Дж. Р. Р. Толкин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xakepxakep (беседа | приноси) Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 33:
Роден в [[Блумфонтейн]], главен град на живописната [[Оранжева република]], [[Южна Африка]], в семейството на Артър Руел Толкин и Мейбъл Съфилд, англичани. Баща му се преместил в Блумфонтейн заради получено повишение в банката, в която работил в [[Англия]]. Десетина месеца след сватбата на родителите му, на [[3 януари]] [[1892]] г., се ражда малкият Джон Толкин, когото всички наричат на галено Роналд. След две години се ражда и брат му Хилъри Артър Руел Толкин.
На тригодишна възраст Джон заминава с майка си и брат си за [[Англия]], в [[Бирмингам]] на гости на сестрата на Мейбъл. На [[15 февруари]] същата година, баща му умира от [[инсулт]]. Майката, почти сама и с две деца в Бирмингам, намира малка къща в крайградското селце Сеърхол, където се установява. Тя се отдава на идеята да даде добро възпитание и образование на децата си. През юни [[1900]] г. Мейбъл и сестра ѝ, Мей Инкълдън, хвърлят в потрес роднините си, убедени баптисти, приемайки [[Римокатолическа църква|римокатолицизма]]. Така те скъсват отношенията си с тях.
През есента Джон Толкин се явява на изпит в училището „Кинг Едуард“ и е приет. В края на същата година семейството се мести в [[Моусли]], за да бъдат по-близо до Бирмингам и училището. Скоро след това Мейбъл Толкин се премества в къща в Еджбастън в близост до Бирмингамската оратория и училището „Св. Филип“, където тя премества децата си поради финансови затруднения. През есента на идната година Джон Роналд получава стипендия от „Кинг Едуард“ и се завръща там, за да продължи обучението си.
На [[14 ноември]] [[1904]], майка му умира след шестдневна диабетична кома. Роналд и брат му Хилари се преместват при леля им Беатрис Съфилд. Отец Франсис Ксавиер Морган, свещеник в [[Бирмингам]]ската [[оратория]], става техен настойник. Скоро отношенията на двете момчета с леля им се обтягат и отеца им помага да си намерят евтин пансион, където Роналд се запознава с красивата девойка [[Идит Мери Брат]]. С голям интерес Толкин попива знания за нови езици, участва в училищния отбор по [[ръгби]]. Поради това отец Морган не е очарован от появата на Идит, която е с три години по-голяма от него. Той обяснява на Роналд, че без стипендия не би могъл да завърши образованието си, а за тази цел трябва да се справи блестящо на приемните изпити в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. Толкин обещава да прекрати връзката си с Идит до навършването на двадесет и една години.
=== Ранни години ===
В началото на [[1908]] г. Роналд и брат му се местят да живеят в общежитие зад църквата и Роналд започва първата си година в [[Оксфорд]]. Там скоро забелязват талантът му по отношение усвояването на нови езици. На [[17 декември]] [[1911]] г. той получава и първата си награда в колежа [[Екзитър]]. През [[1913]] г., след навършване на пълнолетието си, той изпраща писмо до Идит с молба да се омъжи за него. Три години по-късно отец Морган благославя брака им. През същата година държи държавни изпити за степен [[бакалавър]] на хуманитарните науки. След две години получава първа степен за [[Английски език]] и [[литература]]. Същевременно е назначен в полка на Лангширските стрелци.
