Разлика между версии на „Ръдиард Киплинг“

редакция без резюме
(фиксиране на връзката към общомедия в шаблона)
Киплинг е автор на стихосбирката ''„[[Песни от казармата]]“'' ([[1892]] г.), ''„[[Седем морета]]“'' ([[1896]] г.), ''„[[Пет нации]]“'' ([[1903]] г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази ''„[[Прости разкази от планините]]“'' ([[1888]] г.), романът ''„[[Угасна светлината]]“'' ([[1890]] г.), ''„[[Ким]]“'' ([[1901]] г.) и други.
 
Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англо-саксонскатаанглосаксонската раса сред изостаналите народи на Изтока (''„[[Бремето на белия човек]]“'', [[1899]] г.), което според някои е тенденциозно.
 
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските [[песен|песни]] и [[балада|балади]], отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения ''„[[Книга за джунглата]]“'' ([[1894]] г.) и ''„[[Втората книга за джунглата]]“'' ([[1895]] г.). Киплинг е най-младият [[Нобелова награда|Нобелов лауреат]] за литература ([[1907]] г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След [[Първа световна война|Първата световна война]], в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. [[Масонство|Масонската]] му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.