Периодът на римското владичество (I - V век) не довежда до пълното романизиране на келтските P-диалекти в Британия, от които по-късно произлиза уелският език.<br>Възникването на уелски се датира между VI и VIII век, период на англо-саксонскитеанглосаксонските нашествия, заселването в Англия на германоезични племена и изтласкването на британското келтско население на запад и юг, към изолираните помежду си области [[Уелс]], [[Корнуол]], [[Кумбрия]] и [[Бретан]]. Този период се нарича ранноуелски, оттогава са и първите паметници, позволяващи да се идентифицира уелският език. По-многочислени са паметниците от староуелския период, обхващащ IX - XI век. Периодът XII - XIV век се нарича средноуелски и се характеризира със създаването на множество религиозни текстове, както и на сборниците с митологично-историческа проза ''Mabinogion'', ''Llyfr Gwyn Rhydderch'' ("Бялата книга на Ридерх/Родерик") и ''Llyfr Coch Hergest'' ("Червената книга на Хергест").<br>За новоуелски се говори от XIV-XV век, като решаващо събитие от това време е издаването на превода на Библията от Уилиам Морган през [[1588]] г. Преводът изиграва ролята на кодификатор на литературния език, при все че този процес не е завършен и до днес, и се запазват съществени различия между северните и южните диалекти. На границата между средноуелски и съвременния уелски период твори и смятаният за най-велик уелски поет Давид ап Гуилъм (Dafydd ap Gwilym, [[1315]]/[[1320]]-[[1350]]/[[1370]]).<br>Периодът на късния новоуелски започва с публикуването на Библията на Уилиам Морган и продължава до днес.
