Пандектна система: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xakepxakep (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 2:
'''Пандектната правна система''' ({{lang-de|Pandektenwissenschaft}}, {{lang-de|Pandektistik}}) е начина на организиране на [[гражданско право|гражданското право]] от [[немска правна школа|немската правна школа]] през [[19 век]].
Пандектната система, редом с [[романска система|романската (френската) правна система]] формират корпуса на т.нар. [[континентална правна система]], която се придържа към [[римско право|римското право]], следвайки традициите от [[античност]]та. Другата правна система е [[
Пандектната система е възприета в [[Германия]], [[Швеция]], [[Финландия]], [[Австрия]] и [[Русия]]. Тя следва [[система]]та на [[Германски граждански законник|Германския граждански законник]] ({{lang-de|Gemeines Recht}}), влязъл в сила на 1 януари 1900 г., който разделя гражданското право на две части - обща и специална ([[вещно право|вещно]], [[облигационно право|облигационно]], [[семейно право|семейно]], [[наследствено право|наследствено]] и по-сетне и [[право на интелектуалната собственост]]). [[Кодекс|Кодифициране]]то на германското гражданско право започва от 1896 г.
Ред 13:
Представителите на немската правна школа, създали пандектната система през 19 век са [[Георг Фридрих Пухта]], [[Карл Адолф фон Вандероф]], [[Георг Арнолд Хайзе]], [[Бернхард Виндшайд]] и [[Хайнрих Дернбург]].
Като [[философия на правото|правна философия]], пандектната система съчетава римското частно право с [[естествено право|естественото право]]. Пандектната система, в сравнение с останалите правни системи, създава обективност, ограничавайки субективния съдийски фактор при [[правоприлагане]]то, формулирайки и предписвайки конкретни и
== Източници ==
| |||