На [[22 март]] [[1916]] г. той сключва брак с Идит Брат. Междувременно е избухнала [[Първата световна война]]. Три месеца след сватбата си
=== В Оксфорд ===
През 1917 г. се ражда и първият син на семейство Толкин — Джон. Година по-късно Роналд и Идит се преместват да живеят в Оксфорд. През [[1919]] г. той работи като помощник по списването на [[Оксфордски речник]] за две години. На следващата година се ражда и вторият му син – Майкъл. Междувременно Толкин вече е направил няколко по-забележими опита в областта на литературата с „Таласъмска крачка“ ([[1915]]) и „Веселите моряци“ ([[1920]]). През [[1921]] г. той се премества в [[Лийдс]] и започва работа като преподавател по английска литература. Година по-късно е издаден и „Речник на средноанглийски език“. През 1924 г. Роналд вече е професор в Лийдс и се ражда най-известния му син — Кристофър Толкин, бъдещ редактор на посмъртно издадените творби на своя баща и техен най-голям познавач.
През лятото на [[1925]] година той и жена му Идит, заедно със синовете си Джон (почти на осем години), Майкъл (почти на пет) и Кристофър (ненавършил една) заминават на почивка във [[Файли]], градче на [[Йоркшир]]ския бряг, където и до днес ходят много туристи. Там наемат вила, построена върху скала, надвиснала над плажа и морето. По това време Майкъл бил болезнено привързан към мъничко оловно куче-играчка, което носел навсякъде със себе си. По време на една плажна разходка той се увлича в хвърлянето на камъчета във водата и за миг оставя кученцето на пясъка. На този фон мъничката петниста играчка изчезнала. Майкъл бил съкрушен. До вечерта и през целия следващ ден Толкин и малкия Джон търсили кученцето безрезултатно. За да успокои Майкъл, давайки му разбираемо „обяснение“ за съдбата на любимата му играчка, Роналд измислил приказка, в която живо кученце на име Роувър е превърнато в играчка от магьосник, впоследствие изгубено на плажа от момченце досущ като Майкъл, среща комичен „пясъчен вълшебник“ и преживява цял куп приключения на луната и в морето. Това е приказката, известна днес като „Роувърандъм“. Тя не е създадена наведнъж. Много нейни части са допълвани през годините. Освен това тя е записана в писмен вариант години по-късно, а е публикувана за първи път едва през [[1998]] година под вещата редакция на Кристина Скъл и Уейн Г. Хамънд, които намират в текста ѝ препратки към различни източници — от норвежките саги до [[Едит Несбит]], — както и първообраза на елементи от класическата Толкинова митология.
През април същата 1925 година Джон Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън публикуват
След няколко години започва писането на епичния цикъл от митове и легенди за [[Средна земя|Средната земя]], наречена „[[Силмарилион]]“. Всъщност Толкин започва да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата
=== В света на Средната земя ===
През [[1929]] г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около [[1933]] г. той за пръв път подхваща историята за едно малко същество наречено Билбо Бегинс и през 1936 г. завършва „[[Хобитът]]“ — първата му издадена книга, свързана със [[Средна земя|Средната земя]]. То е хòбит – странно малко същество, живеещо в не по-малко странна страна. Билбо е въвлечен от вълшебника Гандалф в едно приключение заедно с тринайсет джуджета, тръгнали да открият заедно едно съкровище, пазено от дракона Смог. Но хобитът Билбо си има богатство и тръгва на път най-вече заради приключенията и заради приятелите, които познава съвсем отскоро... Четиринайсетте търсачи на съкровището минават през всякакви препятствия, срещат се с всевъзможни същества (и добри и лоши), за да стигнат до леговището на дракона. Историята около написването на книгата се е превърнала в легенда. Една вечер, докато проверява студентски съчинения, Толкин попада на празен лист. Той импулсивно го хваща и написва: „В една дупка в земята живееше хòбит.
Същата година Роналд чете и прочутата си лекция „[[Беовулф]]: за чудовищата и
През следващите четири години Роналд се отдава почти изцяло на това продължение, което започва да натрупва все повече и повече обем под влияние на събираните през годините идеи на талантливия професор. През [[1939]] г. чете прословутата си лекция „За вълшебните
Дванадесет години отнема на Толкин да довърши своята най-епична творба. По времето, когато я завършва, той не е далеч от
=== Последни години ===
|