Университетска криза (1907): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мотиви на Петков
Ред 5:
[[Картинка:Ivan Shishmanov.jpg|мини|200п|Просветният министър Иван Шишманов – един от създателите на университета и радетел за неговата автономия, подава оставка в знак на протест срещу решението за временното му закриване.<ref name="statelova-universitet1907">{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = 206 | isbn = 954-426-206-7}}</ref>]]
 
В края на 1906 година социалните условия в България се влошават вследствие от пренапрягането на държавните финанси и увеличаването на данъчното бреме. Недоволството на преподавателите и учащите в Университета нараства, поради плановете на [[Правителство на Димитър Петков|правителството]] на [[Димитър Петков]] да ограничи самоуправлението му. Студентите организират демонстрации срещу намеренията на управляващите и в солидарност на започналата през декември масова стачка на железничарите. Протестите са повлияни от [[Революция в Русия (1905)|революцията]] в [[Руска империя|Русия]].{{hrf|Стателова|1999|204-206}}
 
Напрежението между студентите и управляващите ескалира при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в [[София]] на 3 януари 1907. За случая в новата сграда са допуснати само подбрани от властта лица. Разгневени от ограниченията, останалите отвън голям брой студенти посрещат с освиркване и снежни топки пристигащия на каляска Фердинанд. Конният конвой на княза разпръсква стотиците демонстранти, но поканените за освещаването на Народния театър представители на дипломатическия корпус стават свидетели на скандала. Подтикван от Фердинанд, ден по-късно кабинетът взема решение да затвори университета за половин година и да уволни всички професори и лектори.<ref name="markov-pokushenia">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 105-106 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Правителството вижда в случката проява на анархизъм, вдъхновена от преподавателите в университета, една част от които са дейци на антимонархическата [[Радикалдемократическа партия]] и автори ([[Георги Данаилов (икономист)|Георги Данаилов]], [[Стефан Киров (юрист)|Стефан Киров]]) на публикации срещу Фердинанд.<ref>{{cite book | last = Сретенова | first = Николина | year = 2000 | title = Университетът и физиците. Начало | publisher = Херон прес | location = София | url = http://old-philosophy.issk-bas.org/books/nachalo.pdf | pages = 20-21 | isbn = 954-580-085-2 | accessdate = 15.02.2015}}</ref> Подтиквано от княза, ден по-късно то взема решение да затвори университета за половин година и да уволни всички професори и лектори.<ref name="markov-pokushenia"/> Решението е приложено на практика, след като е утвърдено с княжески указ на княза. Академичната общност го обявява за незаконно и свиква митинг на 8 януари, но в същото време полиция и войска блокират сградата на университета. Голям брой студенти са арестувани и впоследствие интернирани по родните си места или изпратени в казармата.{{hrf|Стателова|1999|204-206}}<ref name="encbg-unikriza">Енциклопедия „България“. Том 7. София, Издателство на БАН, 1996, с. 150</ref>
 
== Обществена реакция ==