Лъв V Арменец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
'''Лъв V Арменец''' (на [[Гръцки език|гръцки]] ''Λέων Ε' ο Αρμένιος'') е [[Византия|византийски]] [[император]] от [[813]] г. до смъртта си през [[820]]. Преди това е началник на федератите по времето на [[Никифор I]] (802–811), но изпада в немилост, бичуван и принуден да се замонаши. Реабилитиран при [[Михаил I_(Византийска_империя)|Михаил I Рангаве]] (811–813) и назначен за стратег на най-голямата по численост тема Анатоликон.
Лъв Арменец показва добри ръководни умения при сраженията с [[араби]]те през [[812]] г. и на него са възлагани надежди при
==Управление==
След като
===Мир с България===
Лъв V е привърженик на иконоборството, макар че демонстрира обратното преди да дойде на власт. Строгите репресивни мерки, които предприема спрямо [[Павликянство|павликяните]] и иконопочитателите, довеждат до непопулярността на императора сред духовниците и част от народа. Той конфискува имуществото на някои видни иконопочитатели, като [[Теодор Студит]]. Пикът на иконоборската му политика е избирането на нов константинополски патриарх - Лъв, верен нему човек. През 815г. са осъдени решенията на Вселенския събор от Никея и е изказана защита на иконоборския събор от 754г.▼
През [[815]] г., след смъртта на Крум, Лъв Арменец сключва 30-годишен мирен договор с новия хан [[Омуртаг]], с който се урежда границата между двете държави в [[Тракия]], маркиращи териториалното статукво от управлението на хан [[Тервел]]. На преговорите императорът полага ритуална клетва съгласно българските обичаи, а пратениците на хана се заклеват според християнските правила. Мирът между двете страни е подновяван при следващите владетели и в общи линии продължава близо половин век.
===Иконоборска политика===
След като осуетява заговор, ръководен от неговия съратник Михаил Псел (бъдещият император [[Михаил II_(Византийска_империя)|Михаил II]]), Лъв хвърля Псел в затвора. Скоро след това е изненадан и убит от негови приближени предрешени като монаси, по време на Коледната литургия ([[25 декември]] [[820]] г.) в църквата Света София. ▼
▲Лъв V е привърженик на иконоборството, макар че демонстрира обратното преди да дойде на власт. През 815 г. са осъдени решенията на Вселенския събор от Никея и е изказана защита на иконоборския събор от 754 година. Строгите репресивни мерки, които предприема спрямо [[Павликянство|павликяните]] и иконопочитателите, довеждат до непопулярността на императора сред духовниците и част от народа. Той конфискува имуществото на някои видни иконопочитатели, като [[Теодор Студит]]. Пикът на иконоборската му политика е избирането на нов константинополски патриарх - Лъв, верен нему човек.
[[Image:A coin of Byzantine Emperor, Leo V, the Armenian.jpg|thumb|left|170px|Монетно изображение на Лъв V Арменец
▲След като осуетява заговор, ръководен от неговия съратник Михаил Псел (бъдещият император [[Михаил II_(Византийска_империя)|Михаил II]]), Лъв хвърля Псел в затвора. Скоро след това е
▲[[Image:A coin of Byzantine Emperor, Leo V, the Armenian.jpg|thumb|left|170px|Лъв V Арменец|link=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:A_coin_of_Byzantine_Emperor,_Leo_V,_the_Armenian.jpg]]
След смъртта на Лъв V синовете му са кастрирани за да бъдат лишени от възможността да претендират за престола, тъй като евнух не би могъл да бъде признат за законен император.
Въпреки неговия принос за умиротворяването на империята, Лъв Арменец е оценяван негативно от византийските църковни хронисти, които критикуват иконоборството и безскрупулните му действия.
==Външни препратки==▼
▲==Външни препратки==
* Продължителят на Теофан «Жизнеописание на византийските царе» (Книга I. Лъв V) ГИБИ І изд.БАН
* Leslie Brubaker, John F. Haldon: ''Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History.'' Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7
| |||