Разлика между версии на „Роман III Аргир“

редакция без резюме
Роман е син на неизвестен член от знатната фамилия ''Аргир'' и правнук на император [[Роман I Лакапин]]. Произлизащ от темата ''Армениакон'' ([[Кападокия]] в централна [[Мала Азия]]), родът на Аргирите принадлежи към богатата и влиятелна прослойка на едрите земевладелци ([[динати]]). При [[Василий II Българоубиец]] Роман е сенатор и служи като съдия, а при [[Константин VIII]] става ''епарх'' (градоначалник) на [[Константинопол]].
 
Престарелият василевс Константин VIII Багренородни е последният мъжки представител на великата [[Македонска династия]]. За да се избегнат междуособици след смъртта му, за една от императорските дъщери трябва да намерен съпруг, който да стане наследник на трона. Роман привлича вниманието на Константин VIII, който го принуждава да се разведе с жена си (изпратена в манастир) и да се ожени за дъщерята на императора [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Под страх от смъртно наказание Роман се съгласява и бракът се състои на [[12 ноември]] [[1028]] г., а три дни по-късно Константин VIII умира, оставяйки Роман III като император.
 
==Управление==
Бракът между 60-годишният Роман и 50-годишната Зоя скоро предизвиква присмеха на столичната тълпа, особено след като се разчува за безплодните опити на застарялата императорска двойка да създаде потомство. Новият император показва голямо желание да се прослави като владетел, но е много нещастен в това си начинание. Романи похарчване големиуспява сумида поспечели строенеуважението на новиподаниците сградиси. Мек и внерешителен дарениепо нахарактер, манастири.с Впосредствени стараниетокачества сии даобразование, облекчиРоман облаганетое сспособен данъциадминистратор, разстройвано финанситеняма наполитически и военен странататалант.
 
===Вътрешна политика===
Роман III се стреми да бъде нов император-философ, подобно на [[Марк Аврелий]], и също така се опитва да имитира военната храброст на [[Траян]]. През [[1030]] г. решава да отвърне на набезите на мюсюлманите на изток. Предвождайки голяма армия, императорът се отправя към [[Халеб]], но е изненадан по време на похода и претърпява сериозно поражение при [[Азаз]], близо до [[Антиохия]]. Въпреки поражението Роман се спасява от пленничество и успешно защитава [[Едеса]] с [[Георги Маниак]]. През [[1032]] година и побеждава арабския флот в [[Адриатическо море]]. Въпреки това Роман никога не възстановява популярността си.
Роман III Аргир се стреми към компромис между всички съсловия и търси, най-вече, одобрение и подкрепа от страна на малоазийската военно-земевладелска провинциална аристокрация, чиято опозиция би могла да бъде фатална за императора. Сам член на тази аристокрация, Роман III отхвърля ограничаването на техните привилегии, предприети от предшествениците му, и намалява данъците им. При липсата на силен и авторитетен владетел, като Василий II, висшите прослойки отново развихрят своите претенции. За избегне конфликт с тях, слабохарактерният Роман премахва една след друга всички законови пречки пред амбициите им, пренебрегвайки нуждите на обикновените поданици.
 
Отменен е закона ''„алеленгион“'', въведен от Василий II, който задължавал едрите собственици да плащат дължимият данък от изоставените земи, вместо парите да се изискват от селската община. По-рано тази далновидна мярка не само предпазвала от обедняване дребните селски собственици, но и осигурявала редовни данъчни постъпления за държавата, а освен това отнемала от финансовата мощ на богатите, с което се възпрепятствало прекомерното им засилване за сметка на масата от населението и централната власт.
Като член на аристокрацията императора отхвърля намалението на нейните привилегиите (предприети от предшествениците му) и намалява данъците им, като в същото време позволил селяните-собственици да бъдат закрепостявани. Напразно опитвайки се да намали финансовия дефицит, Роман ограничава разходите на съпругата си, което само увеличава напрежението в императорското семейство.
 
