Разлика между версии на „Михаил IV Пафлагон“

редакция без резюме
| герб =
}}
'''Михаил IV Пафлагон''' ({{lang-el|Μιχαήλ Δ΄ Παφλαγών}}, 1010 – [[10 декември]] [[1041]]) е [[Византияромеи|византийскиромейски (източноримски)]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]) ([[11 април]] [[1034]] - [[10 декември]] [[1041]]).
 
Михаил произхожда от семейство на [[Пафлагония|пафлагонски]] селяни. Преди да бъде назначен в двора работи като [[сараф]]. Неговият брат, [[евнух]]а [[Йоан ЕвнухаОрфанотроф]], е управител на женските покои (гинекея) на императорския дворец и довежда в двора своя по-малък брат, в когото се влюбва императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Така младият Михаил става любовник на саматавъзрастната императрица, но това буди подозренията на императора. Двамата вероятно отравят император [[Роман III Аргир]], след което императрицата веднага се омъжва за Михаил на (11 април 1034 г.). Михаил е обявен за императорвасилевс и управлява съвместно със [[Зоя (императрица)|Зоя]] до смъртта си през 1041 г.
 
==Управление==
Михаил IV е красив, умен и щедър, но необразован и страда от [[епилепсия]] и [[воднянка]]. Приемайки страданията си като наказание за убийството на предшественика му, императора скоро попада под влиянието на монасите и се отдалечава от императрицата. Той поверява управлението на брат си Йоан ЕвнухаОрфанотроф, за да се отдаде на молитви и покаяние. Евнуха Йоан умело изолира императрицата от управлениетовластта, коетокоято поема изцяло в свои ръце, реформира армията и фискалната политика, което възвърщавъзвръща силите на империята и ѝ помага да води успешни действия срещу външнополитическите си врагове.
 
Увеличаването на данъците и злоупотребите на чиновниците обаче предизвиква недоволство насред благородницитенарода и градските общини (димите). Йоан често назначава свои роднини на държавите постове, което раздразва и благородниците. Срещу Йоан са организирани няколкоредица заговоразаговори прези бунтове. През 1034, 1037,г. 1038аристократът иКонстантин 1040Даласен г.оглавява катонадигане единсрещу отданъците тяхв [[Антиохия]] и е организиранарестуван; отв 1037 г. самата императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]] се опитва да отрови евнуха, но е разкрита и поставена под строг контрол в двореца; в 1038 г. е потушен военен бунт в Анатолия; през 1040 г. Вв последният заговор срещу брата на императора е замесен и патрицият [[Михаил Керуларий]], който, за да спаси живота си, се замонашва и по-късно биле избран за Константинополски [[Списък на вселенските патриарси|Константинополски патриарх]].
[[Image:67-manasses-chronicle.jpg|thumb|280п300п|left|Убийството на Роман III и възкачването на Михаил IV, миниатюра от [[Манасиева хроника]]]]
 
===Войни и външна политика===
===Война в Сицилия===
През 1034 г. арабски пирати нападат град [[Мира (град)|Мира]] в [[Ликия]], а сръбското княжество [[Дукля]] отхвърля върховенството на империята. [[Печенеги]]те, нахлули през 1032 г. в североизточна България, обсаждат [[Тесалоника]] и плячкосват [[Източна Тракия]], преди да се изтеглят на север от Дунав (1036 г.). На изток са постигнати някои успехи срещу мюсюлманите и [[Едеса]] е възвърната (1037 г.).
Между 1037 и 1040 г. ромеите постигат значителни успехи в борбата срещу арабите в [[Сицилия]]. Te почти са прогонени от отрядите на опитния пълководец [[Георги Маниак]], който е изпратен от Константинопол, за да се сражава срещу мюсюлманите, които безпокояват западните граници на империята в Южна [[Италия]]. Маниак обаче загубил подкрепата на [[лангобарди|ломбарди]]те и [[нормани]]те, които дотогава са съюзници на Византия в борбата ѝ срещу [[араби]]те-[[сарацини]] в Южна Италия.
[[Image:67-manasses-chronicle.jpg|thumb|280п|left|Убийството на Роман III и възкачването на Михаил IV, миниатюра от [[Манасиева хроника]]]]
 
