Разлика между версии на „Дж. Р. Р. Толкин“

редакция без резюме
м (– Категория:Оксфордски университет, + Категория:Възпитаници на Оксфордския университет, + Категория:Преподаватели в Оксфордския универси)
В началото на [[1908]] г. Роналд и брат му се местят да живеят в общежитие зад църквата и Роналд започва първата си година в [[Оксфорд]]. Там скоро забелязват талантът му по отношение усвояването на нови езици. На [[17 декември]] [[1911]] г. той получава и първата си награда в колежа [[Екзитър]]. През [[1913]] г., след навършване на пълнолетието си, той изпраща писмо до Идит с молба да се омъжи за него. Три години по-късно отец Морган благославя брака им. През същата година държи държавни изпити за степен [[бакалавър]] на хуманитарните науки. След две години получава първа степен за [[Английски език]] и [[литература]]. Същевременно е назначен в полка на Лангширските стрелци.
 
На [[22 март]] [[1916]] г. той сключва брак с Идит Брат. Междувременно е избухнала [[Първата световна война]]. Три месеца след сватабатасватбата си, Толкин участва в настъплението при р. Сома като офицер( [[лейтенант]])-свързочник в продължение на четири месеца. Скоро заболява тежко от [[тиф]] и се завръща в Англия. По това време Толкин вярва че някога Англия е била богата с множество [[легенда|легенди]] и предания, такива като скандинавските митове, ирландските [[сага|саги]] и [[келти|келтските]] [[епос]]и. Те обаче били изгубени след завладяването на Острова от [[нормани]]те през [[1066]] година. Така страната остава „пропита” с келтската, но не и с англосаксонската [[митология]] и [[фолклор]]. Хрумва му мъглява идея за творба, която именува „Книга на изгубените предания“.
 
=== В Оксфорд ===
През лятото на [[1925]] година той и жена му Идит, заедно със синовете си Джон (почти на осем години), Майкъл (почти на пет) и Кристофър (ненавършил една) заминават на почивка във [[Файли]], градче на [[Йоркшир]]ския бряг, където и до днес ходят много туристи. Там наемат вила, построена върху скала, надвиснала над плажа и морето. По това време Майкъл бил болезнено привързан към мъничко оловно куче-играчка, което носел навсякъде със себе си. По време на една плажна разходка той се увлича в хвърлянето на камъчета във водата и за миг оставя кученцето на пясъка. На този фон мъничката петниста играчка изчезнала. Майкъл бил съкрушен. До вечерта и през целия следващ ден Толкин и малкия Джон търсили кученцето безрезултатно. За да успокои Майкъл давайки му разбираемо „обяснение“ за съдбата на любимата му играчка Роналд измислил приказка, в която живо кученце на име Роувър е превърнато в играчка от магьосник, впоследствие изгубено на плажа от момченце досущ като Майкъл, среща комичен „пясъчен вълшебник“ и преживява цял куп приключения на луната и в морето. Това е приказката известна днес като „Роувърандъм“. Тя не е създадена наведнъж. Много нейни части са допълвани през годините. Освен това тя е записана в писмен вариант години по-късно, а е публикувана за първи път едва през [[1998]] година под вещата редакция на Кристина Скъл и Уейн Г. Хамънд, които намират в текста ѝ препратки към различни източници — от норвежките саги до [[Едит Несбит]], — както и първообраза на елементи от класическата Толкинова митология.
 
През април същата 1925 година Джон Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън публикуват техният превод на „[[Сър Гауейн и Зеленият рицар]]”, а през октомври започва работа в Оксфорд, като преподавател по Англо-Саксонскианглосаксонски. Преподава и в колежа „Пемброук” за следващите 24 години. [[1926]] г. не е особено продуктивна за Толкин, като се изключи статията му „[[Филология]] — общи творби” в „Годишник по Английски език и литература”. В тази година той се запознава с [[К. С. Луис]]. През следващите няколко години Роналд се отдава на преподавателската си работа. Заедно с приятелите си Луис, [[Чарлз Уолтър Стансби Уилямс|Чарлз Уилямс]] и [[Оуен Барфийлд]], поставят началото на неформалния литературен кръг ''[[Инклинги]]''.
 
