[[File:Stamford by Peter Nicolai Arbo.jpg|275px|thumb|Харалд Хардрада е уцелен със стрела в гърлото, худ. Петер Арбо]]
След като преминават 290 км за 4 дни, англо-саксонцитеанглосаксонците пристигат на западния бряг на река Деруент. Освен че са без ризниците си, армията на викингите е разделена на две от реката и не е предвидила никакви отбранителни мерки, като поставяне на стражеви постове. Викингите на западния бряг или оказват напразна съпротива или бягат за живота си по моста. Тези, които остават са безмилостно избити. Англо-саксонцитеАнглосаксонците обаче срещат препятствие на моста. Според историята един гигантски въоръжен с брадва норвежец задържал цялата англо-саксонскаанглосаксонска армия и собственоръчно убил над 40 души. Той загинал, когато един саксонец минал в бъчва под моста и го пронизал през дъските.
Това забавяне позволява на викингите да построят линия за посрещане на англо-саксонцитеанглосаксонците. Армията на Харолд Годуинсън се втурва през моста и се изправя срещу викингите, които са направили стена с щитовете си. Англо-саксонцитеАнглосаксонците сторват същото и нападат норвежците. Битката продължава няколко часа и въпреки впечатляващата отбрана на викингите, без ризниците си те са изложени на англо-саксонскатаанглосаксонската стомана. Тяхната стена от щитове започва да се пропуква и англо-саксонцитеанглосаксонците се възползват от пролуките. Англо-саксонцитеАнглосаксонците пробиват стената, минават в тила на норвежците и боят продължава докато викингите рухват и бягат. Техните водачи са убити, а армията им разгромена.