Между 1037 и 1040 г. ромеите постигат значителни успехи в борбата срещу арабите в [[Сицилия]]. TeТе почти са прогонени от отрядите на опитния пълководец [[Георги Маниак]], който е изпратен от Константинопол, за да се сражава срещу мюсюлманите, които безпокояватбезпокоящи западните граници на империята в Южна [[Италия]]. През 1040 г. е възвърната [[Сиракуза]]. Маниак обаче загубилзагубва подкрепата на [[лангобарди|ломбарди]]те и [[нормани]]те, които дотогава са съюзници на Византия в борбата ѝ срещу [[араби]]те-[[сарацини]] в Южна Италия.
Георги Маниак обижда и флотския началник Стефан, женен за сестрата на император Михаил IV. Стефан го оклеветява пред императора за предполагаема негова измяна и Георги Маниак е отзован обратно в Константинопол, където без право на защита е хвърлен в тъмница. След отзоваването на Маниак от Сицилия всички завоевания на Византия са загубени, а няколко експедиции срещу [[нормани]]те в Южна Италия претърпяват неуспех.
 
Георги Маниак обижда и флотския началник Стефан, женен за сестрата на император Михаил IV. Стефан го оклеветява пред императора за предполагаема негова измяна и Георги Маниак е отзован обратно в Константинопол, където без право на защита е хвърлен в тъмница. След отзоваването на Маниак от Сицилия всички завоевания на Византия са загубени за една година, а няколко експедиции срещу [[нормани]]те в Южна Италия претърпяват неуспех.
 
===Въстанието на българите===
През 1040 годинаг. въстават българите в [[Белград]], които недоволстват отзаради отмяната на дотогавашните натурални данъци и въведения паричен поземлен данък. Въстанието бързо се разпространява и обхваща цяла тема [[България (тема)|България]]. Въстаниците са предвождани от внука на цар [[Самуил]] – [[Петър Делян]], който е провъзгласен за цар. Въпреки, че през 1040 г. Михаил IV успява да разбие въстаническите войски край [[Солун]], на следващата 1041 г. императорът организира втори поход, в който участват и отряди от [[викинги]], предвождани от бъдещия норвежки крал [[Харалд III]]. Въстаниците са разбити благодарение на раздорите сред водачите им, а Петър Делян е ослепен , заловен и отведен в Константинопол. Император Михаил IV се завръща триумфално в столицата, но вече доста болен и умира на ([[10 декември]] [[1041]] г.). Тронът е наследен от неговият племенник [[Михаил V Калафат]].
 
== Източници ==
Главни източници за информация относно царстването на Михаил са Хронография на [[Михаил Псел]][[Йоан Скилица]] и [[Михаил Аталиат]]. Сред тях най-критичен към него е Скилица. Между по-късните историци писали за този период [[Георгий Кедрин|Кедрин]], [[Константин Манасий]] и [[Зонара]].
 
==Външни препратки==
* [http://legacy.fordham.edu/halsall/basis/psellus-chrono04.asp THE CHRONOGRAPHIA] BOOK FOUR: MICHAEL IV 1034 - 1041
* [http://www.roman-emperors.org/zoep.htm Garland, Lynda, "Zoe Porphyrogenita (wife of Romanus III, Constantine IX, and Michael IV)", ''De Imperatoribus Romanis''] (2006)
* [http://istorianasveta.eu/pages/posts/civilnite-imperatori.-mixail-iv-paflagon-1034-1041-974.php Цивилните императори. Михаил IV Пафлагон (1034-1041)]
 
{{превод от|en|Michael IV the Paphlagonian|215712720}}
Анонимен потребител