След няколко години започва писането на епичния цикъл от митове и легенди за [[Средна земя|Средната земя]], наречена „[[Силмарилион]]“. Всъщност Толкин започва да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата Световна Война, но едва по-късно изгражда основната част от повествованието.
През [[1929]] г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около [[1933]] г. той за пръв път подхваща историята за едно малко същество наречено Билбо Бегинс и през 1936 г. завършва „[[Хобитът]]“ — първата му издадена книга, свързана със [[Средна земя|Средната земя]]. То е хòбит – странно малко същество, живеещо в не по-малко странна страна. Билбо е въвлечен от вълшебника Гандалф в едно приключение заедно с тринайсет джуджета, тръгнали да открият заедно едно съкровище, пазено от дракона Смог. Но хобитът Билбо си има богатство и тръгва на път най-вече заради приключенията и заради приятелите, които познава съвсем отскоро... Четиринайсетте търсачи на съкровището минават през всякакви препятствия, срещат се с всевъзможни същества (и добри и лоши), за да стигнат до леговището на дракона. Историята около написването на книгата се е превърнала в легенда. Една вечер, докато проверява студентски съчинения, Толкин попада на празен лист. Той импулсивно го хваща и написва: „В една дупка в земята живееше хòбит.” С тези думи той поставя началото на световната си известност. Книгата си за Билбо той завършва през [[1936]] година. Пълната версия на романа излиза през [[1948]] г.
 
Същата година Роналд чете и прочутата си лекция „[[Беовулф]]: за чудовищата и критиците” и излиза известната книга „Песни за филолози”, в която той публикува пет поеми на англо-саксонскианглосаксонски, една на готически и седем на английски език. На следващата година той публикува „Беовулф: за чудовищата и критиците” ([[1 юли]] [[1937]]), а на [[21 септември]] излиза и неговата първа „книга на славата” — „Хобит или дотам и обратно”. Увлекателния детско-юношески роман се радва на неочакван успех. Второто издание се появява през [[1951]] г., а третото — през [[1966]] г. В по-късни издания са правени корекции. Анотирано издание се публикува през [[1988]] г. Издателите „[[Алън и Ънуин]]“ веднага поискват от професора продължение на чудната история, останала с така приятно „отворен финал“. Толкин веднага се заема с поставената задача.
 
През следващите четири години Роналд се отдава почти изцяло на това продължение, което започва да натрупва все повече и повече обем под влияние на събираните през годините идеи на талантливия професор. През [[1939]] г. чете прословутата си лекция „За вълшебните предания” , а през следващата, [[1940]] г., излиза „Беоулф и фрагмента Финесбург” — превод в проза на съвременен английски език от Джон Р. Кларк Хол, където са включени „Встъпителни бележки върху превода в проза на Беоулф” от Толкин. С това се продължава успешната серия издания на „Джордж Алън и Ънуин”, а Роналд трупа все повече слава и най-вече авторитет. Резултатът не закъснява — още на следващата година той става професор по английски език и литература в Оксфорд — пост, който заема до пенсионирането си през [[1959]] г. Заедно с това е издадена и „Листо от Дребносръчко” — разказ, преиздаден по-късно в „Дърво и лист” ([[28 май]] [[1964]]). Следващата прочута приказка на Толкин (след „Листо от Дребносръчко”), публикувана по-късно в „Опасното кралство”, излиза през [[1949]] г. Става дума за „Фермера Джайлс от Емз” (октомври 1949 година, илюстрирана от най-издвестнияизвестния илюстратор на толкиновите творби [[Полийн Бейнс]]).
 
Дванадесет години отнема на Толкин да довърши своята най-епична творба. По времето когато я завършва той не е далеч от шейсет годишнината си и с нетърпение чака издаването ѝ, ала не е сигурен дали желае да бъде публикувана от досегашните му издатели от „Алън и Ънуин”, макар че по време на работата си обсъжда с тях ръкописа и получава горещо одобрение. Проблемът се корени в неговата стара мечта — книгата с „изгубените предания”, която той копнее да публикува. През [[1937]] г. от издателството, макар и не напълно отказват да я публикуват. Стенли Ънуин просто заявява, че е неподходяща за продължение на „Хòбит”. Толкин така и не предлага втори път тази книга на „Алън и Ънуин” с презумпцията, че щом веднъж са „отказали”, ще откажат отново. Роналд желае да публикува своите ранни съчинения ''заедно'' с новата си книга, тъй като тя в голяма степен се откъсва от „Хобит” и съдържа множество реминисценции именно от онези творби на писателя. Ала над всичко Толкин копнеел да намери публика за старата си творба, тъй че когато Милтън Уолдман от издателска къща „Колинс” показал интереса си към двете книги – старата и новата, Роналд бил твърде склонен да изостави „Алън и Ънуин”.