Константин IX Мономах: Разлика между версии

| герб =

}}

'''Константин IX Мономах''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος Θ΄ Μονομάχος}}) (по други изчисления X или XI; Мономах – фамилно име, гр. ''"сражаващият се сам"'') е византийски император ([[11 юни]] [[1042]] – [[11 януари]] [[1055]]). Идва на трона след като се оженва за императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]].

 

 

== Управление ==

Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения, Константин почти не се интересува от държавните дела, което не ги разстройва само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.

 

=== Опозиция и въстания ===

 

Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), е потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро е изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който е ослепен и умира от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.

 

През [[1047]] година избухва въстание на [[Лъв Торнак]], около който се групира македонската партия и към който се присъединяват почти всички тракийски градове. Лъв обсажда столицата, но е принуден да отстъпи; много от привържениците му изменят, пленен е с хитрост и ослепен. Така неуспешни са и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.

 

=== Вътрешна политика ===

 

От вътрешните мерки по времето на Константин важно значение има основаването на специални учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси”. Създава се и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), отговарящ за съдебните дела, начело на който е поставен министър на юстициите (правосъдно министерство).

 

=== Външна политика ===

През 1045 г. ромеите анексират арменското царство [[Ани (град)|Ани]]. През 1046 г. е установен първият контакт със селджукските турци, които изместват арабите като основен съсед и противник на Византия в Мала Азия и в следващите векове предстои да завладеят повечето от византийските земи на изток. След сражения в 1048 г. е сключено примирие с турския владетел [[Тогрул I]]. Под влияние на столичната бюрокрация, императорът съкращава военните сили в Анатолия през 1053 г., с цел да избегне финансови трудности. Така източните граници на империята остават зле защитени и изложени на бъдещите турски атаки.

 

 

Опитите на императора да осигури подкрепата на папата срещу нападащите Южна Италия [[нормани]], са осуетени от дипломатическите ходове на патриарх [[Михаил Керуларий]].

{{основна|Източно-Западна схизма}}

Няколко месеца преди смъртта на Константин IX, Християнската църква окончателно се разделя на [[Католическа църква|Католическа]] и [[Православна църква|Православна]]. През 1054 година римският папа [[Лъв IX]] изпраща в Константинопол легати начело с кардинал [[Хумберт]] за разрешение на конфликта, началото на който е положен със закриването през 1053 година на [[Латинска църква|Латинската църква]] в Константинопол по разпореждане на патриарх [[Михаил Керуларий]]. Помирението не успява и на [[16 юли]] [[1054]] година в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]] папските легати обявяват детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на [[20 юли]] патриархът дава анатема на легатите. Тези събития бележат разрив в отношенията между Източната и Западната християнска църква.

 

Няколко месеца след това Константин IX умира - [[11 януари]] [[1055]] година. Към края на живота си развива заболяване, което довежда до загуба на умствените способности и частична парализа на крайниците.

 

=== Отношения с Киевска Рус ===

През [[1043]] година се състои последният поход на [[Киевска Рус]] срещу Константинопол – [[Руско-византийска война 1043|Руско-византийската война 1043]]. Той е командван от сина на [[Ярослав I Мъдри]], [[Владимир Ярославич]]. За причината за похода се водят спорове. Руската армия претърпява пълно поражение, Константин IX получава контрибуция. Вероятно, в знак на сключения с Русия мир, Константин дава своята дъщеря от първия си брак [[Анастасия Мономах]] (или, както предполагат някои автори, негова близка родственица) за съпруга на другия син на Ярослав, Всеволод. Родилият се през [[1053]] г. от този брак син получава от родителите си прозвището на дядо си – [[Владимир Мономах]].