Разлика между версии на „Епистоларна литература“

редакция без резюме
(форматиране)
Писмото играе голяма роля във време на преосмисляне на самото понятие за литература (Европейският ХVIII век). То е активен елемент в жанровия обмен на епохата. Именно в тези условия от изключителен интерес за литературната еволюция е ролята му за утвърждаването на жанра на романа, който може да съществува като: доминация на романа над писмото (писмото като цитат) или на доминация на писмото (роман в писма).
 
Определящи за развитието на епистоларния жанр през епохата на [[Просвещение|Просвещението]] е интересът към интимното, потайното и вкусът към детайла. Епистоларният жанр достига своя връх през ХVIII век, когато се променят ценностите, които го подхранват и най-вече смисълът в човешките връзки. Над разкриването на личността, надделяват самовглъбяването, романтическият нарцисизъм и несподелимата интимност.
 
== Епистоларен роман ==
Епистоларен роман е роман, написан като поредица от писма, но се среща и под формата на дневник, изрезки от дневници и други документи, а от скоро се използват и електронни документи като електронни писма, блогове и др. Епистоларната форма се използва за засилване на истинното в рамките на творбата, тъй като имитира действия от реалния живот. Чрез епистоларната форма могат да се покажат различни гледни точки, без да се прибягва до употребата на всезнаещия разказвач.
 
== Възникване на епистоларния роман ==
Има
две теории за генезиса на епистоларния
роман.. Първата е, че жанрът произлиза
от произведения с вмъкнати в тях писма, а втората е, че епистоларният роман идва
от сборници с публикувани писма и стихове, като някои от писмата са се
свързвали, за да разкрият сюжет. И двете теории са верни до някъде.
 
Първият
същински епистоларен роман е ''„[[MediaWiki:Badtitletext]]”'' ([[MediaWiki:Badtitletext]]), 1485г., създаден от испанския автор [[Диего де Сан Педро]]. В този роман са вкарани
голям брой писма, които доминират като начин за разкриване на сюжета. Друг пример за ранен епистоларен
роман е произведението „[[Писма до Бабет]]”
(''[[Lettres à Babet]]'') от френския писател [[Edme Boursault]]. Този роман е
създаден от писма на младо момиче на име Бабет, влючени в
сборника „Писма за уважението, благодарността и любовта” ''[[Lettres de respect, d'obligation et d'amour]] ''от 1669г. на същия автор. Други известни ранни
епистоларни романи са „Писма на португалската монахиня”'', ''(1669)
приписвано на  [[MediaWiki:Badtitletext]].
 
За основател на епистоларен роман на английската литература се смята,
 [[Джеймс Хауел]] ([[MediaWiki:Badtitletext]] ) (1594-1666)
с произведението си ''"[[Familiar Letters]]"''  (1645-50).
Епистоларният роман като жанр става популярен през 18 век с трудовете на автори като [[Самюел Ричардсън]],
с изключително успешните
си романи ''„[[Памела]]”'' (1740) ''[[Pamela]] '' и ''„[[Клариса]]”
[[Clarissa]]''  (1749). Във Франция 
[[Монтескьо]] пише ''„[[MediaWiki:Badtitletext]]”'' (1721), последвано
от ''[[MediaWiki:Badtitletext]]'' ''Julie, ou la nouvelle Héloïse'' (1761) на [[Жан-Жак Русо]], и ''[[MediaWiki:Badtitletext]] ''(1782) от [[Шодерло дьо Лакло]]. В Германия [[MediaWiki:Badtitletext]] пише  ''„[[Страданията на младия Вертер]]”''(1774). Първият северноамерикански епистоларен роман е
 ''„[[Историята на Емили Монтегю]]”''
(1769) от [[MediaWiki:Badtitletext]].
В началото на 18-ти век, епистоларен форма е
била обект и на подигравки, което
води до редица пародийни текстове. Един от  най-забележителните
примери е ''„Шамел''а” ''[[Shamela]]'' 
от [[Хенри Филдинг]] (1741), написана
като пародия на ''„Памела”.'' От Ричардсън. Постепенно,
в края на 18в., епистоларен роман се използва като жанр все по-рядко, но епистоларната
форма все пак продължава
да се употребява отчасти и в романи през 19в. Пример за такива творби
са ''„[[Франкенщайн]]” ''(1818) от [[Мери Шели]];
''„[[Тайнствената непозната]]”(''1848) от [[MediaWiki:Badtitletext]]. В края на 19 век, [[Брам Стокър]] създава един
от най-успешните романи в епистоларна форма
– ''„[[Дракула]]”''(1897) Романът е
съставен изцяло от писма,
записки в дневник, изрезки от вестници,
телеграми, бележки и други подобни,
чрез които авторът умело се опитва да засили достоверността на разказа.
 
== Видове епистоларни романи ==
# Монологичен - писмата са само на един персонаж
# Диалогичен - писмата са на двама персонажи
# Полифоничен - писма на повече от двама персонажи
 
== Видни представители на епистоларната литература ==
* [[Жан-Жак Русо]] — ''„Жюли или Нова Елоиза“''
* [[Елза Триоле]] — ''„Лунапарк“''
* [[Шодерло дьо Лакло]] — ''[[Опасни връзки (роман)|„Опасни връзки“]]''
* [[Джон Клеланд]] ''„[[Fanny Hill]]”'' 
* [[MediaWiki:Badtitletext]] ''„Госпожица Мелмот...„ и „The Fine Lady...” ''
* [[Ан Бронте]] ''„Тайнствената непозната”''
* [[Самюел Ричардсън]] „''[[Памела]]”, „[[Клариса]]''”
* [[Брам Стокър]] ''„[[Дракула]]”''
 
== Външни препратки ==
* [http://www.slovo.bg/old/lit-mis/199902/mserafimova.htm Жанрови идентификации на писмото (Проблеми на литературната трансформация)], М. Серафимова, Литературна мисъл. бр. 2 (1999)
* [[:en:Epistolary_novel|Английски сайт за епистоларен роман. Уикипедия.]]
 
[[Категория:Литературни жанрове]]
15

редакции