Университетът е открит отново през есента 1907 без преподаватели отза чужбинаключови дисциплини и за целия юридически факултет. Новоназначените редовни и извънредни професори са подложени на унищожителна критика в неправителствения печат, ноа студентитевместо 1 300 студента, сучили изключениев науниверситета незначителеннепосредствено бройпреди закриването му, отказватдевет дамесеца по-късно се върнатзаписват въведва висшетостотина, училищеголяма част от тях чиновници, действащи по задължение.{{hrf|СтателоваСретенова|19992000|20631-21032, 37}}