Проаристократичната политика при Роман III, и повечето от следващите императори, води до нарушаване на социалното равновесие. Задействат се процеси, които подкопават военно-икономическата опора на империята – а именно, селските дребни собственици, които осигуряват масата от държавния данъчен приход и, заедно с това, съставляват основната част от армията (военизираното селско население, полу-професионални наборници, или [[акрити]]). Така, в течение на няколко десетилетия, постепенното разоряване и закрепостяване на селяните лишава империята от вътрешния потенциал, с който разполага по време на Македонската династия.
Роман Аргир е изправен пред няколко заговора, повечето организирани от снаха му Теодора през [[1029]] и 1030 година. Макар и да се спасява от заговорите за трона, здравето му се влошава и той умира рано през [[1034]] година, предполагайки се, че това се дължи на отрова, дадена от съпругата му, въпреки твърдението, че е удавен от нейните слуги в банята след като изпада в безсъзнание.
 
[[Image:Romanos III Argyros -severely ill- dies inside the palace in 1034 In the picture, Romanos in a bath where he dies from the Chronicle of John Skylitzes.jpg|290px|thumb|ляво|Убийството на Роман III Аргир (миниатюра в хрониката на Скилица)]]
За да спечели симпатиите на Църквата, Роман Аргир похарчва големи суми по строене на нови сгради и в дарение на манастири, премахва забраната за разширяване на манастирските имоти. Започва гонение на [[павликяни]]те и [[Монофизитство|монофизитите]] пазещи границата в Сирия, които заради това преминават на страната на арабите. В старанието си да облекчи облагането с данъци разстройва финансите на страната. Напразно опитвайки се да намали финансовия дефицит, Роман ограничава разходите на съпругата си, което само увеличава напрежението в императорското семейство.
[[Image:Emperor Romanos III encamps at Azazion.jpg|340px|thumb|дясно|Роман Аргир на лагер при Азаз (миниатюра в хрониката на Скилица)]]
 
===Войни и заговори===
Роман III се стреми да бъде нов [[Софокрация|император-философ]], подобно на [[Марк Аврелий]], и също така се опитва да имитира военната храброст на [[Траян]]. През [[1030]] г. решава да отвърне на набезите на мюсюлманите на изток. Предвождайки голяма армия, императорът се отправя към [[Халеб]], но е изненадан по време на похода и претърпява сериозно поражение при [[Азаз]], близо до [[Антиохия]]. Въпреки поражението Роман се спасява от пленничество и успешно защитава [[Едеса]] с [[Георги Маниак]]. През [[1032]] годинаг. и побеждава арабския флот в [[Адриатическо море]]. ВъпрекиГраниците товаимперията остават непокътнати, но Роман никога не възстановява популярносттасвоя сиавторитет.
 
Роман Аргир е изправен пред няколко заговора, повечето организирани от снаха му Теодора през 1029 и 1030 година. В 1029 г. пълководецът [[Константин Диоген]], женен за племенница на императора, е обвинен в заговор, замонашен и след ново обвинение няколко години по-късно е убит. През 1030 г. е разкрит заговора на патриций [[Пресиян II|Пресиан]], син на последният български цар [[Иван Владислав]]. Пресиан е ослепен и замонашен.
[[Image:Romanos III Argyros -severely ill- dies inside the palace in 1034 In the picture, Romanos in a bath where he dies from the Chronicle of John Skylitzes.jpg|290px320px|thumb|ляво|Убийството на Роман III Аргир (миниатюра в хрониката на Скилица)]]
 
Макар и да се спасява от заговорите за трона, здравето на императора се влошава. Това вероятно се дължи на бавно действаща отрова, дадена от съпругата му Зоя, която иска да се отърве от него и да се омъжи за нейния млад фаворит [[Михаил IV Пафлагон|Михаил Пафлагон]]. Роман III умира на 11 април [[1034]] г. – след като изпада в безсъзнание е удавен в банята от слуги на съпругата си.
 
==Семейство==
{{Commonscat|Romanos III Argyros}}
От първата си жена Елена, Роман има дъщеря:
* (неизвестна) Аргира, която е сгодена за императора на [[Свещената Римска империя]] [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]]
От втората си жена Зоя няма деца.
 
Анонимен потребител