Разлика между версии на „Калигула“

редакция без резюме
м (махане на параметрите за дата на раждане и на смърт от инфокутията)
| герб =
}}
 
'''Гай Цезар Германик''' ({{lang-la|Gaius Julius Caesar Augustus Germanicus}}; [[31 август]] [[12]] – [[24 януари]], [[41]] г.), познат още като '''Гай Цезар''' или '''Калигула''', е третият принцепс и [[Списък на римските императори|римски император]]. Роден е в Анций (днешен [[Анцио]]). Управлява в периода [[37]] – [[41]] г. Известен е със своя показно екстравагантен, ексцентричен и жесток деспотизъм. Той е запомнен като '''лудия''', заради странните му действия и решения. Калигула е убит през 41 г. от преторианци.
 
 
== Детство и юношество ==
[[Файл:Caligae from side.jpg|ляво|мини|[[Калига]]]]
Животът на Гай започва обещаващо. Родителите му са много известни. Баща му [[Германик]] е най-обичаният [[генерал]] в [[Рим]] по това време. Той е осиновен от император Август, като това го свързва силно с Юлианския клон на [[династия]]та. Майка му Агрипина Старата е правнучка на Август и е образец за подражание за [[жена|жените]] в Рим. Малкият Гай става [[талисман]] на легионерите от бащината си армия. [[Войник|Войниците]] се развличали, когато Агрипина обличала Гай в малки войнишки дрехи, и скоро започнали да го наричат '''„Калигула“''', което означава '''„[[Калига|Ботушчето]]“''' на [[латински език|латински]]. Той си печели този прякор заради малките обувки, които били част от „костюма“ му.
 
 
== Бляскаво начало ==
[[File:Caligula&Germanicus Aureus.jpg|мини|дясноляво|240п| [[Ауреус]] на Калигула и баща му Германик]]
{{Юлиево-Клавдиева династия}}
[[File:RIC I 14 (Caligula - Agrippina maior).jpg|мини|дясноляво|240п| [[Денарий]] на Калигула и майка му Агрипина]]
Тиберий умира на [[16 март]] [[37]] г. Допуска се, че Тиберий е бил задушен с възглавница от преторианския префект [[Квинт Невий Корд Суторий Макрон|Макрон]], за да бъде предадена по-бързо властта на Калигула. Но Калигула не е единственият наследник - Тиберий има правнук, [[Тиберий Гемел]], който в завещанието е сънаследник на Калигула. Малолетният Гемел не представлява никаква пречка за Калигула, който го убива скоро, след като става император, а по-късно се отървава и от самия Макрон.
 
 
== Лудостта на Калигула ==
[[Файл:Caligae from side.jpg|дясно|мини|240п|[[Калига]] (римски ботуш) от който идва историческото прозвище на третия принцепс]]
{{Юлиево-Клавдиева династия}}
Скоро Калигула се разболява при неизяснени обстоятелства. Древните автори [[Дион Касий]] и [[Светоний]] казват, че е имал „мозъчна треска“, според други е бил отровен, или е страдал от епилепсия или друго мозъчно заболяване. Имал е чести присъпи на безсъние и невроза. След време той се подобрил [[физика|физически]], но не и [[психика|психически]]. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно.
 
Историческите съчинения го описват като налудничав на вид нездрав физически човек — висок и с мършаво тяло, голяма глава с хлътнали бузи и слепоочия, тънък врат, голямо чело с оредяваща коса, но иначе твърде окосмено тяло, мъртвешки тен на кожата, вдлъбнати очи, гледащи винаги заплашително. Нарочно пред огледалото правел гримаси, та и без това неприятното му лице да изглежда още по-страшно.
[[File:RIC I 14 (Caligula - Agrippina maior).jpg|мини|дясно|240п| [[Денарий]] на Калигула и майка му Агрипина]]
 
Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. Днешните изследвания се опитват да извинят лудостта му с напрежението от трудното му детство или с това, че е останал неразбран - всъщност по-голямата част от сведенията за Калигула са били създадени от хора, произхождащи или свързани с благородните патрициански родове, аристокрацията на Рим, от чиито среди произхождали повечето жертви, засегнати от тиранията на Цезаря. Едно нещо се знае със сигурност - той се оказва напълно неподготвен и неподходящ за император. Някои може да кажат, че е бил прекалено млад, но Август е едва на 18, когато Юлий Цезар е убит. Други приемат, че стресът, на който е подложен Калигула, неговата неопитност и не на последно място интригите около него, са причина за лошите му прояви.
 
===„Принцепса“ и „чудовището“===
[[File:Caligula&Germanicus Aureus.jpg|мини|дясно|240п| [[Ауреус]] на Калигула и баща му Германик]]
Светоний описва Калигула и противоположностите на проявите му с думите „принцепса“ и „чудовището“. Пръв Калигула започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си. Влиза в открит конфликт със Сената, оскърбява и осъжда на смърт много от членовете му. В пристъпи на агресия той унижава и издевателства над приближените си, наказва жестоко хората около него, включително знатните. Неговите постоянни убийства, своеволия, ексцентричните му забавления и начин на живот всяват страх и ненавист. Отнася се предизвикателно и с простолюдието. Това става причина той много бързо да загуби подкрепата си в Рим. Стига дори дотам, че дава право на робите да свидетелстват в съда срещу своите господари - една нечувана постъпка, с която посяга на самите основи на робовладелското общество.
 
Анонимен потребител