Пандекти: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Robot: ru:Дигесты is a good article
Редакция без резюме
Ред 32:
Пандектите съставлят втората част на Корпус юрис цивилис. Компилиран през 528 г., публикуван през 529 г., преработен и приет като законодателен акт в 534 г., юстиниановият правен кодекс отменя всички предишни [[правен акт|правни актове]]. Юстиниановият кодекс става първата част от Корпус юрис цивилис - 12 книги, разделени на титули, в които са включени [[императорски конституции|императорските конституции]] от [[Адриан]] до Юстиниан. Втората част, наречена „Пандекти“ (или „Дигеста“), е сборник от възгледите на видните римски юристи. Пандектите също имат силата на закон. Третата част на Корпус юрис цивилис — „Институции“ (Institutiones) излиза през 533 г., и представлява наръчник или учебник по правни науки, изработен от Теофил и Доротей под ръководството на Трибониан и обхващащ всички [[правен институт|правни институти]] на римското частно право в 4 книги, разделени на титули, които се делят на параграфи. Законите прокарани от Юстиниан след приемането на Кодекса, са събрани в „Новели“ (Novellae, leges), издадени след неговата смърт. Корпус юрис цивилис става основен [[нормативен акт]] на Византийската империя. Византийската [[Еклога]] (726) е съставена въз основа на Юстиниановата кодификация. По времето на [[Македонски ренесанс|Македонския ренесанс]] се прави опит за връщане към юстиниановото право, понеже [[иконоборство|иконоборстващите]] византийски императори посягат и на правния корпус на империята. По време на управлението на [[македонска династия|македонската династия]] във Византия се създават т.нар. [[Базилики]] - царски закони, в 60 книги, в които е предадено на [[гръцки]] съдържанието на [[Corpus Iuris Civilis]], към който са прибавени т.нар. [[схолии]], които типично [[схоластика|схоластично]] и по средновековному заобикаляли някогашната забрана за тълкуване на античния правен корпус. Базиликите били доста обемни, като и те от своя страна имали нужда от тълкуване на сложната правна материя с наръчници. Най-известният тълкувателен наръчник на Базиликите е Шестокнижието на Арменопуло от 14 век. Така се развило средновековното светско право на изток.
 
На запад още с основаването на първите [[университет]]и започва да се изучава в юридическите им факултети римското право, и в частност римското частно право. Основен [[източник на правото]] през средновековието бил Корпус юрис цивилис, който се и изучавал в университетите. По времето на ренесанса Корпус юрис цивилис става основа за развитието на законодателните системи в европейските страни и Русия. Всички европейски страни го възприемат, въвеждайки за регулация на [[обществени отношения|обществените отношения]] в държавите си континенталното [[гражданско право]] за разлика от [[обичайно право|обичайното право]] на [[англо-саксонскаанглосаксонска правна система]] в англоезичните страни. Корпус юрис цивилис е в основата на т.нар. [[континентална правна система]], като в отделните държави търпи развитие под формата на различни модификации. [[Правен принцип|Правните принципи]] от Корпус юрис цивилис са следвани в максимална степен при създаването на [[пандектна система|пандектната система]], която е основа на гражданското право в повечето европейски страни, и много неевропейски страни от [[Евразия]], с изключение на Франция и главно Великобритания със страните от [[Британска общност|Британската общност]].[http://chitanka.info/lib/text/3058/99]
 
Пандектите след създаването си по времето на Юстиниян търпят много [[интерполация|интерполации]], въпреки че, било забранено тълкуването им заедно с [[кодекс]]а и [[институция|институции]]те. За правилното им разбиране били създадени специални указатели - indices, paraphrasa, paratithla, които подпомагали изучаването на Корпус юрис цивилис. Известна е и една [[парафраза на Теофил]] върху Институциите от Corpus Iuris Civilis.