Радиолокатор: Разлика между версии

{{main|Шум (електроника)}}

Шумът на сигнала е вътрешен източник на случайните вариации в сигнала, които се генерират от всички електронни компоненти.

Отразените сигнали рязко намаляват с увеличаването на разстоянието, и тогава шумът води до ограничение на обхвата на радара. И [[Шум|прагът на шума]] и [[Отношение сигнал-към-шум|отношението сигнал/шум]] са две различни измерими характеристики, които влияят на производителността (к.п.д.).

Отразяващите обекти, които са твърде далеч пораждат твърде слаб сигнал, който не превишава нивото на шума и те не могат да бъдат открити. Откриването (детектирането) изисква сигнал, който да надвишава [[Шум|прага на шума]] поне толкова, колкото е [[Отношение сигнал-към-шум|отношението сигнал/шум]] пъти.

Шумът обикновено се появява като случайни вариации, насложени върху полезното ехо от сигнала получено в приемника на радара. Колкото по-ниска е енергията на полезния сигнал, толкова е по-трудно той да бъде различен от шума. Нивото на шума в децибели (Noise figure-NF) е мярка за шума генериран в приемника в сравнение с този в идеален приемник, и то трябва да бъде сведено до минимум.