Университетска криза (1907): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мотиви на Петков |
||
Ред 5:
[[Картинка:Ivan Shishmanov.jpg|мини|200п|Просветният министър Иван Шишманов – един от създателите на университета и радетел за неговата автономия, подава оставка в знак на протест срещу решението за временното му закриване.<ref name="statelova-universitet1907">{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = 206 | isbn = 954-426-206-7}}</ref>]]
В края на 1906 година социалните условия в България се влошават вследствие от пренапрягането на държавните финанси и увеличаването на данъчното бреме. Недоволството на преподавателите и учащите в Университета нараства, поради плановете на [[Правителство на Димитър Петков|правителството]] на [[Димитър Петков]] да ограничи самоуправлението му. Студентите организират демонстрации срещу намеренията на управляващите и в солидарност на започналата през декември масова стачка на железничарите. Протестите са повлияни от [[Революция в Русия (1905)|революцията]] в [[Руска империя|Русия]].{{hrf|Стателова|1999|204-206}}
Напрежението между студентите и управляващите ескалира при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в [[София]] на 3 януари 1907. За случая в новата сграда са допуснати само подбрани от властта лица. Разгневени от ограниченията, останалите отвън голям брой студенти посрещат с освиркване и снежни топки пристигащия на каляска Фердинанд. Конният конвой на княза разпръсква стотиците демонстранти, но поканените за освещаването на Народния театър представители на дипломатическия корпус стават свидетели на скандала
== Обществена реакция ==
|