Михаил III (Византия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 40:
=== Външна политика ===
През 843/4 г. правителството в Константинопол предприема сурови мерки срещу [[секта]]та на [[павликяни]]те в източната част на Мала Азия. Хиляди павликяни загубват живота си, обесени, обезглавени или разпънати на кръст, а собствеността и земите им са конфискувани от държавата. Около 100 хил. мъже, жени и деца са ослепени. Част от спасилите се павликяни се укрепват в района на градовете Амара, Таранда, Тефрике (днешен [[Дивриги]]) и основават през 844 г. павликянската държава, съществувала до 878 г. Със съдействието на арабите, войските на павликяните създават значителни трудности за византийската държава през следващите няколко десетилетия.
[[Image:Solidus-Michael III-sb1686.jpg|thumb|left|300px320px|[[солид|Номизма]] на императрица Теодора, майка и регент на Михаил III. Изображението отпредставя обратната страна представямалолетният императораимператор с по-нисък ранг от този на майка му и сестра му [[Текла]].]]
 
При Михаил ІІІ империята води успешни войни с [[Първа българска държава|България]], [[славяни]]те и [[араби]]те. В 855 г., при регенството на Теодора, ромейски войски присъединяват областта [[Загора]] и някои крепости ([[Филипопол]], [[Дебелт]], [[Анхиало]] и [[Месемврия]]) докато България е ангажирана във война с [[франки|Франкското кралство]].
[[Image:Solidus-Michael III-sb1686.jpg|thumb|left|300px|[[солид|Номизма]] на императрица Теодора, майка и регент на Михаил III. Изображението от обратната страна представя императора с по-нисък ранг от този на майка му и сестра му [[Текла]].]]
 
В 856-863 г. византийцитеромеите водят война в югоизточна Мала Азия срещу арабската династия на [[Абасиди]]те и техните [[васал]]и. Императора лично взима участие, но е победенсе през 860 годинаг. се оттегля за да защити столицата от нападение на [[руси]]. Въпреки това военните действия са доведени до успешен за империята край. По време на арабският конфликт Михаил ІІІ се проявява като достатъчно адекватен командващ, в контраст с по-късно наложилият се образ на бездарен император.
 
По времето на Михаил ІІІ, [[варяги]]те от [[Киевска Рус]] за пръв път нападат Византия (865лятото на 860 г.). Тяхната военно-морска експедиция срещу Константинопол е прекратена, сключен е мир, а императора наема контингент от варяги като част от личната си охрана.
По идея на патриарх [[Фотий]] в 860 г. е изпратена [[хазарска мисия|дипломатическа мисия]] водена от [[Константин-Кирил Философ]] и брат му [[Методий]] до [[хазари]]те, с цел да предотврати тяхното преминаване към [[юдаизъм|юдаизма]]. Въпреки блестящото представяне на Методий пратеничеството не постига успех. През [[862]] година по молба на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] императора изпраща светите братя [[Кирил и Методий]] във Великоморавия, където трябва да разпространят християнството на славянски език.
 
===Покръстителни мисии===
В [[863]] година е сключен мирен договор с [[България]], съгласно който българите се задължават да приемат християнството от [[Византия]]. Император Михаил ІІІ става кръстник на княз [[Борис I]] под чието управление се извършва масовото покръстване на българския народ.
По идея на патриарх [[Фотий]] в 860 г. е изпратена [[хазарска мисия|дипломатическа мисия]] водена от [[Константин-Кирил Философ]] и брат му [[Методий]] до [[хазари]]те, с цел да предотврати тяхното преминаване към [[юдаизъм|юдаизма]]. Въпреки блестящото представяне на Методий пратеничеството не постига успех. През [[862]] година по молба на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] императора изпраща светите братя [[Кирил и Методий]] във Великоморавия, където трябва да разпространят християнството на славянски език.
 
През [[862]] г. по молба на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] императора изпраща светите братя [[Кирил и Методий]] във [[Великоморавия]], където трябва да разпространят християнството на славянски език. По това време е създадена [[глаголица]]та, първата славянска [[азбука]].
По времето на Михаил ІІІ, [[варяги]]те за пръв път нападат Византия (865 г.). Тяхната военно-морска експедиция срещу Константинопол е прекратена, сключен е мир, а императора наема контингент от варяги като част от личната си охрана.
 
[[Image:MichaelIIIBeforeTheChurchStMamas.jpg|thumb|right|270px|Михаил III, изобразен как се състезава с колесница на Хиподрума]]
В [[863]] годинаг. е сключен мирен договор с [[България]], съгласно който българите се задължават да приемат християнството от [[Византия]]константинополската патриаршия. Това е едно от най-големите културни и политически постижения на ромейската държава. Император Михаил ІІІ става кръстник на княз [[Борис I]] под чието управление се извършва масовото покръстване на българския народ.
[[Image:MichaelIIIBeforeTheChurchStMamas.jpg|thumb|right|270px300px|Михаил III, изобразенв как се състезавасъстезание с колесница на Хиподрума]]
 
===Преврат срещу Михаил ІІІ===